Тръгва разработването на система за университетските рейтинги

В близките седмици ще бъде открита процедура за кандидатстване на проекти за разработване на стабилна система за измерване на университетските рейтинги по Оперативна програма "Човешки ресурси". Това стана ясно във вторник по време на кръгла маса по проблемите на бизнеса и висшето образование.

"Не е изненада, че в България няма рейтингови скали на университетите, защото ние не обичаме да се мерим по обективни критерии", коментира просветният министър Даниел Вълчев. Той смята, че първо трябва да се изясни за какво ще служат рейтингите и по каква методология да се правят, тъй като подборът на критериите е определящ. Вълчев даде за пример рейтингът на Шанхайския университет, в който за база се взима колко Нобелови лауреати са завършили даден университет и колко такива работят там. По подобна скала България няма никакъв шанс да се класира.

Вълчев отхвърли идеята на председателя на Съвета на ректорите проф. Борислав Борисов при изготвянето на рейтингите да се ползват критериите на Националната агенция по оценяване и акредитация (НАОА).

Наскоро доклад на Сметната палата показа, че акредитацията на ВУЗ-ове, която се извършва от НАОА, е ставала в условия на конфликт на интереси като преподаватели от висши училища са били мнозинство в оценяващите комисии.

Вълчев пък приведе като пример за "високи критерии" предложение на НАОА отпреди дни да бъде разкрит университет в Бухово. В същото време ректорите се отнасят с недоверие към рейтингите на бизнеса за българските ВУЗ-ове.

"Среден" за българските висшисти

Проучване сред бизнеса на в. "Пари" и Българската асоциация за управление и развитие на човешките ресурси показва, че 60% от представителите на бизнеса у нас определя равнището на завършилите скоро висшисти като средно, а 19% като ниско. Според 70% от анкетираните пропуските в образованието се дължат както на студентите, така и на начина на преподаване. Половината от запитаните представители на бизнеса смятат, че новозавършилите специалисти у нас са на по-ниско от средното равнище от студентите от ЕС. 36% посочват като недостатък липсата на практически умения сред завършващите.

Проучването е проведено сред 600 компании, които работят на българския пазар като оценяването е в шест научни области. 49.5% от работодателите предпочитат млади специалисти в областта на информационните технологии и инженерните специалности от Техническия университет - София. В областта на правните науки лидер с 58.1% е Софийския университет "Св. Климент Охридски". Най-старото висше учебно заведение е първо и по отношение на хуманитарните специалности. УНСС пък е най-предпочитаният ВУЗ, от който се наемат икономисти. Медицинският университет в столицата пък произвежда най-желаните от работодателите медици и фармацевти.

Вълчев обаче подкрепя искането на ректори отпреди месец в новия закон за висшето образование държавното финансиране за ВУЗ-овете да се обвърже с резултатите от тяхната акредитация. "След като даден университет дава един по-добър образователен продукт, той трябва да получава и по-голяма подкрепа от държавата", коментира образователният министър.

Министърът на държавната администрация и административната реформа Николай Василев, който също участва в дискусията заяви, че според него студент, който не е усвоил два чужи езика по време на следването си, не трябва да получава диплома. "За някои специалности е необходимо студентите да изкарат стаж, да се засилят обменните програми, както и да има чужди преподаватели в нашите университети", каза още Василев. Той посочи, че родните студенти у нас в момента не можели да си напишат автобиографията за разлика от българските им връстници в чужди университети.