Тръмп е като Сара Пейлин, но се справя по-добре от нея

Тръмп е като Сара Пейлин, но се справя по-добре от нея

Същия месец преди девет години републиканският сенатор от Аризона Джон Маккейн избра Сара Пейлин за свой кандидат за вицепрезидент. Консерваторите веднага се прехласнаха по популярната губернаторка на Аляска и я обявиха за новата звезда на десницата за идните години. По-малко от десетилетие по-късно Пейлин е в политическото небитие. Тя предимно изразява мислите си в платени речи, периодични интервюта и Фейсбук, където споделя линкове към консервативни примамки за кликания.

И все пак Пейлин продължава да бъде от значение: за част от Републиканската партия и за разбирането на появата на Доналд Тръмп и тръмпизма - идеологията, създадена от най-ревностните поддръжници на президента, макар и не непременно от самия президент.

Популярността на Пейлин в Републиканската партия и американската десница като цяло не се основаваше на нейните речи или консервативните ѝ добри намерения, губернаторската ѝ кариера или политическите ѝ убеждения, а на това, към което тя можеше да бъде насочена да означава. В своята предизборна кампания Тръмп беше до голяма степен същият. Сега, въпреки че поддръжниците на Тръмп намаляват, тези, които остават - най-верните от верните вярващи, никога няма да се откажат от него.

От момента, в който Пейлин излезе на националната сцена, похвалите към нея от десницата бяха свързани най-вече с нейния образ. След вицепрезидентските дебати през 2008 г. редакторът на "Нешънъл ривю" Рич Лоури я описа като "толкова блестяща, че беше почти хипнотизираща, (изпращайки) малки звездни искри през екрана и рикоширайки из всекидневните в Америка". В една от най-ранните консервативни критики срещу Пейлин, написана през септември 2008 г., коментаторката от "Вашингтон пост" Катлийн Паркър каза за първоначалния си интерес към Пейлин: "Тя беше пълната противоположност и проклятието за косматото, носещо "Бъркънсток"* сестринство - освежаваща феминистка от друг порядък, олицетворяваща съвременната успешна работеща майка". Никъде в статията не се говореше за консервативните възгледи на Пейлин; не бяха споменати нейните възгледи за, да речем, здравеопазването или избора на училище, или дори аборта. Според Паркър проблемът на Пейлин бяха не нейните убеждения, а склонността ѝ да говори несвързано. Това, което имаше значение за губернаторката, беше какъв образ може да покаже на гладната републиканска електорална база: "привлекателна, настойчива и уверена" жена на властова позиция.

А Пейлин казваше това, което мислеше базата от нейни поддръжници. Тя обвиняваше Барак Обама, че "другарува с терористите". Хвалеше тези, които искат да "смачкат политическата коректност". Приветстваше привържениците на теорията, че Барак Обама не е роден в САЩ, насърчавана от Доналд Тръмп. Като главен оратор на първия национален конгрес на "Чаеното парти" през февруари 2010 г., тя се присмя на демократите, като заяви: "Как работи това нещо с надеждата и промяната?"** На свой ред тя беше поздравена с ръкопляскане от публиката, която стана на крака и скандираше "Давай, Сара, давай!".

Либералите се отнасяха снизходително към Пейлин. Вестниците поправиха изявленията ѝ за "комисиите на смъртта". Предаването "Събота вечер на живо" я осмиваше безмилостно. Това отношение вбеси поддръжниците ѝ. А нищо от това по никакъв начин не промени тяхното мнение, защото Пейлин беше олицетворение на това как нейните поддръжници се отнасяха към себе си и към света, който искаха да видят - свят, за който те имаха усещането, че бързо им се изплъзва. Разбира се, тя може да греши, изглежда си казваха те, но е като нас. Тя е нас.

Две години по-късно влиянието на Пейлин беше намаляло значително и тя не се включи в кандидат-президентската надпревара през 2012 г. Тя обаче продължава да е много популярна сред част от електоралната база на Републиканската партия и има почти 5 милиона почитатели във Фейсбук. А оттеглянето ѝ остави празнина, която беше запълнена от Тръмп - тя го подкрепи миналата година в реч, която изглеждаше странна дори за него.

Тръмп водеше кампания по модела на Пейлин. Всъщност той го подобри. Неговата личност беше търговската му марка, което правеше постоянните промени на политическите цели и обещания почти без значение. Неговата база от поддръжници виждаше в Тръмп това, което искаше да види. Някои виждаха боец, който ще ги защити, други виждаха човек, който се хвали, че казва истината, а някои, честно казано, вероятно виждаха потенциален герой на белия национализъм. И той им даде това: образа, блясъка, празната дъска, на която могат да бъдат написани техните съкровени мечти - както за тях, така и за страната им. Неговите почитатели не бяха разубедени от подкрепата му в миналото за демократите (включително неговия противник през 2016 г.) или от лъжите му, или от личния му либерализъм, или от неговата грубиянщина, или от лошото му отношение към собствениците на малки фирми като тези, които твърдеше, че ще защитава, защото почитателите на Тръмп не гласуваха за него. Те гласуваха за това, което Тръмп значеше лично за тях.

На свой ред базата му от поддръжници няма да го изостави, защото да изостави Тръмп не би означавало да изостави сегашния президент, а да изостави свои съкровени вярвания. Неговата популярност е културна, а не политическа, неподвластна на понятията за истина и измислица и на неуспехите на самия Тръмп. Дори след края на президентството му, независимо дали то ще завърши с отстраняване от длъжност или с два последователни мандата, образът ще остане непоклатим.

На Форума за свободата в Айова през 2015 г. Пейлин изнесе 35-минутна реч, описана от присъствали консервативни автори и коментатори в най-добрия случай като объркваща, а в най-лошия като слагаща край на кариерата. Байрън Йорк от "Вашингтон екзаминър" дори написа, че Пейлин е "направила човек като Тръмп да изглежда сериозен кандидат за президент". Колко подходящо тогава, че ученикът стана учител.

По БТА

*Носенето на сандали "Бъркънсток" се свързва с либералите, хипитата и хората, загрижени за околната среда.

**Има се предвид предизборното послание на Барак Обама за надежда и промяна.

Споделяне
Още от Свят