Модерно е днес човек да е антилиберал и мнозина станаха такива. Тяхното всемирно вдъхновение е Доналд Тръмп – първият американски президент, който спечели искрените симпатии на БСП. Путин, разбира се, е фърст за Корнелия Нинова и средния социалист, но и Доналд вече не е секънд спрямо никой! А и как да е втори, когато не слиза от заглавията на всички публикации, включително за съжаление и на тази.
Либерализмът пък е осъждан като причина за повечето "бедствия” на планетата – от глобализацията, финансовия капитализъм, мултикултурализма, тероризма, бежанците, политическата коректност… та чак до Иван Костов. Всъщност (малко парадоксално) самият Иван Костов също наскоро осъди либерализма.
Пък и какво ли толкова е дал либерализмът на света?!
Е, конституционализмът, разделението на властите, правата на човека, свободата на пазара, антидискриминационното законодателство и международният правов ред сигурно трябва да му бъдат приписани, защото Лок, Монтескьо, Мадисън, Кант, Адам Смит, Токвил, Бентъм, Констан, Келзен… минават за либерали в образована среда. Но други приноси либерализмът едва ли има.
Като изключим може би и държавата на благоденствието (все пак) заради Джон Мейнард Кейнс, Джон Роулз и Роналд Дуоркин. И за да не се обидят либертарианците – трябва да се добавят и приносите на Хайек към икономическата теория и идеите за правова държава. Но друго няма.
(Ако не броим десегрегацията и движението за граждански права през 60-те години – Мартин Лутър Кинг, Ърл Уорън. Както и критиката на тоталитаризма на Попър и Аренд…).
Съвременният антилиберализъм не отрича тези постижения, а само логичните им следствия. Ако твърдите, че свободата на търговията и конкуренцията водят до всеобщ просперитет (както Адам Смит), трябва да искате да падат търговските бариери, както и затрудненията за движението на хора, стоки и капитали. Но Тръмп се оттегли от търговските споразумения с Канада и Азия, и планира да строи стена с Мексико. Ако твърдите, че всички имат равни права без оглед на религия и етнос, не поставяте специални ограничения за мюсюлманите. Но Тръмп направи точно това.
Ако смятате, че хора с различна култура могат да живеят мирно и цивилизовано в едно и също общество, трябва да следвате и някакви правила на уважително отношение към всяка една общност. За Тръмп това е вредна „политическа коректност”, обаче. И накрая, ако сте наистина загрижен за съдбата на работническата класа, трябва да ѝ гарантирате максимално качествени публични услуги и достъп до работни места с генерирани от държавата програми. Това е препоръчвал Кейнс, но Тръмп сваля данъците и тръгва на поход срещу общественото здравно осигуряване и образование.
От логика към психология
Антилиберализмът не залага на логиката. Неговата сила е в психологията. Томас Хобс е първият модерен автор, който е осъзнал политическото значение на страха и параноята: свободата може да носи рискове и опасности. Свободният човек е методологически егоист, който в преследване на интереса си неизбежно (както Хобс е смятал) влиза във война с другите. Война на всеки срещу всеки. За да не се стига до нея, е необходима чудовищно силна, безконтролна власт, от която всеки да изпитва страх. Необходим е Левиатан, Путин или Ердоган. Необходим е някой с нервен пръст върху бутона за ядрен Армагедон, от когото останалият свят да трепери.
Съвременният антилиберализъм не спори с Лок, Монтескьо или Кейнс, а просто цели да убеди психологически населението, че без антилиберален Левиатан войната на всеки срещу всеки ще е неизбежна. Без лидери от типа на Орбан, Льо Пен или Ангел Джамбазки светът ще се свлече в едно „естествено състояние” на хаос и беззаконие, в който животът по Хобс ще е „solitary, poor, nasty, brutish and short” (самотен, беден, гаден, жесток и кратък).
Съвременният антилиберализъм е систематична, методологическа и научно-обоснована психологическа атака срещу населението, която цели да убеди хората, че живеят в света на Хобс. Те трябва да започнат да виждат всеки като потенциална опасност и всяка свобода – като носеща прекалено висок риск. Това се постига, като към нея се прикача въздействащ образ, вдъхващ страх и трепет:
свобода на движение = „цунами от бежанци”, „нашественици”, „завоеватели”;
религиозна свобода = „терористи”, „кървави атентати”, зловещ камуфлаж под форма на бурки;
свобода на търговията = обезлюдени региони, ръждясали предприятия;
етническа толерантност = „циганска престъпност”…
Тъждествата между тези феномени не са нито логически, нито социологически, разбира се. Те са сугестивни, ситуационни и работещи на подсъзнателно ниво. Те внушават опасност, като запалват множество червени лампи и убеждават хората в следното:
те са сами пред опасностите и трябва да мислят първо за себе си (America first!); институциите, които ги защитават, са безсилни (овладени са от някакви лигави либерали, например, които непрекъснато се провалят); не бива да разчитат на добронамереност и сътрудничество от никого: нито в държавата, а особено в чужбина (НАТО и ЕС са отживелица); трябва да се справят САМИ, като се самовъоръжават и придържат към най-близките – семейството, единоверците, нацията (стена, капиталът обратно от Китай, по-мощни ядрени ракети и другите да се оправят).
Хора с такива нагласи вече живеят в света на Хобс.
Психология и технология
Българският антилиберализъм е първичен, любителски и подражателен. В световен мащаб обаче психологическата атака срещу хората се води професионално, по научните принципи на пропагандната война и на съвременните технологии. Както стана ясно, зад Брекзит и зад Тръмп стои сериозна технологична експертиза, която профилира психологически населението и е в състояние да таргетира почти всеки избирател поотделно в зависимост от неговия психологически профил. Това става чрез Big Data компании, които филтрират огромен обем данни, събрани от бази на фирми, обществени институции или социалните мрежи.
Cambridge Analytica например е компанията, която е помагала на Тед Круз, Тръмп и привържениците на Брекзит и която твърди, че е профилирала (най-вече психологически) американските избиратели – всички 220 милиона от тях![i] Изработени са били 32 психологически профила[ii]с цел по-ефективна кампания: ако човек е по-невротичен например, пращат му картинки на битова престъпност – кражба с взлом. Ако е по-спокоен и склонен към съгласие – семейна снимка на баща и дъщеря на лов за патици. Изводът е един обаче – гласувайте за кандидата, който подкрепя оръжията.
Ако сте по-скоро избирател на Клинтън, тогава психологическата задача е пък да не отидете да гласувате. Като например ви убедят, че тя е отвратителна (nasty woman, crook). Експерти на споменатата компания твърдят, че почти няма съобщение и послание от страна на Тръмп, което да не е било подплатено с данни, генерирани от профилирането.
Стийв Банън – човекът, който в момента е най-влиятелен в Белия дом по мнението на мнозина, – е член на борда на Cambridge Analytica.
Съветската школа е традиционно много силна в областта на пропагандната психологическата война, която в модерната си версия се нарича "хибридна”. Макар и не толкова high tech, и съветската школа е допринесла с прийоми, които са много ефективни. Като техниката на "гнилата сельодка” например, известна от учебниците от 60-те години: подбирате грозна лъжа за опонента и я тиражирате масово. Той е принуден да се оправдава, да се обяснява и попада в неизгодна позиция. Или пък тактиката „60:40” за пропагандна борба в не съвсем гостоприемна среда (в близката чужбина да речем): говорите 60% за НАТО и ЕС и 40% за Русия и санкциите срещу нея. Проевропейците се объркват, про-евразийците се обнадеждават.[iii]
Начало на какво?
Светът на Хобс е нелицеприятен. И той трудно може да бъде обичан. Защо е тогава тази антилиберална фиксация върху насаждането на хобсианска психология?
Хана Аренд отбелязва, че всеки тоталитаризъм започва с неприязън към всичко, което имаш[iv] – в нашия случай, демокрацията, свободите, ЕС, НАТО… „Нещата трябва да се променят! Не могат да останат такива!”. Антилиберализмът винаги е насаждал подобни емоции на неприязън. Затова и Карл Льовенщайн нарича фашизмът „емоционализъм”.
Но съвременният антилиберал не е фашист, нито комунист. Той не отхвърля – поне открито – нито конституционализма, нито правата на човека, нито пазарната икономика, нито демокрацията. Напротив, той се бие в гърдите, че е демократ. Антилибералът няма алтернативна визия за обществото, както фашистът: той просто твърди, че „така повече не може” и се опитва да подрони психологическата основа на свободата. Да усилва и генерира страх.
Що за състояние е това? От една страна, либерализмът започва да се политизира и от обща идеология на всички партии в демокрацията, става разделителна линия. От другата страна стоят антилибералите, които не го отричат съдържателно, а „просто” искат да го суспендират временно заради опасности от най-различен характер: от „бежански цунамита” до „обезлюдяване и смърт на нацията”.
Колко временно и кое точно ще се суспендира обаче? Путиновата управляема демокрация ли е моделът? Орбановият диктат на мнозинството, може би? Кои права ще бъдат отменяни, за колко дълго и заради какво? И няма ли други по-цивилизовани начини за постигане на сигурност и мир, освен този, който се предлага?
Антилиберализмът днес предпочита психологията, докато съдържанието му изглежда хлъзгаво и неопределено. Докато то не се изясни, той си остава една психологическа игра, при която на всеки му се вадят такива картинки, които най-пасват на личните му страхове. И всеки почва да слюнкоотделя като кучето на Павлов.
___________
[i] Hannes Grassegger and Mikael Krogerus, The Data that Turned the World Upside Down https://motherboard.vice.com/en_us/article/how-our-likes-helped-trump-win
[ii] Профилирането става на базата на разделянето на хората по пет основни критерия: откритост към нови преживявания; съвестност при изпълнение на задача; интровертност; съгласие; невротичност. От английските наименования на тези критерии е и съкращението OCEAN, което ги обобщава.
[iii] В.Яковлев, Методы боевой спецпропаганды http://aillarionov.livejournal.com/846809.html
[iv] Hannah Arendt: From an Interview http://www.nybooks.com/articles/1978/10/26/hannah-arendt-from-an-interview/
*Текстът е публикуван в портал "Култура".
За честна и независима журналистика
Подкрепете Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
10 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Браво за задълбочената статия.
Авторът явно не е наясно с термините. Либерализмът, отъждествен от него с "Лок, Монтескьо, Мадисън..." и пр., е това което в днешно време се нарича Либертарианство. Този термин през последните десетилетия беше узурпиран от Прогресивисти и разни други леви Социалисти. Именно тези последните са днешните анти-либерали (анти-либертарианци, казано с настоящите термини), с изразени тенденции към централизиране на икономика и управление и към оскверняване на естествения стадий на развитие на човечеството …
- капитализма.
А колкото до замесения в статията-мнение Тръмп, той е по-скоро Либертарианец, от колкото "антилиберал." Дори Independent Insitute наскоро заяви че "his views on American security policy nevertheless may be closest to that of the nation’s founders than those of any U.S. president since the early 1800s." (неговите вижданя са може би най-близките до тези на основателите на републиката отколкото тези на който и да е друг президент от 1800 насам.)
http://www.huffingtonpost.com/ivan-eland/trumps-inaugural-address_b_14598884.html
Бих казал че основният извод от ситуацията е че българските социалисти - и тези от ляво и тези от дясно - пак нищо не са разбрали.
Авторът е известен манипулатор. Основата на статията е манипулцията, че хората са анти-либерали, което не е вярно. Хората са против либерастията, или по-културно казано: против агресивния тоталитарен нео-либерализъм, който няма нищо общо с класическия либерализъм, описван от автора.
Браво! Благодаря за статията.
Динамиката на процесите /дори и обществените/ преминава през единство и борба на противоположностите. Когато една от тях достигне своето "съвършенство", тя като силата на махалото се връща в своята противоположност и това е баланса, който уравновесява нещата и ни задържа на земята по стабилен начин. Еволюцията на земята преминава от един матричен модел към друг като лего, което трябва да създава и разрушава определени форми, в които хората "да налеят" съдържание. В нашия случай противоречията между културите и цивилизациите, бедността и богатството, реда и войната, сигурността и тероризма трябва да бъдат балансирани, защото не могат да бъдат унищожени или премахнати.
И тук да питам ... за един приятел - либералите в САЩ и Европа ли управляваха последните години през които се разрази най-големия военен конфликт в новата ни история и възникна най-антицивилизационното движение ИДИЛ или антилибералите? И още - в следствие на това ли възникна бежанската вълна с нечувани размери? Пита момчето, иска да знае. Пък аз, понеже не мога да му обясня как така уж либералите проповядват мир, спокойствие и просперитет, а по време на тяхното доминиране се случиха и случват такива неща, затова питам, за да съм сигурен,че не бъркам.
Да се говори , че антилиберализЪма е опасен за либераланата държава е същото като да говориш, че вестник Отечествен Фронт е опасен за Западна Германия. Ако всичко в либерастия беше цветя и рози , милиони антилиберасти нямаше да могат да я наплюят дори
За съжаление нямам портал "Култура" и някой с голям нос, който да спонсорира писанията ми, затова лека вечер на читателите.
Боза. Със същата аргументация аз мога да обоснова как социалистите, пардон либерали, управляваха света през последните 70 години с помощта на манипулиране на съзнанието на хората. Страх от икономическо пропадане - готово, имаме продукт, казва се социална държава, а за още по-сигурно глобална икономическа и социална нтеграция.
Бла-бла! Дрън-дрън-та-пляс! Пресипване от пусто в празно.