Тръмп оттегля САЩ от глобалното споразумение за климата

Доналд Тръмп сн.ЕПА/БГНЕС

Американският президент Доналд Тръмп спази предизборното си обещание и обяви, че оттегля страната от Парижкото споразумение за борба с вредната за климата човешка дейност.

"За да изпълня дълга си за защита на Америка и гражданите ѝ, обявявам, че САЩ ще се оттеглят от Парижкото споразумение", каза Тръмп в четвъртък вечерта в Белия дом, прекъснат от бурни аплодисменти. "И ще започнем преговори за по-добри условия и евентуално за съвсем ново споразумение", допълни той, цитиран от Ройтерс.

Решението да не се изпълнява нито един от поетите доброволни ангажименти влиза в сила незабавно. Федералните вноски в Зеления фонд на ООН за милиарди долари подпомагане на екопроекти и зелена енерги в развиващите се държави, които не могат да си ги позволят, спират веднага. Всички данъци, такси и регулации ще бъдат отменени постепенно.

Според източник на Ройтерс от Конгреса оттеглянето на САЩ от глобалното споразумение на климата ще отнеме до 4 години. САЩ трябва да спазват Парижкото споразумение до ноември 2019 г., когато могат да уведомат останалите, че след една година го напускат. Това означава, че реално САЩ няма да са страна по споразумението в първия ден след изборите за президент през ноември 2020 г.

Според изявлението на Тръмп климатичната политика на предишната администрация е струвала 2 милиона работни места, които той определи като ненужни жертви от американския народ и свиване с над 20% на редица сектори с общ ефект от близо 3 трилиона долара.

Той обеща, че САЩ да стане "най-чистата страна в света, с най-чистия въздух" без загуба на работни места. Според Тръмп другите държави аплодирали Парижкото споразумение, защото то нанасяло щети на Америка.

"Не искам повече другите страни да ни се присмиват и докато съм президент това няма повече да става. Аз съм представител на Питсбърг, не на Париж", заяви Тръмп и последваха аплодисменти.

Предишният американски президент Барак Обама обвини Тръмп, че "отхвърля бъдещето". "Дори при отсъствието на американска лидерска позиция, дори докато тази администрация се присъединява към нищожна групичка държави, отхвърлящи бъдещето, аз съм убеден, че нашите щати, градове и компании ще увеличат усилията си и ще сторят още повече, за да бъдат лидери и да помогнат да защитим за бъдещите поколения единствената планета, която имаме", каза Обама.

За сметка на това Скот Прюит, ръководител на Агенцията за защита на околната среда, засипа Тръмп с комплименти и благодарности. Той каза, че с "тези исторически думи започва истинско възраждане на независимостта на американската икономика". Трябва кураж, за да кажеш "не" и вие го притежавате, допълни той, застанал до Доналд Тръмп.

Вашингтон - неизбежен и непоследователен играч в климатичната дипломация

САЩ, които от дълго време са най-големият източник на парникови газове, винаги са били неизбежен играч в климатичната борба, но играч, който се променя в зависимост от политическите мнозинства.

Доста преди Доналд Тръмп някои президенти през последните 25 години спъваха международните преговори срещу глобалното затопляне, водени под егидата на ООН. Други, особено президентът Барак Обама през 2015 г., позволиха постигането на значителен напредък, притиснати от растящата климатична криза.

Още

Напускането на споразумение от вторият по големина (след Китай) замърсител в света задълбочава разцеплението между Вашингтон и партньорите му след избирането на Тръмп за президент. Така не само започва отмяна на една от съществените политики на предшественика му Барак Обама, но и страната попада в компанията единствено на Сирия на Башар ал Асад и Никарагуа, които не са подписали Споразумението от Париж.

САЩ беше една от 195-те държави, които се присъединиха към Споразумението за климата през декември 2015 г. Америка пое задължението да намали нивата на вредните емисии с 28% от 26% от нивата от 2005 г. до 2025 г. Само Китай е по-голям производител на парникови газове, като САЩ "дават" 15% от тях.

Световните лидери се опитаха да въздействат на Тръмп да се откаже от намеренията си, които той беше декларирал още по време на кампанията си. Дори папа Франциск на срещата им миналата седмица многозначително му връчи своята енкликтика, посветена на климатичните промени и нуждата да опазваме околната среда. Натиск имаше и от останалите представители в Г-7 по време на срещата в Италия.

Структурата на Споразумението е такава, че напускането му от САЩ няма автоматично да доведе до прекратяването му. Освен това ключови участници като Китай и ЕС обявиха, че ще продължат да го подкрепят.

Какво предвижда Парижкото споразумение

Парижкото споразумение е първата спогодба, включваща цялата световна общност в борбата с климатичните промени - едно от големите предизвикателства на 21-и век, припомня агенция Франс прес и откроява основни момента от него:

Споразумението е подписано през декември 2015 г. в Париж от 195 страни и от Европейския съюз след продължили с години трудни преговори. До момента 147 страни са довели докрай местните процедури за ратификация. Сред големите икономики изключение правят Русия и Турция.

За да се оттегли от споразумението, една страна трябва да уведоми секретариата на Конвенцията на ООН за климата, но това може да стане, след като изтекат три години от влизането в сила на текста, действащ от 4 ноември 2016 г. Следва едногодишно предизвестие, докато участничката наистина "излезе" от споразумението.

По-бърз, но и по-радикален вариант е оттеглянето на една страна от Конвенцията на ООН за климата, обединяваща 197 държави. То влиза в сила година след уведомяването. Всъщност още от момента, в който една страна заявява, че се оттегля, тя вече не участва в преговорните срещи, посочва Тод Стърн, бившият американски преговарящ. Тази страна не финансира вече Конвенцията на ООН за климата, нито международните програми в тази сфера.

Споразумението поставя като глобална цел да се поддържа покачването на глобалната средна температура далеч под 2 градуса по Целзий в сравнение с прединдустриалните стойности и да се полагат усилия за ограничаването му до 1,5 градуса - а и тази граница според климатолозите ще означава вече дълбоки промени.

Таванът от 2 градуса не може да се постигне чрез сегашните доброволни ангажименти на страните за ограничаване на парниковите газове. Споразумението предвижда тези цели да бъдат преразгледани.

Според експертите на Междуправителствената експертна група по климатичните промени (GIEC), за да остане затоплянето под 2 градуса, емисиите на парникови газове трябва да бъдат намалени до 2050 г. с 40 до 70 на сто. За целта е необходимо човечеството постепенно да се откаже от изкопаемите енергии (които дават 80 на сто от емисиите на парникови газове), което не е посочено изрично в споразумението. Текстът само отбелязва, че страните се стремят към "ограничаване на емисиите в най-подходящи срокове".

Макар че националните цели се поставят доброволно, страните се ангажират да дават отчет за политиките си, засягащи климата, за резултатите от прилагането им и да изготвят колективна равносметка на световните усилия. Организацията на този процес предстои да бъде уточнена. Прозрачност трябва да бъде осигурена и в сферата на помощите, предоставяни от богатите страни на по-бедните.

Споделяне
Още по темата
Още от Свят