Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Тръбата бомба

3 коментара
Тръбата бомба

Германия поддържа спорния проект за строителство на газопровода "Северен поток-2", предизвиквайки по този начин гнева на останала част от Европа.

Това трябваше да бъде помирително пътуване, но след него разделението бе още по-дълбоко. Когато по-рано този месец германският вицеканцлер Зигмар Габриел посети Варшава, за да изглади възникналите противоречия на чашка кафе, той бе посрещнат от възмутени домакини.

Поляците се противопоставят на плановете за строителство на новия газопровод, който консорциум от руски, германски и западноевропейски енергийни компании се кани да прокара през Балтийско море. "Северен поток-2" трябва да заобиколи Украйна, балтийските страни и Полша и на Варшава това не ѝ харесва.

Усещането е за дежавю. Германия и Полша вече се сблъскаха веднъж заради газопровода "Северен поток-1". Това бе преди 10 години и във Варшава на власт бяха десните консерватори от партията "Право и справедливост". Този път обаче не става дума само за страховете на поляците. Половин Европа не разбира защо германците толкова се застъпват за този проект.

Европейското единство вече е застрашено от кризата с еврото и бежанската драма. Скоро трябва да бъде взето и решение дали да бъдат удължени санкциите срещу Русия. А Владимир Путин с желание и издръжливост продължава да набива поредния клин между европейците, сред които и без това вече има разногласия. Украйна пък все още се бори за мир и икономическа перспектива. В тази взривоопасна ситуация Габриел се застъпва за спорния проект "Северен порок-2". Как тогава Европа да се придържа към единна позиция спрямо Москва?

В опасност е и репутацията на Германия като отговорен лидер в ЕС.

Колко взривоопасен е проектът стана явно през декември в Брюксел. Лидерите на ЕС обсъждаха енергийната политика и италианският премиер Матео Ренци яростно нападна проекта. Още преди срещата седем страни от Централна и Източна Европа изпратиха протестна нота до Еврокомисията. В крайна сметка дори председателят на Европейския съвет, въпреки изискванията на длъжността му да поддържа равновесие, също се присъедини към критиките. Защо?

С пазарен дял от около 40 % Русия е най-големият доставчик на газ в ЕС. Близо половината от руския газ минава през Украйна, която печели от транзит около 2 милиарда евро годишно. Този източник на приходи може да изчезне, ако по-голяма част от руския газ минава през тръбопровода под Балтийско море. Според критиците точно това е истинският мотив зад "Северен поток-2" - Москва се стреми още повече да дестабилизира Украйна и е намерила услужливи помощници в Берлин.

"Когато си сътрудничат две големи страни, винаги страда трета", все още дипломатично отбеляза премиерът на Словакия Роберт Фицо. Украинският премиер Арсений Яценюк дори определи проекта като "антиукраински". Макар "Северен поток-2" засега да съществува само на хартия, украинският концерн Нафтогаз вече подаде жалба до Европейската енергийна общност.

Друг критичен аргумент идва не само от източноевропейските страни. "Северен поток-2" противоречи на стратегическите цели на Енергийния съюз, които неотдавна бяха одобрени от ЕС. Сред основните цели на този съюз е създаването на възможно най-голямо разнообразие от енергийни източници. Страните членки трябва най-вече да се освободят от енергийната си зависимост от Русия. Със "Северен поток-2" обаче само в Германия Газпром ще увеличи пазарния си дял от 40 % до 60 %.

Еврокомисарят по енергетиката Мигел Ариас Канете привежда още един аргумент - новите тръбопроводи не само ще увеличат зависимостта от един доставчик, но и ще ограничат избора на транспортни маршрути. В бъдеще 80 % от руският внос на газ ще минава през Балтийско море, каза той пред Европарламента. "Поради тази причина "Северен поток-2" никога няма да стане проект от общоевропейски интерес", заяви Канете.

Критиките са предостатъчно. Само че, както винаги се случва, когато в ЕС се обсъждат енергийни въпроси, става дума и за национални интереси, поднесени под прикритието на солидарността.

За транзитните си такси, например, се притеснява не само Украйна, но и Словакия, която годишно печели около 400 милиона евро от транзит на газ. Не е чудно тогава, че Фицо е сред яростните противници на проекта. Полша се опасява, че тръбопроводът ѝ "Ямал" ще загуби стойността си. Италия би искала самата тя да построи газопровод с Газпром.

Сега в настъпление минават защитниците на "Северен поток-2". В Берлин за него се застъпи важна компания от консорциума за изграждането му. Ръководителят на "Винтерсхал" (Wintershall) Марио Мерен би предпочел политическите и икономическите въпроси да бъдат разделени, отбелязвайки, че газовите въпроси са свързани по-скоро с геологията, отколкото с геополитиката. Сред участниците в консорциума, воден от Газпром, освен "Винтерсхал", са германската E.OН, британско-холандската "Шел" (Shell), австрийската "О Ем Ви" (OMV) и френската "Анжи", която е дъщерна на "Тотал".

Мерен се противопоставя на критиците, твърдейки, че с новите тръбопроводи енергийната сигурност на Европа ще се повиши, тъй като повечето енергийни източници ще допринесат за засилване на конкуренцията. Освен това вече е време за "размразяване" на отношенията с Русия, допълва той.

Газопроводите и политиката обаче са неделими. През 90-те години мнозина говореха за "голяма игра", когато САЩ се опитаха да изведат на световните пазари петрол и газ от Каспийско море, заобикаляйки Русия. Русия пък се опита да установи контрол над експортните тръбопроводи на малките си конкуренти в съседство - Азербайджан, Казахстан и Туркменистан не трябваше да стават самостоятелни износители на световния пазар.

Поради това нито един тръбопровод, преминаващ през няколко страни, не е "чисто търговски проект". Тези проекти изискват огромни инвестиции, изплащат се само в дългосрочна перспектива, и засягат интересите на силните играчи от цял свят. Още "Северен поток-1", планиран от Владимир Путин и бившия германски канцлер Герхард Шрьодер, навремето предизвика критика от Полша и балтийските страни. Сега Шрьодер ръководи комитета на акционерите на консорциума "Северен поток АГ".

"Северен поток-2" има и други спорни предшественици. Дълго време Газпром планираше да построи газопровода "Южен поток", който трябваше да преминава от Русия по дъното на Черно море до България, а оттам - до Австрия и Италия. Този тръбопровод трябваше да заобиколи Украйна. Проектът обаче стигна до задънена улица, тъй като според Европейската комисия той може да наруши европейското право. През декември 2014 година Путин обяви спирането на проекта и заяви намерението си да построи "Турски поток" съвместно с Турция. Само че и този проект не се разви и претърпя крах, когато през есента на 2015 година Русия и Турция влязоха в конфликт заради Сирия.

Затова сега "Северен поток-2" е още по-важен за Газпром.

Дали обаче Европа изобщо има нужда от този тръбопровод? Дали нуждите от газ ще нараснат? Има две противоположни теории.

Според първата газът е ключов ресурс за енергийния преход. Ако атомните централи бъдат спрени, то ще бъдат необходими повече електроцентрали, работещи с газ, а Европа ще произвежда все по-малко и ще внася все повече синьо гориво.

Според втората теория потребността от газ ще намалява, тъй като благодарение на изолацията на повече сгради ще има нужда от по-малко отопление.

Германският институт за икономически изследвания (DIW) не изключва нито един от сценариите. Недостиг на газ обаче няма. Европа разполага също с достъп до тръбопроводи, втечнен газ и нови методи за фракинг.

Защо все пак Газпром залага на "Северен поток-2"?

Загубите на газовия монополист през третото тримесечие на 2015 г. достигнаха 2 милиарда рубли (26 милиона долара). В тръбите за "Южен поток" бяха инвестирани 17 милиарда долара и то напразно. Най-големият газов доставчик в света бе засегнат и от спада на световните цени, европейските и американски санкции. За 2016 година Газпром очаква приходите му в Европа да се понижат с 16 %. Мощностите му не се използват напълно, а търсенето на газ от Русия намалява.

Основната причина е, че Украйна, която бе сред основните клиенти, сега купува много повече газ от Европа. До това се стигна, след като Газпром спря изцяло да доставя газ на Киев. В края на лятото на 2014 година Газпром намали доставките и за някои страни от ЕС, тъй като те получаваха газ от Украйна. Русия предупреди европейците, че конфликтът с Киев може да доведе до спиране на доставките. В този момент тръбопроводите изведнъж се превърнаха във важен геополитически въпрос.

Чрез "Северен поток-2" Газпром ще може да заобиколи непредсказуемия украински фактор. В това е и политическия аспект на проекта и германците трудно могат да твърдят обратното.
Критиките от чужбина обаче не действат на Габриел, който открито се застъпи за по-тесни отношения с Русия.

Сирия и миграционната криза са показали, че "без Русия няма да стане", каза вицеканцлерът.
Сега той и канцлерът Ангела Меркел се осланят на юридическата проверка, която ЕС прави. Дали тръбопроводите, минаващи през международните води на Балтийско море, изобщо попадат под действието на европейското право? Без съгласуване с европейските власти, изпълнението на "Северен поток-2" би било много по-лесно.

Зигмар Габриел донесе от Москва уверенията на Кремъл, че Русия планира да използва транзитните услуги на Украйна и след 2019 година. Ако Берлин успее да "продаде" на европейците руския проект с тези уверения от Москва, на практика ще се обвърже за години с руската енергийна политика. А тя, ако си припомним спирането на газа през кризисната 2014 година, е непредсказуема. Все едно кой в крайна сметка ще спечели тръбопроводната война. Отсега едно е ясно - за германците тръбопроводът ще има голяма политическа цена в Европа.

По БТА

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Подкрепете Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.

3 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Александър Тацов
    #3

    Наскоро Сорос беше казал, че и русия и ЕС тичат срещу времето.Въпросът е кой ще стигне първи (до краха)

  2. Венелин Велев
    #2

    Не се харесва този проект на няколко страни, които губят от таксите за пренос. А това са милиони и милиарди долари! Кой ще възстановява пропуснатите ползи на Украйна? Сега тя отказва да купува руски газ и "внася" виртуален европейски газ в който 30 % е на Газпром. Същевременно, иска няколкократно повишаване на таксата за преноса на този газ към Европа. Не е трудно да се разбере защо тази келепирджийска идея не се харесва на руснаците. Но трябва да издържат още някоя и друга година...

  3. И какво от това
    #1

    100 пъти съм питал тук, защо СП 1 и 2 са "добри", а ЮП е "лош"? Защото Германиа и Русия се разбират зад гърба на Европа и Полша, както в навечерието на 2-та световна война!

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Подкрепете Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.