Тръмп уволни главния прокурор на САЩ заради отказ да изпълни заповедите му

Това е една от най-тежките кризи в американската история и напомня за събитията около оттеглянето на Никсън

Тръмп уволни главния прокурор на САЩ заради отказ да изпълни заповедите му
Американският президент Доналд Тръмп уволни изпълняващата длъжността министър на правосъдието и главен прокурор на САЩ Сали Йейтс броени часове, след като тя се противопостави на Белия дом и отказа да прилага указа за ограничаване на миграцията.
 
Йейтс, която бе назначена от предишния президент Барак Обама, заяви, че министерството ѝ няма да защитава забраната за граждани от 7 мюсюлмански страни да влизат в САЩ, защото тя ги смята за "незаконни". 
 
На Йейтс ѝ оставаха буквално няколко дни на поста, защото се очаква Сенатът да утвърди номинирания от Тръмп за министър на правосъдието сенатор Джеф Сешънс. Сега за този кратък период Тръмп назначи нов и.д. министър - прокурорът на източната област във Вирджиния Бънтей.
 
Очаквано тя обяви, че ще "изпълнява своя дълг, както се е заклела, и ще защитава легитимните заповеди на нашия президент".
 
Бънтей веднага отмени инструкциите, дадени от Йейтс, и нареди на персонала на правосъдното ведомство да следва стриктно указа на Тръмп.
 
Това е една от най-тежките междуинституционални кризи в историята на САЩ. На пръсти се броят случаите, когато министър на правосъдието официално е влизал в открит конфликт с Белия дом. Най-известният случай е от 1973 година, когато президентът Ричард Никсън, уволни специалния прокурор, разследващ аферата "Уотъргейт". Това доведе до падането му от власт малко преди да бъде гласуван импийчмънт от парламента.
 
Министърът Елиът Ричардсън и негов заместник се оттеглят, защото не са съгласни да изпълнят президентската заповед.
 
Случаят, известен като "клането в съботната нощ", бе пълна PR катастрофа и е смятан за повратна точка за администрацията на Никсън. 
 
Авторитетният американски адвокат Алан Дершовитц коментира, че Сали Йейтс не е трябвало да разпорежда на прокурорите от Министерството на правосъдието да не защитават имиграционната забрана, а просто е трябвало да подаде оставка в знак на протест. 
 
По думите му Йейтс е направила почти задължително решението на Тръмп да я уволни. 
 
Дершовитц смята, че винаги ще има държавни служители, които няма да се примирят с факта, че президентът е уволнил временния главен прокурор. Случилото се ще навреди на отношенията на Тръмп с Министерството на правосъдието, но той не мисли в дългосрочен план, коментира адвокатът. 
 
Час след като уволни министъра на правосъдието Тръмп смени и действащия ръководител на федералната агенция по имиграция и митническо изпълнение. Причините за уволнението не се посочват, но се предполага, че то е свързано с проблемите, възникнали около приложението на указите на Тръмп.
 
На този фон президентът на САЩ Доналд Тръмп разглежда  и проект за указ, предвиждащ да бъдат депортирани имигранти, ако са зависими от социалните помощи на държавата. 
 
В проекта се посочва, че всеки легален имигрант, който разчита за оцеляването си единствено на определен вид социални помощи, следва да бъде установяван и "колкото се може по-бързо" депортиран.
 
В по-широк план сред целите на указа, с копие от който агенция Асошиейтед прес се е сдобила, ще бъде да се пресече възможността да се разчита само на социалното подпомагане от държавата.
 
Тръмп настоява, че ограничаването на имигрантите се налага, за да предпази САЩ от терористични атаки.
 
Междувременно указът на Тръмп, който бе подписан миналия петък, продължава да предизвиква хаос, объркване и бурно възмущение в САЩ и по целия свят. 
 
Асошиейтед прес предаде за пореден абсурден случай, този път с иракския лекар Ахмет Али, който спасил живота на много сирийци и приготвял храна за хиляди американски военнослужещи в Ирак. 
 
Той се е оказал сред хората, изпаднали в пълен шок, когато в понеделник не е бил допуснат да се качи на самолет за САЩ с 12-годишната дъщеря, която е имала валидна виза. 
 
Указът на Тръмп срещу имиграцията вече се оспорва по съдебен път 
 
Генералният прокурор на западния американски щат Вашингтон съобщи, че ще оспори в съда временната забрана, наложена от президента Донълд Тръмп върху имиграцията от седем страни с преобладаващо мюсюлманско население. Така този щат стана първият, дал под съд администрацията на Тръмп заради конкретен акт на нейната политика. 
 
"Ако съдът се произнесе в наша полза, решението ще направи невалидно незаконното решение на президента в национален мащаб", каза прокурорът Боб Фъргюсън на пресконференция в Сиатъл. Искът бе подаден във федералния съд в Сиатъл. 
 
В него се настоява съдът да обяви основните моменти от президентския указ за неконституционни и да наложи временно спиране на приложението му. 
 
Фъргюсън е един от 16-те главни щатски прокурори, които в обща декларация в неделя нарекоха указа на Тръмп срещу имиграцията "антиамерикански и незаконен". 
 
Базираната в щата Вашингтон мощна корпорация "Майкрософт" обяви, че подкрепя съдебния иск и че ще сътрудничи с прокуратурата на щата, като е готова да даде показания в качеството си на свидетел, тъй като антиимиграционните укази на президента непосредствено засягат корпорацията и нейни сътрудници. 
 
Шефовете на някои от най-големите световни компании също се включват в борбата срещу имиграционните забрани, наложени от президента Тръмп, съобщи Асошиейтед прес. 
 
Президентите на "Епъл", "Форд" и "Голдман Сакс" са заявили, че не подкрепят указа на новия държавен глава. Компанията "Гугъл" съобщи, че дарява пари за организации, подкрепящи имигрантите. Други компании са обещали да подпомогнат служители и работници, засегнати от новите забрани. 
 
Международната асоциация за въздушен транспорт - ИАТА, която обединява 265 авиокомпании от цял свят, очаква от администрацията на САЩ пояснение по създадената ситуация във връзка с временната забрана за пътуване към САЩ на граждани от 7 страни. Това се казва в декларация на ИАТА, публикувана в Женева вчера. 
 
Асоциацията обръща внимание, че указът на президента на САЩ е издаден "без предварителна координация или предупреждение и е предизвикал объркване както сред авиокомпаниите, така и сред пътуващите хора". Това вкарва авиокомпаниите в допълнителни разходи и дори глоби.
 
Към усилията за отмяна на указа на Тръмп по съдебен път се присъедини и Съветът за американо-ислямски отношения - организация,защитаваща гражданските права на мюсюлманите в САЩ. Тя подаде съдебен иск за отмяна на забраните, наложени с указа, в областния съд в Александрия - щата Вирджиния. В иска се посочва, че указът на Тръмп е първа крачка към заявеното от него още в предизборната му кампания намерение да наложи "тотална и пълна забрана за мюсюлмани да влизат в САЩ", чрез което се създава "деноминационно предубеждение срещу исляма като религия". 
 
Двадесет и седем американски сенатори демократи се опитаха снощи да наложат гласуване на проектозакон, който анулира указа на Тръмп, забраняващ влизане в САЩ на граждани на 7 страни с преимуществено мюсюлманско население. Опитът им обаче бе осуетен от републиканците в Сената чрез процедурни хватки. 
 
Тръмп коментира в Туитър, че демократите отлагат решения на неговия кабинет по чисто политически причини.
 
Бившият президент Барак Обама, напуснал Белия дом само преди 10 дни, за първи път наруши мълчанието си и подкрепи протестите, обхванали цялата страна, срещу антиимиграционните мерки на новия държавен глава. 
 
Говорителят на Белия дом Шон Спайсър каза обаче, че мерките, предвидени в указа на президента, срещат подкрепа сред американците.
 
"Повечето американци са съгласни с президента. Те признават, че стъпките, предприети от него, имат за цел сигурността на страната", каза той, като се позова на проведени социологически проучвания, без да ги посочи конкретно. 
 
Съпротивата срещу Тръмп и в редиците на републиканците
 
Решението на Тръмп да ограничи миграцията предизвика масови протести в САЩ. 
 
Протестиращи блокираха летища и други пътни артерии, а на места се стигна и до ескалация на напреженията и сблъсъци с полицията. Протестите бяха подкрепени от хора на изкуството  и науката, които са в първите редици на съпротивата срещу политиките на Тръмп. Поредната звезда, която взе отношение е Брус Спрингстийн, който осъди ограничаването на мигрантите, като припомни, че американската нация е от имигранти. Протести срещу Тръмп се провеждат  и в много други страни, като във Великобритания, например, където са многобройни и продължават вече седмици. 
 
Съпротива срещу Тръмп има и в редиците на републиканците.  Някои хора от новата администрация и негови съпартийци се дистанцираха от политиката му. Посочват се поне трима от новите министри - Джеймс Матис (на отбраната), Джон Кели (на вътрешната сигурност), и Рекс Тилърсън (който се очаква да бъде утвърден за държавен секретар), които са казали пред свои приближени, че не са знаели детайли за указа на Тръмп преди подписването му и са били оставени "на тъмно". 
 
Американски дипломати също се присъединиха към протестите срещу подписания в петък указ на президента Тръмп. 
 
Въпреки че Държавният департамент вече е подчинен на новата администрация, негови служители са използвали т.нар. "дисидентски" официален канал, за да оспорят указа за имиграцията, това обясни говорителят на ведомството Марк Тонър.
 
По този канал могат да се изказват алтернативни мнения по въпроси от външната политика. Тонър не даде повече подробности за съдържанието на протестния текст и броя на дипломатите, които са го подкрепили. 
Още от Свят

Кой според вас стои зад решението за отстраняване на Силвия Великова?