Тръмп отново се скара на НАТО и най-вече на Германия

Президентът на САЩ Доналд Тръмп повтори във вторник старите си критики срещу нечестното според него разпределение на бремето на военните разходи сред страните членки на НАТО, като специално размаха пръст срещу Германия за това, че отделя много по-малка част от брутния си вътрешен продукт (БВП) за отбрана, отколкото Съединените щати, предаде ДПА.

"Това не е честно, - каза той на пресконференция с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг в Лондон преди срещата на върха на алианса в британската столица.

Днес и утре лидерите на страните членки ще обсъдят повишаването на средствата за отбрана, ситуацията в Сирия и Афганистан, отношенията с Русия и евроатлантическото сътрудничество. Очаква се в центъра на дебатите да бъде и изказването на френския президент Еманюел Макрон, че НАТО е в "мозъчна смърт".

"Не е редно да се възползваш от облагите на НАТО, а после - и от облагите в търговията. . . Не можем да позволим това да продължи да се случва. Ние харчим за отбрана между 4 и 4,3 процента от нашия БВП, а Германия - 1, максимум 1,2 процента, при това техният БВП е много по-малък (от американския). Това е нечестно. Несправедливо е също така, че Европейският съюз, много от чиито членове са и в НАТО, се държи много нечестно спрямо САЩ и по търговските въпроси", посочи Тръмп.

Той похвали Столтенберг, за "фантастичната работа", която е свършил като генерален секретар на алианса, убеждавайки много съюзници да повишат военните си разходи.

Тръмп обаче отбеляза, че планираните бъдещи увеличения са твърде недостатъчни, за да компенсират "спестените" военни разходи от предишни години. "Те не са плащали достатъчно по 25-30 години. Прибавете и това отгоре", подчерта американският президент.

По думите му обаче неговата политика бързо променя ситуацията, довела до астрономическия търговски дефицит на САЩ с ЕС, и призова Евросъюзът "сериозно да се замисли", защото иначе "ситуацията ще стане много сложна" за европейците.

Тръмп се чувства оскърбен от Макрон

Преди форума в Лондон президентът на САЩ Доналд Тръмп определи като много оскърбително изказването на френския си колега Еманюел Макрон за "мозъчната смърт" на НАТО.

"Смятам, че това е много оскърбително", каза Тръмп на пресконференция с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг .

"Това е едно много, много злобно изявление по адрес на 28 държави", каза Тръмп. Той заяви, че бил много изненадан от тези думи на Макрон и ги намира за много опасни за Франция. "Никой не се нуждае от НАТО повече от Франция", увери Тръмп.

На среща в Париж със Столтенберг в четвъртък Макрон каза, че остава на своята позиция за "мозъчната смърт" на НАТО, и изрази съжаление, че последните две срещи на върха на алианса са били посветени единствено на начини да се облекчи финансовата тежест за САЩ.

В същото време "стратегически въпроси за мира в Европа, отношенията с Русия, темата с Турция или кой е врагът (на НАТО) не бяха решени", заяви френският президент.

Столтенберг: НАТО не разглежда Русия като враг, но ще отвърне, ако тя атакува

НАТО не разглежда Русия като враг, но ще отвърне, ако тя атакува Полша и балтийските страни. Това предупреди от своя страна генералният секретар на алианса.

"Не определяме Русия по този начин (като враг на НАТО, бел. АФП). Просто ще отвърнем в случай на нужда. Трябва да сме сигурни, че онова, което видяхме в Украйна - инвазия на Русия срещу неин съсед - не може да бъде повторено срещу един член на НАТО", добави Столтенберг пред полското издание "Жечпосполита".

Той е дал интервюта и за германския вестник "Зюддойче цайтунг", испанския "Паис", италианския "Соле 24 оре", гръцкия "Катимерини" и датския "Юланд постен".

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган предупреди днес, че ще продължи да блокира план на НАТО за балтийските страни и Полша, докато пактът не признае за терористична кюрдска милиция в Сирия, срещу която Анкара се бори.

"Ако темата бъде сложена на масата (на лидерския форум на НАТО), ще се държим по същия начин, няма никакви промени", заяви Ердоган пред журналисти, преди да замине за срещата.

Турският президент посочи, че снощи е разговарял по телефона с полския си колега Анджей Дуда, който му е предложил разговор в кулоарите на срещата на НАТО с ръководителите и на трите балтийски държави - Естония, Литва и Латвия.

"Казах му, че много ще се радвам. Но ако нашите приятели в НАТО откажат да признаят (кюрдската милиция в Сирия Сили за защита на народа) за терористична организация (. . .), тогава, съжалявам, ще се противопоставим на всички предложени за приемане мерки", заяви турският лидер.

Какво ще обсъждат лидерите на НАТО в Лондон

На срещата в Лондон една от водещите теми се очаква да е свързана със средствата, които страните членки на 70-годишната организация отделят за бюджетите си за отбраната, отбелязва Асошиейтед прес.

Българската делегация се ръководи от президента Румен Радев.

В чест на правителствените и държавни ръководители на страните от алианса прием в Бъкингамския дворец ще даде кралица Елизабет Втора. Лидерите ще присъстват и на вечеря на Даунинг стрийт, дадена от домакина на форума, британския премиер Борис Джонсън. Работната сесия в сряда е в голф клуб в покрайнините на Лондон.

В кулоарите на натовския форум в Лондон ще се състоят и двустранни срещи, една от тях е между френския президент Еманюел Макрон и американския президент Доналд Тръмп. С интерес се очаква и четиристранната среща за Сирия с участието на Макрон, Джонсън, германския канцлер Ангела Меркел и турския президент Реджеп Тайип Ердоган, отбелязва Франс прес.

След края на Студената война страните членки намалиха бюджетите си за отбрана, но след руската анексия на Крим, съюзниците се съгласиха да спрат с бюджетните съкращения и да увеличат средствата за отбрана.

Целта е до 2024 г. те да достигнат 2 процента от БВП на всяка страна членка. За девет страни се прогнозира, че ще изпълнят целта тази година и това са САЩ, Гърция, Великобритания, България, Естония, Литва, Латвия, Полша и Румъния. Според нови данни, публикувани в петък, европейските съюзници и Канада ще отпуснат освен това допълнителни 130 милиарда долара за бюджетите си за отбрана до края на 2020 г., като 20 процента от това увеличение ще се пада на Германия, критикувана от Тръмп, че не харчи достатъчно за отбрана. Очаква се до 2024 г. да бъдат добавени допълнителни 400 милиарда долара.

Освен националните бюджети НАТО има и малък бюджет от 2 милиарда долара за поддържане на работата на централата си в Брюксел и финансиране за военни операции по света. Миналия четвъртък генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг каза, че САЩ ще плащат по-малко за този бюджет, а Германия ще помогне да се запълни разликата, като двете страни ще плащат по около 16 процента. Досега САЩ плащаха 22 процента от тази сума. Други европейски съюзници също са се съгласили да плащат повече, без Франция, която отказа.

В навечерието на срещата на върха съюзниците са разединени по редица въпроси, сред които Афганистан и Сирия. Месец преди форума в Лондон френският президент Еманюел Макрон заяви, че НАТО е в мозъчна смърт и поиска алиансът да започне разговори накъде върви организацията, кои са нейните истински противници, как да се справи тя с тероризма и какво да прави с непредсказуеми съюзници като Турция, а също и как да се подобрят отношенията с Русия.

Броени дни преди срещата напрежението ескалира и между Макрон и Турция. Турция обвини френския президент, че подкрепя тероризма заради това, че се е съгласил да разговаря със сирийски кюрдски политик, за когото Анкара твърди, че е част от екстремистка група. А в отговор на критиките на Макрон срещу турската операция в Северна Сирия Ердоган препоръча на френския президент да провери дали той самият не се намира в състояние на мозъчна смърт.