Тръмп игнорира рискове, които караха други да се замислят и да не бързат

Доналд Тръмп

Президентът Доналд Тръмп не е първият американски лидер, който не изпускаше генерал Касем Солеймани от поглед, но стана първият, който натисна спусъка. Това е подход, която се проявява през цялото му досегашно президентство. По редица въпроси на националната сигурност той е пренебрегвал същите предупреждения, които караха негови предшественици от двете партии да изчакват, коментира в понеделник агенция Асошиейтед прес.

Понякога той просто проявява склонност да поеме повече рискове. В други случаи просто оспорва предупрежденията, дори от експерти в собствената му администрация, и публично се хвали, че ги е пренебрегвал.

Когато Тръмп премести посолството на САЩ от Тел Авив в Ерусалим - обещание, които други бяха дали, но после се отметнаха от него, той го направи противно на съвета на помощниците му, които твърдяха, че то ще разпали напрежение в Близкия изток. Когато той стана първият американски лидер, стъпил в Северна Корея, той не се съобрази с онези, които казаха, че така дава на Пхенян символична победа, без да получи нещо в замяна, припомня Асошиейтед прес.

Поддръжниците на Тръмп приветстват неговата готовност да действа там, където други не биха го направили, с аргумента, че той е внесъл свеж подход на бизнесмен към трудни за уреждане проблеми. Но неговият високорисков подход породи страхове у демократите, както и сред някои републиканци, които се опасяват, че президентът е прекалено фокусиран върху краткотрайни изгоди и е сляп за дълготрайните последствия от своите действия.

"Тръмп смята, че външната политика е риалити шоу, и ако липсват катастрофални последици на следващия ден, те просто изобщо няма да се появят - казва пред Асошиейтед прес Бен Роудс, който е бивш заместник-съветник на президента Барак Обама по националната сигурност. - Те обаче се появяват, като в някои случаи вече са дошли, а в други - ситуацията все повече се влошава."

Готовността на Тръмп да зарязва конвенционалното мислене е характерен признак за неговия политически живот, продължава агенцията. Навлизайки в последната година на първия му (президентски) мандат, неговите съветници и съюзници го описват като все по-решен да действа, следвайки инстинкта си. Той разгони кохортата си от съветници, които виждаха себе си като "предпазни бушони" срещу импулсивните му действия. Други, като бившият министър на отбраната Джим Матис, напуснаха, защото бяха несъгласни с начина му на вземане на решения.

Подходът на Тръмп към националната сигурност бе донякъде предопределен от отговора на едно от първите му мащабни действия - въздушните удари срещу Сирия като възмездие за употребата на химически оръжия през 2017 г. - няколко месеца след встъпването му в длъжност. Услади му се фактът, че и демократите, и републиканците одобриха решението, което Обама не бе посмял да вземе.

Обама спря плановете за удар през 2013 г., донякъде защото се страхуваше, че това ще въвлече САЩ в по-голям конфликт. Това не се случи след премерения удар на Тръмп, макар че сирийското "блато" си остава и САЩ все още имат някакво военно присъствие в тази страна.

Последствията от дръзките външнополитически решения на Тръмп са смесени. Решението му да премести посолството от Тел Авив в Ерусалим практически не причини взрив на насилие в Близкия изток. То обаче по никакъв начин не помогна на администрацията на Тръмп да смекчи нарастващото напрежение в отношенията с палестинците и погреба изгледите за напредък към мирно споразумение с израелците.

Решението на Тръмп да се захване с пряка дипломация със севернокорейския лидер Ким Чен-ун, включително и среща на разделителната линия между Северна и Южна Корея, донесе слаб напредък към елиминирането на ядрената програма на Пхенян. Преговорите почти са прекратени, а Ким каза тази седмица, че неговата страна скоро ще покаже ново стратегическо оръжие.

Президентът бе изправен също пред яростна опозиция от собствената си партия миналата година, когато внезапно обяви изтегляне на американските войски от Сирия, което откри пътя на Турция да започна офанзива срещу кюрдските сили, които са съюзници на САЩ. Тръмп отначало упорстваше на решението си, но в крайна сметка смени курса.

За критиците на президента решението му да нареди прицелния удар срещу Солеймани може да се окаже най-рискованото му досега.

Администрациите и на Обама и на Буши-младши се отказаха от възможността да ликвидират Солеймани - лидера на елитните иракски сили Ал Кудс, обвиняван, че е дирижирал атаките срещу американските войски в Ирак. Дори съветниците на Тръмп признаха риска от иранско отмъщение, което може да въвлече САЩ и Техеран в пряк военен конфликт.

"Един ден той (Тръмп) може глупашки да се набута в реална пълномащабна криза - каза Мари Харф, старши съветник на бившия държавен секретар Джон Кери. - Убийството на Солеймани може да се окаже безразсъдният ход на Тръмп, вкарал ни в пълномащабен конфликт."

Но за поддръжниците на Тръмп това е само поредна хиперболизирана реакция на едно оправдано действие на президента. Сенаторът републиканец Бен Сас от Небраска разкритикува онези, които, според него, гледат на убийството на Солеймани "като на края на света". Сенаторът каза, че макар той и Тръмп да имат доста разногласия по политически въпроси, президентът в случая е предприел правилна стъпка.

"Неоспорим факт е, че Иран като цяло и конкретно Солеймани извършваха все повече нападения, - каза Сас. - Трябва да има червена линия, когато става въпрос за гибелта на американци."

По БТА

Споделяне

Още по темата

Още от Свят

Трябва ли България да спре Северна Македония за ЕС?