Тръмп разреши разширена военна мисия за охрана на петролните находища в Сирия

Президентът на САЩ Доналд Тръмп разреши разширена военна мисия за охрана на нефтени находища, пръснати на голяма територия в цяла Източна Сирия. Това постави на дневен ред сложния юридически въпрос дали американските войски имат право да предприемат удари срещу сирийските, руските или други сили, ако застрашават нефта, заявиха представители на САЩ.

Решението, което стана факт в петък след среща на Тръмп с висшето военно командване, обвързва стотици американски военнослужещи с още по-трудна мисия в Сирия от досегашната, въпреки обещанието на президента да прекрати участието на Америка във войната. Новият план предвижда войските на САЩ да охраняват обширна територия, контролирана от бойците на сирийските кюрди. Тя е с дължина от около 150 км, от Дейр аз Зур до Хасака, но точните ѝ параметри все още се определят.

Според пожелали анонимност американски представители много от детайлите на мисията все още не са уточнени. Но въпреки всичко решението на Тръмп е победа за военното командване в опитите му да убеди политическото ръководство във Вашингтон да остане в Сирия, за да попречи на възраждане на групировката "Ислямска държава", да противодейства на Иран и да си партнира с кюрдите, които в продължение на няколко години воюваха заедно с Щатите срещу "Ислямска държава". Но решението освен това принуждава юристите на Пентагона внимателно да изработят заповедите за военнослужещите, които биха могли да бъдат поставени в ситуация да стрелят по силите на сирийското правителство или на Русия, ако те опитат да си върнат петролните обекти, намиращи се на територията на суверенната страна Сирия.

Заповедта на Тръмп освен това слага кръст на всякакви твърдения, че основната част от американския военен контингент в Сирия от над 1200 души ще се прибере у дома скоро, както той нееднократно обещаваше.

Сенатор Тим Кейн, демократ от Вирджиния, определи мисията като грешка.

"Да се рискува животът на нашите военни, за да пазят петролните кладенци в Източна Сирия, е не просто безразсъдно, а непозволено от правна гледна точка", каза той пред Асошиейтед прес. "Президентът Тръмп предаде нашите съюзници кюрдите, които воюваха редом с американските войници, за да осигурят бъдеще без "Ислямска държава" - и вместо да продължи тази борба, мести войските ни да пазят петролни кладенци", каза Кейн.

Пентагонът не казва колко военнослужещи ще останат в Сирия за новата мисия. Други официални представители, също пожелали анонимност, допускат, че общият им брой може да е поне 800, включително около 200 души от гарнизона в Танф в Южна Сирия.

Според официални източници юристите работят върху военната заповед, в която ще бъде уреден и въпросът за правомощията на войските при охраната на кюрдския контрол над кладенците.

Самото разрешение американски войски изобщо да отидат в Сирия и да воюват с джихадистите от "Ислямска държава" юридически се основава на така наречените Разрешения за употреба на военна сила (АУМФ) от 2001 и 2002 г., според които войските на САЩ имат право да използват всякакъв вид необходима сила срещу замесените в атентатите от 11 септември и за да предотвратяват всякакви бъдещи актове на международен тероризъм. Затова според правни експерти САЩ може да имат всички основания да използват тези разрешения, за да не допуснат петролът да попадне в ръцете на "Ислямска държава".

Но пазенето на нефта от сирийските правителствени сили или други играчи може да се окаже по-трудно за обосноваване.

"САЩ не са във война нито със Сирия, нито с Турция, използването на АУМФ в този случай не е възможно", каза Стивън Владек, преподавател по право на националната сигурност в Тексаския университет в Остин.

Той добави, че американската конституция действително делегира големи правомощия за водене на война на президента, но като цяло те са за самозащита и колективната отбрана на страната. Твърдението, че охраната на петрола е необходима за националната сигурност, "просто ми звучи някак прекалено", каза той.

Някои членове на Конгреса, включително Кейн, също възразиха срещу това правителството на Тръмп да използва АУМФ като основание за война срещу правителство на суверенна държава. Според Кейн и други конгресмени за подобни действия е нужно одобрението на Конгреса.

Американски представители заявиха, че одобрената от Тръмп заповед не включва мандат САЩ да взимат петрола на Сирия. Президентът нееднократно заявяваше, че Вашингтон "си запазва петрола". Но Белият дом и Пентагонът все още не могат да обяснят какво има предвид той. В петък министърът на отбраната Марк Еспър заяви, че "тълкува" думите на Тръмп в смисъл, че военните трябва да лишат "Ислямска държава" от достъп до петролните находища.

В Дейр аз Зур още отпреди това имаше няколкостотин американски военнослужещи, започнаха да пристигат и допълнителни сили с бойни машини на пехотата, включително бронетранспортьори "Брадли". Според официални представители общият брой на силите там може да нарасне до около 500 души.

Тръмп, Еспър и други водещи фигури от сферата на отбраната заявиха, че е важно петролните находища да бъдат опазени, за да не могат джихадистите от "Ислямска държава" да си върнат контрола над района и да използват приходите от нефта, за да финансират дейността си.

Понастоящем петролът е под контрола на подкрепяните от САЩ отряди на сирийските кюрди, подпомагани от малък американски военен контингент. Между кюрдите и сирийското правителство има негласно споразумение, според което Дамаск купува излишъка от петрола чрез посредници, като всичко това става чрез контрабандна дейност, която си тече въпреки политическите различия между тях. Оглавяваната от кюрдите местна администрация продава суров петрол на частни преработватели, които с помощта на примитивни импровизирани рафинерии го преработват и след това продават на правителството бензин и дизел.

Не е ясно колко дълго може да продължи това споразумение. Ако възникне някакъв спор, американските военнослужещи трябва да разполагат с ясни указания как да реагират.
Силите на САЩ могат да използват военна сила, за да се защитят. Но петролните находища се намират на обширна площ, така че военнослужещите на Вашингтон не могат да бъдат навсякъде. Ако например сирийските правителствени войски опитат да си върнат макар и само част от петролните кладенци и наблизо няма сили на САЩ, не е ясно до каква степен американските военни ще могат да използват сила, в случай че не действат при самозащита.

По БТА