Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Тръмп две години по-късно

Либералната демокрация в САЩ и Западна Европа ще оцелее

22 коментара
Даниел Смилов

Наближават две години от избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ.

През това време се случиха много неща, които трудно могат да се подредят в смислена обща картина. Но ако трябва да обобщим президентските амбиции на човека с оранжевата прическа, те се свеждат до следното:

Светът трябва да се промени, за да остане същият

Тръмп е първият, но едва ли ще е последният президент на САЩ, който е воден от остро чувство за загуба на водещата роля на страната му в света. Тази страна е все още най-могъщата, но нейните конкуренти са вече твърде близо до нея по ресурси. Стратегията на Тръмп е промяна на световния ред, така че в него Америка да запази своето лидерско място. Възможно ли е това? Може ли да се спре гюле с вентилатор? Опитите във Вашингтон продължават.

Китай

Китайската икономика вече надхвърли по паритет на покупателна способност американския БВП. В абсолютни стойности тя премина границата от 12 трилиона долара през 2017 г., което я прави сравнима с тези на САЩ (19 трилиона) и на ЕС (17 трилиона). Перспективите са за бързо настигане от страна на Китай на другите два блока – до десетилетие-две азиатската икономика ще е безспорен световен лидер.

Каква трябва да е политиката на САЩ по този въпрос?

Тръмп е прав да посочи Китай като основен свой конкурент, но "планът" му за запазване на първото място на САЩ не изглежда особено състоятелен. Търговската му война с Пекин засега е по-скоро периферна и води до размествания, които са незначителни с оглед на голямата картина. Вярно е, че някои големи фирми обмислят изтегляне на част от производството си от Китай, но повечето от тях няма да го върнат в САЩ, а ще го преместят във Виетнам или на други подобни места. И като цяло търговската война може да доведе до временно забавяне на растежа на китайската икономика, но ако ескалира твърде много, тя може да породи и глобална рецесия. А как светът ще изглежда след една нова голяма контракция на икономиката, е трудно да се предскаже: кризата от 2008 г. не спря възхода на Китай.

ЕС

Странното е, че отношението на Тръмп към Китай не е много по-различно от отношението към съюзниците му от ЕС и НАТО. Заедно с ЕС, САЩ могат да гарантират глобалната доминация на Запада в икономическо отношение много по-дълго време, отколкото САЩ сами по себе си. Но това не е неговата стратегия – той иска да разбие ЕС на съставните му държави, за да могат САЩ по-лесно да се налагат на всяка една взета поотделно. В краткосрочен план това може да доведе до някакви позитиви за САЩ, като предоговаряне на търговски споразумения и пр., но в дългосрочен план една слаба и разпокъсана Европа би била добре дошла за възхода на Китай. В крайна сметка, докато САЩ и ЕС са демокрации, азиатската държава в политическо отношение е тоталитарна. Ако целта на САЩ е да запази собствения си, западен начин на живот, защо действа срещу него и в интерес на най-опасните му конкуренти?

Изоставянето на традиционните демократични съюзници на САЩ и откритата работа срещу техните интереси не изглежда оправдана политика.

Русия

Тръмп като че ли се готви за потенциален военен сблъсък с Китай и заради това се опитва да привлича Русия на своя страна. Поведението му спрямо Путин е в диапазона от сервилност до пренебрежителност.

Възможно е това да се дължи на някакви скрити зависимости, макар че разследването на Робърт Мълър досега не е открило нещо особено съществено. По-скоро става дума за опит за геополитически увертюри от страна на Тръмп, които да привлекат Русия в неговия отбор, а не в този на Китай. Москва има такъв дългосрочен интерес, защото лесно би могла да се превърне във васал и ресурсен придатък на един китайски гигант. Скъсването на ядрените споразумения пък показва, че Тръмп не възприема Русия като равноправен потенциален съюзник – тя трябва да си избере отбор, но с ясното съзнание, че не е първа цигулка в него.

Като цяло в тези калкулации на Тръмп има логика. Необяснимо остава защо той е толкова отстъпчив спрямо Путин по отношение на Украйна обаче. И защо заедно с Путин работи срещу ЕС и НАТО. Ние сме преки жертви на тази линия на американската политика: Русия се възползва от нея, за да увеличи влиянието си на Балканите и в Европа като цяло.

Близък Изток

Тръмп продължава линията на постепенно дезинтересиране на САЩ от района на Близкия Изток. С новите енергийни технологии и фракинга ресурсно САЩ са все по-независими от този регион и за тях той е важен най-вече с оглед на цели като защитата на Израел и продажбата на оръжие. Затова Иран – като най-сериозната опасност за Израел – бе изведен като приоритет за Тръмп. Както и Саудитска Арабия, която пък е най-сериозният купувач на американско оръжие и други стоки.

В тази картина Турция изпада в геополитически вакуум и затова се люшка между Русия, ЕС и САЩ, като прави жестове към всеки един от тези центрове. От българска гледна точка това е опасна ситуация – ние имаме интерес от твърдо обвързване на Турция в западния лагер.

Кризата с убития саудитски журналист в Турция демонстрира крехкия баланс между дезинтересираността на САЩ в региона и все още съществуващите претенции на страната да е световен лидер. Лидерството изисква морал – ако някой е воден само от тесни егоистични интереси, бързо губи всякакъв авторитет. Това е и големият риск на линията "Тръмп".

Либертарианско кейнсианство

Икономическата политика на Тръмп е класическата републиканска смес от либертарианско кейнсианство – сваляне на данъците и увеличаване на държавните разходи, особено в областта на отбраната. Резултатите от тази политика са два – икономически ръст, по-голям бюджетен дефицит и държавен дълг. Тази политика е възможна единствено заради водещата роля на долара в световната икономика, както и в желанието на чужди държави и фирми да инвестират в американски облигации. Китай е един от големите притежатели на американски правителствени книжа. Очевидно е, че поддържането на този икономически модел заедно с геополитическа конфронтация с Китай не може да продължи дълго време. Дали Тръмп има план по въпроса е рано да се каже – засега икономическата му политика е рискова и инерционна. Просто проблемите се отлагат за решаване в бъдеще.

Обществена поляризация

Ако управлението на Тръмп има един ясен ефект, то той е обществената поляризация и радикализацията на публичното говорене. Америка рядко е била по-разделена държава. Едно скорошно изследване показва, че страната е буквално разполовена по въпроси като миграция, права на сексуалните малцинства и междурасовите отношения.

Стратегията на Тръмп е да засилва и раздухва поляризацията, да играе ролята на племенен вожд в нещо като гражданска културна война. В тази война умерените биват заглушавани от радикалите, разумът отстъпва на арогантността и шумотевицата.

Тръмп твърди, че това е необходимо, за да консолидира своята база и така той да получи мандат за "реформите", които извършва. Дългосрочните ефекти от поляризацията няма как да са добри – политически мотивираното насилие и тероризъм вече почнаха да стават ежедневие. И тук Тръмп действа опортюнистично, като върви по острието на бръснача.

Либералната демокрация в САЩ

Въпреки че назначи Кавано във Върховния съд и си осигури "консервативно" мнозинство, Тръмп няма да унищожи либералната демокрация в САЩ. Напротив, така той успя да консолидира опозицията срещу себе си.

С щати като Ню Йорк и Калифорния САЩ не могат да се превърнат в царство на консервативно-селски популизъм от каубойски тип. Вярно е, ще има щати, които могат да се свлекат до този статут. В най-лошия случай, ако Върховният съд, да речем, реши да отмени Roe v. Wade (делото, легализиращо правото на аборт), ще има американска територия, на която абортът е забранен. Това ще принуди много жени да пътуват до крайбрежието, дори да се преселят там. Разликата между крайбрежието и т.н. Bible belt – щатите с по-консервативно население във вътрешността на страната – ще се засили. Америка ще е по-разделена и вътрешно-конфронтационна. Но либералната ѝ демокрация като цяло няма да бъде отменена и заместена с нещо друго.

Либералната демокрация по света

Същото може да се каже и за либералната демокрация в Западна Европа. Великобритания, Германия, Франция и Холандия ще преживеят Тръмп толкова либерални и демократични, колкото са и сега. Размествания в партийните им системи и изборни изненади ще има. Но както шведските и холандските избори показаха, популистите остават в рамките на 20% от електората.

В останалата част от света Тръмп не е добра новина за либералната демокрация. Авторитаристи, реваншисти, опортюнисти и обикновени шарлатани от всякакъв вид виждат в Тръмп вдъхновение. Въпреки приликите, Тръмп не е глобален Валери Симеонов, Волен Сидеров или Виктор Орбан обаче. Тръмп действа в институционална среда и обществени ограничения, които правят невъзможно сриването на демократичния ред. В крехки нови демокрации войнственият популизъм ала Тръмп може да помете цялата конституционна уредба. И да се използва от диктатори за легитимация на техния режим.

Изборите през ноември

Изборите през ноември са важни не толкова за Америка, колкото за останалия свят. Какъвто и да е техният резултат, Тръмп ще продължи своята политика, чийто параметри бяха очертани по-горе. Но една победа на републиканците би пратила сигнал, че тази политика "работи", в смисъл че осигурява преизбиране. Това би наляло вода в Тръмповата мелница за втори мандат, но още по-важно – би дало криле на имитаторите на Тръмп по света.

А това е наистина комично, защото добър или лош (по-скоро второто), Тръмп е вкоренен и произтича от страховете на американците за загуба на статус на първа сила в глобален план.

"Америка на първо място" е бойният вик на този страх, който очевидно резонира с американското мнозинство и го кара да се опитва да спира гюлетата на глобалното икономическо развитие с вентилатора на популистките фантазми за величие. Ако Америка се превръща в тъжно и леко депресиращо място в резултат на тези амбиции с оранжева прическа, опитите да се имитира Тръмп в места като България, Унгария или Русия са направо жалки и комични. Особено за европейските държави е ясно, че интеграцията и взаимодействието между тях е единствената им гаранция за достойно място в глобализирания свят. Приказките, че те сами, водени от национално-егоистични интереси ще се защитят най-добре, са в най-добрия случай за романтични наивници.

Европа знае накъде води романтизмът на национализма.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

22 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. анита хегерланд
    #22

    Вие изглежда не разбирате проблема с Тръмп?! Аналогично: Уиндоус 10 е платен, а всички предишни версии са безплатни. Обаче, за да сте съвместими с останалия свят, трябва непременно да си платите новата версия. Иначе оставате изолиран, макар че използвате ресурсите безплатно. Това прави той. Докато тълкуват лудите му изказвания, той намали данъците, взе заем и парите, които останаха в корпорациите, които движат американската икономика, ще бъдат вложени във върхови иновации, които имат световна тежест. След тях светът ще е откъснат, а всички ще използваме интернет?!

  2. deni123
    #21

    Тръмп не вижда в Китай противник, а вижда нечестен конкурент. В неговите очи Китай използва нелоялни търговски практики, както и ЕС и това ощетява щатските интереси. Следователно има проблем с доверието между САЩ и Китай и ЕС. Това може да се поправи само с действия от двете страни, а не като стоим и стискаме палци да се натрие носа на оранжевата перука(ерго на американския народ). Подобна Вуте позиция е обяснима за българие, но все си мсиля, че европейците и Китай са по-културни хора.

  3. edin.drug
    #20
    Отговор на коментар #18

    Ех, мишок, започна добре и пак завърши с блийп и син екран :)))

  4. edin.drug
    #19
    Отговор на коментар #17

    "Злоупотребата с понятието "либерална демокрация"" Огнян Минчевhttps://www.mediapool.bg/zloupotrebata-s-ponyatieto-liberalna-demokratsiya-news285309.html

  5. Real ''Mickey''
    #18
    Отговор на коментар #17

    Нещо прекали. Истинските социалдемократически партии са си либерални и не заглушават свободата на словото.Демократите в САЩ дори и социалдемократи не са. Последните години са си направо комунисти. Нагли и войнствени мачкащи всичко наред ако е престъп-мисъл и пренаписващи литерарура и история.Впрочем почти всички социалдемократически парии(и дори десни) в Западна Европа залитнаха толкова на ляво последните години, че не заслужават названията си. И това е добре платен процесот едни любими познати чичковци. Затова и народите ги наказат.

  6. Васил Митов
    #17

    Що за термин е това "либерална демокрация"? Наименованието на Демократическата партия в САЩ е противоестествено, защото Републиканската партия е не по-малко демократична. "Демократите" се наричат (и ги наричат) "либерали", но това също е нон-сенс, защото те са всъщност социалдемократи/социалисти, а ние в България най-добре знаем, че в социализма и социалдемокрацията няма нищо либерално. Точно обратното, нима да се ограничи и дори да се забрани частната собственост върху средствата за производство е либерална идея?!

  7. ivancho ivanov
    #16

    Мнението на актьора Робърт Де Ниро за президента Тръмп поддържам . напълно! Няма да го напиша за да не ме изтрие Медиапул, истината в едно изречение!

  8. edin.drug
    #15
    Отговор на коментар #13

    Вартоломей има съчувствието на САЩ, но нещата спират дотук. Куражът да направи стъпка, която никой политик не посмя да направи е изцяло негова, а не някакъв американски план, който той изпълнява - това е руска хибридка, защото не могат преглътнат факта, че едно старче на Босфора, без държава и без армия се изправи срещу тях. Голяма част от клира на Константинопол имат чужди гражданства - в САЩ е една от най-големите им диаспори. Така че няма нищо чудно в това, неговите представители във въстановената Ставропигия да са американски граждани.

  9. severin
    #14

    Относно Китай-Русия. Русия няма да влезе в конфликт с Китай, именно защото е зависима икономически от него - Далечният Изток и Сибир отдавна са под икономическия му контрол и второ Путин и компания инстинктивно чувстват, че ако Китай бъде поставен на колене, то следващите ще са те.

  10. severin
    #13

    По отношение на Украйна и НАТО, авторът не е прав. Администрацията на Тръмп, зае по-категорична позиция като продаде и снабди Украйна с нови оръжия, освен това американски бойни самолети придружаваха два украински военни кораба, които по този начин безпрепятствено преминаха керченския проток и навлязоха в Азовско море,а бе дадена и твърда подкрепа за автокефалността на украинската църква като държавният департамент заяви,че напълно подкрепя и съдейства на двамата епископи -американски граждани,

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.