Транс хората в България: Мишени на моралната паника

"Моят път винаги е бил изпълнен с много самота и объркване, тъй като се идентифицирам като небинарен човек. Сякаш не следвам траекторията на по-голямата част от обществото и следователно аз самият нямах път и не знаех накъде да поема много дълго време. Със сигурност беше трудно да открия своята транс идентичност и да я навигирам". Думите са на Робин Златаров.

Пред Mediapool Златаров споделя, че му е било трудно да се реши да се разкрие пред семейството си. Това става постепенно, но голяма роля в провеждането на големия разговор изиграва активизмът на Робин Златаров за "ЛГБТИ каузата".

"Участвах в едно видео за транс хората - опит за хуманизиране темата. Включих се в това, знаейки, че родителите ми има шанс да го видят. Разбира се, майка ми го видя и всъщност успяхме да проведем доста човешки разговор. По това време вече не се притеснявах. Знаех, че обвързвайки се с ЛГБТИ каузата публично в един или друг момент ще водим този разговор", разказва Златаров.

Извън спокойната реакция на семейството, Робин открива подкрепа и в приятелите си. Не може обаче да се каже същото за наблюденията му над обществените настроения по темата за транс и небинарните хора.

"Минали са 10 години, откакто аз знам за себе си. Според мен за това време омразата се е задълбочила. Има една част от обществото, която всъщност е доста добронамерена, няма нищо против, но и тя не би подкрепила открито транс общността. Има ги и другите хора, които не разбират и следователно мразят. За съжаление, те са повече", отбелязва той.

Според него, ако до преди години от абривиетурата ЛГБТИ (лесбийки, гей, бисексуални, транс хора и интерсекс хора) са обсъждани най-вече лесбийките и гей мъжете, сега разговорът се е изместил към "джендъра", понятието за социален пол, което у нас придоби негативна конотация около пропагандата срещу Истанбулската конвенция.

"Транс хората станаха директната мишена на моралната паника по въпроса", смята Златаров.

Единственото обстоятелство, олекотяващо положението на хората от общността днес, е по-големият достъп до информация.

"Докато аз израствах нямаше нищо, или поне аз не знаех, не знаех и как да търся. Беше много изолиращо. Небинарните идентичности остават доста невидими както в ЛГБТИ общността, така и в цялостното общество. В тийнейджърските си години страдах от тревожност и депресия и поради дисфория (страдание, което човек може да изпитва, когато има несъответствие между неговото вътрешно усещане за полова идентичност и биологичния му пол - б. авт.), и поради факта, че липсваше разбиране и видимост", разказва Робин.

За да се чувстват по-малко хора от общността по подобен начин, според него фокусът трябва да се постави върху два аспекта - индивидуална работа върху менталното благополучие със специалист и създаване общностни групи.

"Да има общности и пространства, в които хората да се събират, да се свързват, да обсъждат преживяванията си и едновременно с това да има квалифицирани професионалисти, които да работят с тях", очертава Златаров услугите, които биха били от полза.

Самият Робин е фасилитатор към такава общностна група наречена "Трансмисия" към Фондация "Билитис".

"Трансмисия" се роди точно от нуждата за едно по-активно младежко транс пространство. Тя работи специфично с хора, които попадат в европейската дефиниция за младеж", разказва Златаров.

Той е човекът, който организира общностни събития, в които трансджендър хората общуват, докато творят.

"Врата е отворена за всеки, който желае да организира събитие. Стараем се да създадем пространство, в което всеки да може да каже от какво има нужда. Общностният център е пространството, в което можем да се събираме. Получават се много хубави и съдържателни събития", казва той.

Статистиката и невидимите хора

Mediapool разговаря с Катерина Константинова. Тя е координатор на "Здравната програма" на Фондация "Сингъл степ" - българска неправителствена ЛГБТИ организация. По думите на Константинова, организацията е единствената в страната, която поддържа програма за подкрепа на транс и небинарни хора.

Официална статистика относно психичното здраве на транс хората в страната няма. Всъщност, ако се вземе предвид законодателството на България, в страната изобщо транс хора няма. През 2023 година Върховният касационен съд (ВКС) постанови със свое решение, че транссексуалните хора в България не могат юридически да сменят пола си.

Според решението на съда следва полът да се разбира само в биологичния му смисъл:

"Полът е детерминиран по рождение и се изгубва със смъртта, като понятието "пол" има смислово приложение и обуславя конституционния статус на физическите лица във връзка със социалните отношения и конкретно с институтите на брака, семейството и майчинството".

Това решение беше своеобразна крачка назад що се отнася до правата на транс българите. По-рано съдиите разрешаваха юридическа промяна на пола, стъпвайки първо на Закона за гражданската регистрация, според който съдилищата можеха да разпореждат промяна в данните за гражданско състояние. Друго основание да се допуска юридическа промяна на пола беше Законът за българските документи за самоличност, който допускаше промяна на пола в личните документи.

След 2023 г. транс хората в България се оказаха лишени от основни права, включително да се придвижват и да ползват здравни грижи. Всичко това, защото бяха поставени в ситуация, в която може да се окаже, че не могат да удостоверят самоличността си, ако данните в документите им не изглеждат в съответствие с външния вид.

Въпреки липсата на официални статистистики за транс хората в България, неправителствени организации като "Сингъл Степ" опитват да съберат сведения по ключовите въпроси, които ги засягат.

"Ние сме провеждали някои проучвания и като цяло с различна интензивност тревожността се появява при всеки транс човек", обяснява Константинова.

По думите ѝ най-честите причини за нея са свързани с:

• Симптоматиката на полова дисфория;
• Страхът от разкриване на идентичността пред семейство и близки - възможното отхвърляне и страхът от изолация;
• Страхът от неприемане на работното място, уволнение или трудности в намирането на работа;
• Достъпът до медицински услуги;
• Административни трудности от всякакъв хатактер, особено при хората, напреднали в медицинския си преход, при които разминаването между имената и снимката в личните им документи и начинът, по който вече се презентират, е голямо.

Организацията има развита мрежа от психолози в областни градове в България. Специалистите работят с транс хора, трупат опит в проблематиката и един или два пъти в годината участват в специализирано обучение, организирано от фондацията.

"Достъпът до специалисти, както психотерапевти, така и лекари, сериозно редуцира нивата на тревожност", посочва Константинова.

От полза за облекчаване на емоционалното напрежение се оказва и най-базовото общуване. Възможности за споделяне организацията предлага през своите групи за подкрепа, които се фасилитират от психолог. Чат за емоционална подкрепа също работи всеки ден между 20:00 и 23:00 часа.

"Хората могат да пишат в чата, ако са в ситуация на силно емоционално напрежение, или просто ако имат нужда от ресурс за свързване и споделяне", обясняват от фондацията.

Инициативите за транс хората

"Инициативите за подкрепа на транс хората в България са изключително ограничени, особено извън столицата", обяснява Константинова, като посочва, че най-вече две организации се занимават с подобна дейност извън София.

Като добър пример за събития, в чийто център попадат транс хората тя посочва общностна среща, организирана от "Сингъл Степ" в партньорство с "Действие" на 31 март - Международния ден за видимост на транс хората.

"Това беше най-мащабната среща на транс общността в България. Присъстваха около 50 души", посочва тя.

"По време на събитието ние дадохме пред тази общност отчет за работата си и едновременно с това потърсихме насоки кои въпроси или проблеми са приоритетни за тях", каза още Константинова и добави, че следваща такава среща е предвидена наесен.

Подкрепата от цял свят, която транс общността получава в социалните медии по повод 31-ви март, също сама по себе си дава повод за по-висок дух.

Делото "Шипова"

"Като цяло считам, че доста политико-социални събития оказват влияние върху психичното здраве както на транс, така и на ЛГБТИ+ хората като цяло, защото те ни показват какви са тенденциите и ни дават основание да правим предположения за това как ще се развие бъдещето ни и дали имаме среда, в която можем да проектираме животите си и просто да бъдем свободни и автентични", коментира Константинова.

Такова голямо политико-социално събитие е и решението на Съда на Европейския съюз по делото "Шипова", за което от "Действие" разказват на срещата на общността от 31 март. Става дума за исторически напредък в правото на ЕС и гарантирането на правата на транс хората.

Делото е образувано във връзка с отказите на българските съдилища да допускат промяна на името и пола на транссексуални хора. Съдът на ЕС подчертава, че "всяка генерална забрана за смяна на юридическия пол в държава членка противоречи на правото на Съюза".

"Съдът на ЕС оставя вратата пред нас, като общност, да се позоваваме именно на това решение и да използваме правото на ЕС и да можем да пътуваме свободно в рамките на ЕС, за да можем дори без необходимото пребиваване, само регистрирайки се за целите на доказване на пребиваването, след това да се върнем и да искаме признаване и промяна в регистрите на населението", обяснява адвокат Деница Любенова, председател на ЛГБТИ организацията "Действие".

В отсъствието на държавата, НПО поема здравето

"Kъм момента държавата е абдикирала от отговорността да предостави достъп до качествено здравеопазване за всички граждани", смята координаторът на здравната програма на "Сингъл Степ".

На сайта на организацията транс и небинарни хора могат да попълнят и подадат заявка за подкрепа. Константинова я получава, преглежда, а след това предлага здравна консултация.

"Здравната консултация представлява информационна среща, по време на която човекът, търсещ подкрепа, получава детайлна информация за пътеката на програмата", обяснява тя.

Въпросната пътека предлага срещи с психотерапевт, прегледи при психиатър, който би могъл да постави диагноза "Разстройство на половия идентитет. Транссексуалност", ако случаят е такъв.

Когато това е диагнозата, следва насочване към лабораторни изследвания, а после и към ендокринолог, в случай, че човекът търси подкрепа за започване на хормонозаместителна терапия (ХЗТ) под лекарско наблюдение. Програмата предлага редовни профилактични прегледи през първите 18-24 месеца на транс хората, които са започнали ХЗТ.

За участниците, които се интересуват от оперативни интервенции, програмата предвижда съдействие за получаване на информация по темата.

"Хората, които се възползват от програмата, с течение на времето ни припознават като техен посредник за достъп до здравни услуги, тъй като все още има малко специалисти, запознати със спецификите на предоставянето на здравна грижа за транс хора. Поетапно разширяваме мрежата от специалисти и вече имаме и гинеколог, уролог, лични лекари, към които можем да насочим пациентите", разказва Константинова, като добавя, че годишно новите заявки за подкрепа са между 120 и 130.

Елементът на психологическа подкрепа е силно застъпен в програмата, от една страна, заради необходимостта и ползата за участниците, от друга - защото такива са световните препоръки, заложени в световния наръчник за транс здраве (Standards of Care 8).

"Това, върху което работим в момента, е създаването на Транс младежки консултативен кръг към здравната ни програма. Този младежки кръг ще ни даде възможност да включим транс младежи в проектирането на решения за техните проблеми, свързани с достъпа до здравеопазване", очертава Константинова следващата стъпка за развитие на програмата.

Предизвикателствата, пред които са изправени транс хората в България, не съществуват във вакуум. Макар липсата на услуги, общественото неразбиране и правните пречки да имат своите местни особености, сходни въпроси се поставят и в други европейски държави. Разликата е в начина, по който институциите и обществата избират да отговорят на тях. Докато някои страни инвестират в специализирани услуги и политики за подкрепа, други продължават да се борят със същите предразсъдъци, административни бариери и политически спорове, които бележат живота на транс хората и у нас.

Италия: Национален подход към транс здравето

За разлика от България, която нехае за психичното здраве на транс хората и изобщо ги третира като невидими, Италия се отнася към въпроса сериозно. Страната създаде онлайн портал за благосъстоянието и здравето на транс хората (www.infotrans.it), който се управлява от Националния институт по здравеопазване съвместно с правителствената Служба за борба с расовата дискриминация. Според тях това е първият институционален портал в Европа, посветен на предоставянето на конкретна здравна и правна информация на транс хората.

Данните, представени от Infotrans, показват, че 25 звена от Националната здравна система предлагат услуги за психологическа подкрепа на транс хората в цяла Италия. Интересно е, че 12 от тези звена се намират в южната част на страната, където здравните услуги обикновено са по-слабо развити. Услуги за психологическа подкрепа се предлагат и от още 60 частни субекта в цяла Италия, предимно ЛГБТИ асоциации или центрове за борба с дискриминацията.

През 2021 г. беше създадено Италианското дружество за пол, идентичност и здраве. Това е сдружение на здравни специалисти, посветено на насърчаването на физическото, психичното и социалното здраве на транс и интерсекс хората в цяла Италия.

Едно от най-скорошните проучвания за психичното здраве на транс хората в Италия е това от Университета в Падуа. В него участват 100 души от транс общността на страната. Данните показват значително по-висока честота на депресивни симптоми и хранителни разстройства в сравнение с контролната група от цисджендър хора (хората, които се идентифицират с пола, който им е определен по рождение - б. ред.). Налице е и тенденция към по-ниско самочувствие, както и значително по-висока честота на поведение, свързано със самонараняване и суицидни мисли.

Друго проучване за италианските транс хора беше публикувано от Journal of Psychopathology през 2022 г., като се предполага, че е първото от този вид в Италия. Според резултатите транс участниците (77 души) показват значително по-големи отклонения в сравнение с контролната група от цисджендър хора по отношение на притеснения за теглото и цялостния телесния образ, страх от отхвърляне, компулсивно самонаблюдение, деперсонализация и нива на самочувствие.

Освен това транс хората съобщават за значително по-лошо качество на живот в сексуалните, психологическите и социалните си взаимоотношения в сравнение с цисджендър хората.

Полша: Цената на политическата реторика

През 2022 г. лидерът на консервативната партия "Право и справедливост", която управляваше Полша вече шест години, Ярослав Качински говори на среща с привърженици за "най-трудната задача", пред която са изправени консервативните политици. Тази задача е "възстановяването на истината". Той навива ръкавите на сакото и ризата си, поглежда часовника на ръката си и казва: "Всеки един от нас може в даден момент да каже: "До 5:30 сутринта бях мъж, а сега съм жена". В този ден Качински се смя на собствените си думи, а публиката го аплодира без ентусиазъм.

Забележката му обаче не е прецедент. Консервативните политици многократно са се подигравали, обиждали и подкопавали правото на съществуване на транс хората, а в по-широк смисъл и на ЛГБТИ общността. През 2020 г., по време на предизпорната си кампания, президентът Анджей Дуда заяви: "Те се опитват да ни убедят, че ЛГБТИ движението е свързано с хора, но това е идеология".

"В самата природа на полския консерватор е да не харесва това, което счита за ненормално. За него нормално е това, с което е запознат, което му дава чувство за сигурност", обяснява д-р Яцек Пониедялек, социолог в Университета "Николай Коперник" в Торун.

По думите му моделът, с който консерваторите са запознати, е прост: жената е жена, а мъжът е мъж, те се срещат, женят се и си правят деца.

"Транс хората нарушават тази представа за света. Това предизвиква у тях неразбиране, несъгласие, страх и дори враждебност", смята Пониедялек.

Според доклада "Социалното положение на ЛГБТ хората в Полша 2019–2026", изготвен от Кампанията срещу хомофобията и Асоциацията "Лямбда Варшава", 18.7% от транс хората в страната са преживявали физическо насилие, 59% - вербална агресия, а 45.9% са били обект на заплахи.

Психотерапевтът Агнешка Пикси Франчек посочва, че когато думи, които омаловажават транс хората, се изричат от лица и институции, които би трябвало да защитават пълните граждански права, те легитимират подобно поведение в по-широките социални кръгове.

"Властите трябва да насочват наратива в хуманитарна посока, като вземат предвид всички хора. Ако това не се случи, унизителният и обезценяващ език започва да се допуска и да се използва широко", предупреждава тя.

Въздействието на езика, изпълнен с презрение към транс хора, зависи не само от тяхната чувствителност или ресурси, но и от средата, в която живеят. Близките им също имат роля, защото от тях зависи дали транс хората могат да бъдат напълно себе си в тяхно присъствие.

Не всички транс хора обаче могат да разчитат на любов и разбиране, дори от най-близките си. Данните показват, че само 40.4% от анкетираните транс хората, които са се разкрили пред родителите си, имат баща, който ги приема напълно. Малко по-често - в 47.7% от случаите - има майка, която ги приема напълно, а 23% от анкетираните са загубили поне един близък човек, защото са транс. Повечето родители на трансджендър хора не приемат напълно половата идентичност на децата си.

Доскоро това ефективно възпира процеса на промяна на официалните документи в Полша. За да промени своето удостоверение за раждане, транс човекът трябваше да заведе родителите си в съда. Често това се оказваше трудна задача. Понякога предизвикателство беше да ги открие изобщо, тъй като няма контакт с тях. Друг път - те възпрепятстваха съдебното производство, като отказваха да дадат съгласието си за промяната.

След решението на Гражданската камара на Върховния съд от 2025 г. процедурата за промяна на регистрирания пол се извършва въз основа на молба от заинтересованото лице в несъдебно производство. Молбата трябва да бъде подадена в съда. Съдът обаче има право да назначи експерт, което може да удължи целия процес. Макар и опростена процедурата не е идеална, защото все още транс хората трябва да доказват нещо на някого.

В Полша, подобно на България, има сдружения и фондации, които подкрепят транс хората и техните близки. Те предлагат психологически и правни консултации, водят групи за подкрепа и организират социални събирания. Времето, прекарано на тези събития, е възможност за транс хората да бъдат видени не през призмата на идентичността си, а по-скоро на това кои са, какво харесват и какви са интересите им.

В някои полски градове се организират т. нар. Национални дни за видимост на транс хората. Така през април 2026 г. по улиците на Познан се състоя третият Транс Прайд: Марш за равенство на транс и небинарните хора.

Участниците бяха облечени в ярки и колоритни костюми, носеха сини, бели и розови знамена. Някои носеха портрети на Мила Мазуркевич, куиър активистка, която отне живота си през 2019 г., като скочи от мост във Варшава. Малко преди смъртта си тя публикува емоционално съобщение във Facebook, в което казваше, че и е омръзнало от хора, които ѝ отказват правото да бъде себе си и че понякога ѝ се иска "да сложи край на всичко и да приключи живота си тук и сега". "Искам да се чувствам жива днес, точно сега", бе написала Мила.

Гърция: Без политики, без услуги

"В Гърция психичното здраве на ЛГБТИ+ хората не е в центъра на никакви конкретни политически инициативи – ситуация, която не е без връзка с липсата на политики в областта на психичното здраве. По-конкретно по отношение на транс хората. На нито едно ниво няма абсолютно никакви разпоредби или инициативи". Думите са на Нанси Папатанасиу - небинарен човек, клиничен психолог и съосновател на научния център за психичното здраве на ЛГБТИ хората ORLANDO LGBT+.

Световната здравна организация в актуализираното издание на своя диагностичен наръчник от 2020 г. депатологизира транс идентичностите и преживяванията. Въпреки това Гърция все още не се е привела в съответствие с наръчника, както се изискваше да направи до 1 януари 2022 г., като държава-членка на Световната здравна организация. На практика това означава, че за хормоналната терапия все още неоснователно се изисква психиатрично одобрение. По този начин не само няма инициативи за създаване на подкрепяща среда, а обратното - бездействието се равнява на продължение на трансфобските практики.

По същия начин няма разпоредби за предоставяне на подкрепящи здравни и психиатрични услуги в цялата Национална здравна система на Гърция и общинските центрове за психично здраве. Специализирани звена съществуват само в Атина.

Междувременно обаче т. нар. "конверсионна терапия" - практиките, целящи промяна или потискане на сексуалната ориентация и половата идентичност - е забранена само, когато е насочена към непълнолетни, но абсолютно легална при възрастни, които са дали съгласието си.

Положението на транс хората не би могло да е много по-различно предвид, че самият министър-председател на страната Кириакос Мицотакис се присъедини към трансфобската реторика. Той заяви, че има само два пола, като по този начин активно допринесе за затвърждаването на враждебното отношение към транс хората.

В този контекст данни за психичното здраве на транс хората и, всъщност, за която и да е друга група от населението - няма. От работата на горещата линия 11528 за ЛГБТИ хора - общностна услуга за психично здраве - се знае, че през изминалата година значително са зачестили сигналите за симптоми на тревожност и депресия.

Австрия: Защитени от закона, уязвими на практика

Антидискриминационните закони в Австрия осигуряват защита срещу дискриминация на основата на пола в определени области на публичния живот, което включва и транс хората. Въпреки това правозащитни организации многократно са критикували фрагментираната правна рамка в страната. Причината е, че мерките за защита са непоследователни и често недостатъчно ясни, за да бъдат прилагани.

Ръководителят на Австрийската служба на омбудсмана за равно третиране Сандра Констацки, например, изрази особена загриженост относно дискриминацията в здравните заведения в Австрия.

"Абсурдното е, че ако лекарски асистент гей стане жертва на дискриминация, може да предприеме правни действия, но пациент не може", каза Констацки.

Причината за този парадокс е, че Австрия осигурява защита срещу дискриминация на работното място на основата на сексуалната ориентация, но такава защита не съществува в публичния живот.

"Има много малко страни в ЕС с толкова очевидна правна празнина", смята Констацки.

Технически погледнато, транс хората следва да са защитени, тъй като дискриминацията основана на пола е забранена, докато дискриминацията срещу хомосексуални и бисексуални хора не е. Въпреки това Констацки цитира няколко жалби, подадени до нейната слъжба, относно дискриминация или неподходящо поведение по време на медицински прегледи. Според нея, медицинските прегледи често излагат ЛГБТИ пациентите на принудително разкриване на сексуалната им ориентация или дискриминационни забележки, като правните средства за защита са оскъдни или изобщо липсват.

Транс пациентите, които са подложени на унизително отношение, отказ от грижи или на инвазивни разпити, често имат ограничени правни възможности. Австрийската служба на омбудсмана за равно третиране редовно получава жалби за лекари, които отхвърлят сексуалността или идентичността на пациентите като "ненормални" или твърдят, че децата трябва да бъдат предпазвани от тях. Активистите предупреждават, че последствията са тежки: много ЛГБТИ хора избягват изцяло да търсят медицинска помощ. Според Агенцията на ЕС за основните права около 11% правят именно това.

Организациите за права на транс хората съобщават за дълги периоди на чакане за хормонална терапия, психиатрични оценки и операции за смяна на пола. Достъпът често зависи от наличността и нагласите на отделни лекари или клиники.

Групите за защита на ЛГБТИ общността са документирали случаи, в които транс пациенти, търсещи психологическа подкрепа, са били изправени пред предразсъдъци, погрешно определяне на пола или опити да се оспори легитимността на тяхната идентичност. Има и случаи, в които транс пациенти, търсещи консултация, са били насърчавани да преосмислят или потискат своята идентичност, вместо да получат подкрепяща грижа.

Междувременно проучвания показват, че проблемите с психичното здраве и суицидните мисли са значително по-разпространени в ЛГБТИ общността. Тенденция, която Сандра Констацки приписва на "систематична дискриминация и нарастващи престъпления от омраза".

Много хора, които се борят за човешките права в Австрия твърдят, че ново законодателство би могло да въведе дисциплинарни мерки за лекари и психолози, като същевременно гарантира, че лечението на ЛГБТИ хората става по-важна част от медицинското образование и професионалното обучение.

Това е от изключително значение предвид, че в Австрия юридическата промяна на пола все още зависи в голяма степен от медицински и психиатрични оценки. На практика транс хората често се нуждаят от множество експертни мнения, потвърждаващи диагнозата "разстройство на половия идентитет" или "транссексуалност", преди властите да одобрят промени в официалните документи. Активистите твърдят, че това поддържа транс идентичностите под медицински контрол, вместо да признава самоопределението.