Тръгваш от конкретен проблем и се бориш срещу цялата система

"Тръгваш от конкретен проблем и така до дефицитите в цялата сфера". Така Мария Капон, лидер на Единна народна партия (ЕНП), обяснява начина си на правене на политика. "Няма изолирани теми. Не можеш да развиваш икономиката, ако нацията е болна и няма здравеопазване. Как ще се случи това", пита тя.

 

Мария Капон е водач на листата на ЕНП в Пловдив, следвана от две жени, неизкушени досега от политиката, но с ясна обществена и професионална кауза.

 

Веселина Божилова е журналист и председател на сдружение "Майки срещу дрогата", а Елисавета Котова е от Националната асоциация на децата с диабет.

 

Почти като оживяла честитка за 8 март, трите жени обикалят и агитират заедно из целия избирателен район. Правят това с помощта на "наши хора", а техните хора се оказват доскоро зависими и сираци, на които Мария, Веселина и Елисавета помагат.

 

Председателят на ЕНП има лична история и с двете си "подгласнички", но не разказва особено обстоятелствено за това. С Божилова се е запознала през 2005 г., а с Котова през 2008-ма. Имат много общи битки зад гърба си и това вероятно е основната причина, поради която Веселина и Елисавета да се решат да се кандидатират на предстоящите избори.

 

Не изглеждат особено затруднени, защото по време на кампанията "всяка говори за собствените си теми". Мария Капон - за икономиката и политиката, Веселина Божилова - за наркоразпространението, превенцията от зависимости и лечение на деца, посегнали към наркотиците. През това време Елисавета Котова е заета със съвсем конкретна дейност "на терен", при това с почти незабавен резултат – тя измерва кръвна захар на желаещите и понякога новооткритите диабетно болни сред "боцнатите" по време на кампанията са около 10% от всички тествани за деня.

 

"Голяма кампания правим – Елисавета ги боде, аз пък ги плаша за децата им", шегува се Веселина. Тя разказва, че Мария Капон е съпричастна към сдружението още от 2005 г. и с общи усилия през 2006 г. са внесли в парламента искания за промени в Закона за здравето и Наказателния кодекс, за да се смени наказанието за зависимите с лечение. Т.е. при леки престъпления на зависимия да се предлага лечение, вместо затвор. Целта е да им се предложи алтернатива, а не зависимият и дилърът, срещу когото той е свидетелствал, да се окажат в една килия, каквито случаи имало.

За да се осигури лечение на наркозависимите, обаче са нужни пари. По закон 1% от парите от акциз върху цигари и алкохол трябва да бъде за борба със зависимостите, но това реално не се случва. Майките от сдружението се борят за създаването на фонд за финансиране на превенция и лечение на зависимости.

“Работим за мотивация на зависими и подкрепяме родителите. Зависимите се опитваме да ги мотивираме да отидат на лечение, а на родителите да покажем добри практики. Работим с много програми за лечение и ресоциализация. Тъй като хората нямат пари, основно ги пращаме на лечение в безплатни комуни в чужбина към църквите“, разказва Божилова.

“В общи линии ситуацията продължава да е все същата и ние водим партизанска война. Мария е помагала да се намери работа на хора, които са се върнали от лечение. Дори в предизборната кампания на ЕНП в момента са ангажирани зависими, преминали лечение и социализация“, разказва тя.

Елисавета Котова от Национална асоциация на децата с диабет се запознава с Мария Капон преди около пет години, около кризата с датските инсулини у нас, когато хиляди диабетици бяха заплашени от смяна на лечението им и да го доплащат.

 

Котова заяви, че безплатното мерене на кръвната захар се прави целогодишно.

Опитът ѝ показва, че голям процент от заболелите се откриват се откриват случайно,

тъй като “диабетът не хапе и не боли“, а хората не ходят на профилактични прегледи. “Преди няколко седмици на изложението “Винария“ в Пловдив имахме щанд и от 500 души, на които измерихме кръвната захар за два дни, 10% бяха с новооткрит диабет. Изобщо не знаеха, че са болни. На единия човек апаратът не му хвана стойностите, представете си колко над нормата са били“, разказва тя.

 

Проблемът с превенцията е, че хората от отдалечените райони са със затруднен достъп до лекар и не са склонни да отделят цял ден в чакане. Друг проблем е, че при профилактичните прегледи личните лекари масово не назначават проверка на кръвната захар, въпреки, че изследването се покрива от здравната каса.

 

“Здравната култура на българина е на ниво нула – елементарни неща не се знаят, включително от хора, които от години страдат от диабет“, смята Котова.

 

Друга битка на организацията е за това да се плащат повече тест ленти за диабетиците. В момента НЗОК плаща годишно по 1100 ленти за деца и по 150 годишно за възрастни, но пациентите се нуждаят от много повече, тъй като е нужно измерване преди всяко поставяне на инсулин или от два до пет пъти дневно. В същото време цената на лентите, които хората се налага да купуват със собствени средства, у нас е много-висока отколкото в други европейски страни. Котова дори разказва, че доставка от Великобритания заедно с куриерските такси е двойно по- евтина – 17 лева на опаковка от 50 броя при цени у нас е между 50 и 60 лева в зависимост от надценките на конкретната аптека.

 

Обяснението обикновено е това, че пазарът ни е малък и фирмите не могат да предложат толкова ниски цени, колкото на големите пазари в Западна Европа.

 

Според ЕНП обаче пари могат да се намерят и всичко е въпрос на реорганизация. Например – някои дейности, за които сега се изисква прием в болница, да преминат в извънболничната помощ, тъй като не се налага пациентите да лежат и по този начин ще се спестят средства. Котова предлага и по-гъвкав режим за изписване на инсулин, тъй като сега се натрупват излишъци, които при изтичане на срока се изхвърлят.

 

Мария Капон от години работи с почти всички пациентски организации и депутати от различни партии за решаването на конкретни проблеми в здравната и социалната област. Такива проблеми са създаването на кредит за ин витро процедури и фонд “Ин витро“. Тя вярва, че “успехът има много бащи“ и затова търси подкрепата на различни хора. Според нея, ако искаш да си полезен, не е нужно да самоизтъкваш като инициатор на нещо, а да търсиш широк консенсус. “С Мая Манолова работих да се смени наказанието за наркозависими с лечение. С Антония Първанова работихме за Фонда "Ин витро" и събрахме широка група от жени в Народното събрание, които се включиха в кампанията, за да се вземе решение в бюджетната и здравната комисия. Тоест, не само фондът да бъде създаден, но и да се осигури финансиране“, разказва Капон.

 

Челната тройка на ЕНП в Пловдив представи и по-глобална визия за това как да се сложи ред в здравната и социалната система, които са приоритет за партията. “Нужни са работещи системи, а не работа на парче“, казва Капон. “Сега решаваме кризисно проблеми, а пациентските организации са създали програми, които да създадат система. Въпросът е, че се гледа формално на всичко това, защото някой минава с химикал и казва – пари няма, това не може да се случи. А никой не казва как да се намерят пари, за да се осигури и превенция, и добро лечение“, смята тя.

 

“Взехме решение при съставянето на листите да поканим само хора с мисия, които са компетентни в даден сектор. Здравеопазването е номер 1. Няма как да имаш силна икономика, ако нямаш добро здравеопазване, защото човешкият капитал е най-важен. Няма как да имаш добра пенсионна система, след като хората няма да стигнат до нея с това здравеопазване“, казва Капон.

 

“Няма място, където да отидем, и половината от въпросите да не опират до пенсиите. Ако държавата не си плаща осигуровките за работещите в МВР, Министерството на отбраната и част от държавните служители, никога не можем да имаме увеличение на пенсиите“, посочва лидерът на ЕНП. “В тези системи работят хората, които се пенсионират най-рано, най-дълго получават пенсия и получават най-високи пенсии. Каквото и да правим ние в частния сектор, при 65 000 полицаи няма как да издържаме системата и тя винаги ще е в колапс“, коментира Мария Капон.

 

“Разликата между предишни кампании и сегашната е, че преди бабите и дядовците ни обясняваха колко им е тежко, колко им е напрегнато затова, че децата трябва да им помагат, за да си купят лекарствата. Днес сме свидетели на още по-голяма трагедия – те ни се оплакват как с тази пенсия трябва да издържат младите, които са безработни“, казва Капон.

 

Според нея няма разлика дали ще обясняваш дясна политика "на село" или в града. "Кампанията всъщност е най-истинска по селата", казва тя. "Не можещ да делиш града от областта – табелата за край на Пловдив е там, където е табелата за начало на село Труд", обяснява лидерът на ЕНП. Прекъсва я Веселина и разказва, че първите две срещи на Мария Капон по селата минавали в мълчание от нейна страна. "На третата среща, след като изслуша проблемите, тя вече имаше готови решения", допълва Божилова.

 

"В Пловдив – област има 296 населени места. Проблемите са еднакви само на пръв поглед. Ако баща ти в село Манастир получи инфаркт, означава, че е обречен. Тези хора се чувстваш забравени от Господ и изобщо не се интересуват дали си десен, ляв или центрист – искат перспектива дори не за себе си, а за техните деца", казва Капон.

 

"Мой чичо почина в село Рогош. Трябваше да платим на линейка, за да дойде и да констатира смъртта", добавя Елиставета, което става повод Мария да заключи, че "и пред смъртта не сме равни". Тя смята, че най-важното в една политика, независимо с каква краска е тя, е изначалната мисъл как да се съхрани достойнството на хората.

 

По-тъжна предизборна кампания не съм водила, а по-обезверени хора не съм срещала, споделя Мария Капон, която от доста време е в политиката и е участвала в редица изборни кампании.

 

Въпреки това нито тя, нито Веселина Божилова и Елисавета Котова са склонни да се поддават на песимизъм. Както обикновено, извор на надежда и оптимизъм са младите хора. "Не приемам твърдението, че младите хора са антиполитични, те са антисистемни, защото са против статуквото", според наблюденията на Божилова.