Тръгват поръчки за строежи на пътища и язовири за 600 млн. евро

Търгове за проектиране и строителство на първокласни пътища за близо 500 млн. евро ще бъдат обявени до края на 2012 г. и в началото на 2013 г. Други 100 млн. евро пък ще отидат за нови язовири и ремонт на водоеми в страната. Това обяви регионалният министър Лиляна Павлова в сряда по време на конференцията "Строителството през 2013 година – перспективи и предизвикателства".

Пътните проекти са за обхода на Габрово (69 млн. евро), София – Калотина (62 млн. евро), Северна скоростна тангента на софийския околовръстен път (150 млн. евро) и пътя Враца – Ботевград (188 млн. евро).

Голяма част от поръчките ще са за инженеринг – избраните фирми ще изготвят проекта и ще изградят съоръжението, а критерий за избор на изпълнител ще е икономически най-изгодната оферта, вместо най-ниска цена, обясни Павлова. По този начин тя отговори на упреците на бранша, че им се дават стари и лоши проекти, а заради критерият най-ниска цена страдат качеството, сроковете и плащанията към подизпълнители.

До края на програмния период 2007 – 2013 г. регионалното министерство и пътната агенция ще възложат и допълнителни проекти за ремонт на пътища втори и трети клас за над 80 млн. лева, каза Павлова. Тя припомни, че ЕК планира да отмени финансирането за ремонт на стари пътища от нисък клас през следващия програмен период. Ако се представим добре с изпълнението на тези проекти, имаме шанс да издействаме някакво финансиране за този вид пътна мрежа. Иначе трябва да разчитаме само на бюджетни и заемни средства, отбеляза Павлова.

Пари за малките фирми чрез програмата за саниране

Павлова обяви, че министерството ѝ е помислило и за малките строителни фирми и през 2013 г. ще ги насърчи по линия на европрограмата за саниране. Обвиняват ни, че даваме поръчки само на големите фирми, но когато става въпрос за сложен инфраструктурен проект не можем да занижаваме изискванията, необходими са ни гаранции за опит и налични мощности, обясни Павлова.

Тя каза, че при програмата за саниране на жилища, чието реално изпълнение ще започне догодина, министерството е решило да избира изпълнител за всяка отделна сграда. Това по думите ѝ означава, че изискванията ще са по-опростени и ще се даде шанс за работа на по-малките фирми в строителството и надзора.

Средствата за саниране през този програмен период са 64 млн лева, но за периода след 2014 г. България ще поиска от ЕС стотици милиони по тази линия. За енергийна ефективност в обществени и жилищни сгради МРРБ планира проекти за 487 млн. евро. Мярката е заложена в Приоритетна ос 1 "Градско развитие" на бъдещата програма, чието име най-вероятно ще е същото. Отделно в програмата е предвидена Приоритетна ос 5 "Енергийна ефективност" с ресурс 256 млн. евро.

По линия на програма "Регионално развитие" за периода 2007 – 2013 г. страната ни получи около 3 млрд. лева. Павлова обяви, че министерството ѝ ще кандидатства за 2.3 млрд. евро за периода след 2014 г. Няма гаранция, че ще получим тези пари, каза Павлова и обясни, че това зависи от доброто изпълнение на проектите през сегашния период. Само преди седмица обаче стана ясно, че регионални проекти за 1 млрд. лева са застрашени от провал заради забавяне и т.н. и може да се наложи прекратяването им и прехвърлянето на средствата по други механизми.

Над 100 млн. евро за язовири догодина

Друг голям източник на финансиране за строителния бранш извън пътното строителство е изграждането на ВиК-структура. Следващата година ще започне избора на изпълнители за язовирите "Пловдивци" (Мадан, Рудозем), "Нейковци" (Трявна) и "Луда Яна" (Панагюрище), както и за ремонт на пернишкия язовир "Студена", каза Павлова. Средствата – над 101 млн. евро, са осигурени чрез заем от Световната банка и бюджетни средства.

Все още има 20 области с режим на водата, това е недопустимо, отбеляза министърът. По данни на регионалното ведомството страната ни се нуждае от изграждането на още 9 язовира. Тяхната реализация ще е на принципа на публично-частното партньорство чрез интегрирани хидропроекти, като целта е проектите да имат добавена стойност и да генерират печалба, каза Павлова.

Тя за пореден път заяви плановете на правителството за мащабна реформа във водния сектор, която ще се извърши съвместно с екоминистерството.

До края на годината ще са готови генералните планове във ВиК-сектора, които ще дадат визия за развитието му през следващите 25 години и необходимите инвестиции за това. Павлова повтори тезите, че секторът се нуждае от окрупняване, защото на България не са ѝ нужни 52 ВиК-дружества. Според първоначални данни са нужни минимум 6 млрд. евро за канализация, пречиствателни станции, водохващане и т.н., а максималният размер инвестиции достига около 22 млрд. евро. За финансиране ще се разчита на европейски и бюджетни средства, и на публично-частния сектор.

Строителният бранш се обяви за нови правила в обществените поръчки

Членовете на строителната камара се възползваха от присъствието на регионалния министър, за да споделят проблемите и предложенията си за по-добра работа на държавата с бизнеса. Румен Йовчев от браншова камара "Пътища" заяви, че в търговете за обществени поръчки трябва да отпадне критерият "срок". Не може поръчки да се печелят с измислен гаранционен срок от 500 години, отбеляза той. Йовчев даде за пример пътен ремонт в пернишко, който е спечелен от фирма, дала срок от 1 месец за рехабилитация на 4 км. Фирмата работила и през зимата, когато обектът уж е замразен и в сила е забрана за строителни дейности.

Симеон Пешов, шеф на строителния гигант "Главболгарстрой" и доскорошен председател строителната камара се обърна към министър Павлова с молба да се изготви механизъм за следене на цената на битума (използва се в пътното строителство), по който да се актуализира цената на даден проект. Никой не може да предвиди цените на битума, както и на горивата и тяхното постоянно поскъпване е за сметка на строителя, каза Пешов. Павлова отговори, че актуализация на цената е била възможна при договори, сключени по правилата на Световната банка, но не и когато става въпрос за европейско финансиране. Затова се обръщаме към компаниите да спрат с ниските цени и да залагат в офертите си буфери, които ще ги предпазят от промяна в цената на суровините, каза Павлова.

Иван Бойков, изпълнителен директор на строителната камара, призова регионалното министерство да мине изцяло на проекти на инженеринг. Така ще си спестим проблемите със стари и лоши проекти, липса на геодезическо заснемане и препроектиране в хода на строителство, което води до оскъпяване и лошо качество, каза Бойков.

Росен Колелиев, управител на фирма "Пътища и мостове" припомни проблема с бавното разплащане на европроектите и поиска да се въведат срокове за фактуриране и разплащане на извършените дейности. Той изтъкна и един често срещан проблем напоследък – печелене на пътни проекти от чужди компании, които изцяло ги делегират на местни подизпълнители за много по-ниска цена. Той посочи за пример един от лотовете на "Тракия", възложен след конкурс на гръцката "Актор", която използва подизпълнители и имаше постоянни проблеми с качеството.

От своя страна Павлова призова строителите и фирмите за надзор за по-отговорно отношение към проектите на общините, защото при забавяне или некачествено изпълнение финансовата санкция е за сметка на общинския бюджет, а вината не винаги е на кмета. Тя даде за пример проекти за саниране на училища, които се напукали само след една зима, както и за пропаднали пътища в Търговище и Попово, защото строителят не направил корекция в проекта, въпреки нуждата от такава.