Трайното наследство на Алън Грийнспън

Спадът помрачи ореола на председателя на Управлението за федерален резерв на САЩ Алън Грийнспън. Но като "човек, който предприема политика", репутацията му ще издържи изпитанието на времето.

Спомняте ли си времето, когато Уолстрийт смяташе председателя на УФР Алън Грийнспън за най-могъщия човек в света, едва ли не създател на Вселената? Капиталовите мениджъри отхвърляха всички опасения за фондовия пазар с възклицания като "Ние вярваме в Грийнспън" /"In Greenspan we trust" - парафраза на надписа върху банкнотите в САЩ "In God we trust"/.

Ах, как рухнаха величията. Предвид песимистичния пазар на акции и спада на икономиката хората вече не хвалят Грийнспън. Все повече специалисти от Уолстрийт се опасяват, че ръководеното от него УФР може би "свири на една струна". Американската икономика е в рецесия, дефлационните фактори вероятно набират сили, а десетте лихвени съкращения на УФР през тази година имаха съвсем малък или дори никакъв ефект върху икономиката. Нещо повече, остават само някакви си два процентни пункта, докато основната лихва на американската централна банка достигне нулевото равнище.

Репутацията е капризна стока. Когато времената бяха добри, Грийнспън може би наистина не правеше грешки - въпреки че Уолстрийт значително преувеличаваше възможностите му да управлява най-голямата световна икономика в спокойни години - но той остана сам, когато започнаха икономическите бури.

Нито един човек или институция не са толкова всезнаещи, за да поддържат икономиката в постоянно стабилно състояние, въпреки че като понижаваше и повишаваше основната си лихва около 16 пъти през последните три години, УФР действаше, като че ли би могло да управлява икономиката на микро равнище.

Нараства рискът, макар че все още е малък, УФР да измести Банк ъв Джапан от мястото на най-слабо ефективната сред банките на големите индустриални държави, които се опитват да помогнат за настъпването на обрат. Японската централна банка държеше първенството в това отношение през изминалото десетилетие. Тя се колебаеше, докато японската икономика изпадна в недостиг на ликвидност и след повече от 10 години на стагниращ или спадащ растеж изглежда не може да съживи икономиката дори и с нулеви лихви.

Все пак аз не се присъединявам към хора на критиците на Грийнспън. Когато Америка навлиза в рецесия е твърде лесно да забравим неговия принос. Накратко, голямото постижение на Грийнспън е, че позволи на технологиите и иновациите да подхранват икономическия растеж през изминалото десетилетие.

Както Андрю Карнеги, Джордж Ийстман, Сам Уолтън, Робърт Нойс и други големи предприемачи в историята на американския бизнес, Грийнспън видя по-добре от своите приближени, че информационните технологии ще доведат до революция в производителността.

"Едно нещо може да опише мащаба на промените в бизнеса от Карнеги до Нойс", пише професорът Ричард Тедлоу от Harvard Business School в новата си книга "Гигантите на предприятията: Седем новатори в бизнеса и империите, които те създадоха". "Едно нещо обаче се откроява, когато говорим за титаните, които създадоха промяната. Те също така създадоха новите технологии или ги приветстваха. Всички те ги използваха по-умело от конкурентите си". Грийнспън е предприемач, който използва границата между идеите и политиката, като призна и заложи на появата на Информационната ера.

Доказателството, че Грийнспън е бил прав, се намира в последните данни за производителността. Сега много фактори оказват влияние върху нарастването на производителността, която представлява стоките и услугите, произведени за всеки работен час. Основните фактори за подобряването на производителността през най-дългия период на бизнес развитие в историята на САЩ бяха: бизнес инвестициите във високотехнологично оборудване, мениджърите, които откриха нови начини за организиране на работата и работниците, които получаваха по-добро образование - и всичко това в условията на засилваща се вътрешна и международна конкуренция за продажби и печалби.

От 1995 г. до 2000 г. производителността нарастваше с по 3% на годишна база. Това е почти двойно в сравнение с 1,4 % годишно в периода от 1973 г. до 1995 г.

Все още производителността обикновено се понижава по време на спад, тъй като търсенето намалява, а бизнесът крие някои козове в очакване на възходяща тенденция. Една прогноза за третото тримесечие, основана на историческите връзки между производителността и бизнес цикъла би предположила спад на производителността с 0,5 %, казва Мори Харис, главен икономист в UBS Warburg. Но производителността през третото тримесечие нарасна до стабилните 2,7 % на годишна база.

Темпото на технологичната промяна и иновациите не се забавя въпреки спада, добавя Харис. Един пример: досега през тази година регистрациите на патенти са нараснали с 10 % в сравнение със същия период на миналата година.

Всъщност всички мерки, предприети от УФР, бяха правилни и американската икономика е в доста по-добро състояние от японската. Без да подценяваме негативния ефект на сегашния спад върху работниците и печалбите, все повече стават доказателствата, че рецесията ще бъде кратка.

Освен всичко друго, продажбите на дребно през октомври нараснаха със 7,1 % - най-голямото им регистрирано увеличение. Положителното състояние на приходите от ценни книжа с фиксирана лихва в сравнение с времето до настъпването на матюритета им - като дългосрочните приходи значително превишават краткосрочните нива - също предвещава добро бъдеще за икономиката през следващата година.

Когато инвеститорите вярват, че икономиката ще тръгне нагоре, те са склонни да продават дългосрочни облигации, като по този начин се повишават приходите от тях и да купуват краткосрочни ценни книжа, понижавайки техните нива. Възстановяването на фондовия пазар също е предвестник на бъдещи по-добри дни. Монетарната политика работи, макар и на бавни обороти.

Грийнспън е в залеза на кариерата си. Едно от многобройните му постижения е подкрепата на икономиката след терористичните атаки от 11 септември. Но неговото трайно наследство като централен банкер на САЩ няма да бъде това на капитан, който управлява кораба на икономиката. Не, той беше човек, който предприема политика, точният човек в точното време за политиката на УФР.