Трансатлантическите отношения са подложени на изпитание

Лятно спокойствие цари все още в безкрайните коридори на главната квартира на НАТО в Брюксел. На пръв поглед европейско-американското сътрудничество следва обичайния си ход. В Монс, на 70 км югозападно от Брюксел, където се намира военната централа на НАТО, също не се усеща необичайно вълнение. Механизмът функционира по обичайния начин, военни от 18 държави работят съвместно с влиятелните си колеги от САЩ, за които се смята, че скоро ще започнат война.

Никой в НАТО обаче не очаква, че САЩ ще потърсят подкрепата на Съюза, ако наистина започнат военна кампания срещу Ирак. По тази причина НАТО не разработва никакви планове. И все пак и при дипломатите, и при военните се усеща, че нещо ги тревожи. Защото демонстрираната от Вашингтон решителност представлява сериозно изпитание за партньорството. Това важи не само за НАТО, а и за отношенията между САЩ и Европейския съюз.

В споровете за Международния наказателен съд /МНС/ Вашингтон открито се опитва да забие клин в отношенията между европейските партньори. В писма до отделни държави държавният секретар на САЩ Колин Пауъл настоява да се сключат договори, които да гарантират, че граждани на САЩ няма да бъдат обект на съдебно преследване от страна на МНС. По мнение на европейски дипломати обаче подобни двустранни договори за ограничаване на юрисдикцията на съда са пагубни за единството на ЕС, който с консенсус подкрепи създаването на МНС. По тази причина Брюксел гневно протестира, когато Румъния сключи подобен договор, макар да е "само" кандидатка за членство в ЕС.

Изявленията на Вашингтон са като морков и тояга за страните-кандидатки за членство в НАТО, които подобно на Румъния се очаква да бъдат приети и в ЕС. Тези страни се страхуват да не би САЩ да наложат вето върху приемането им във военния съюз или да ги лишат от военна помощ. В Брюксел трудно може да се прецени натискът, който се упражнява върху отделните страни. Говори се за отправени заплахи и опровержения, европейските дипломати не крият раздразнението си.

Дрънкането на оръжие срещу Ирак задълбочава трансатлантическите различия. Федералният канцлер Герхард Шрьодер, който в момента води предизборна борба, не е единственият, критикуващ плановете за нападение на Ирак. Критично се изказаха и други правителствени ръководители от ЕС и НАТО. Евентуално нападение не е "най-доброто решение", твърдят представители на консервативното испанско правителство. "В дадения момент липсва" ясна причина за военни действия, констатира финландският външен министър Ерки Тоумиоя. Гърция предлага да се упражни политически и дипломатически натиск. Във вторник френският външен министър Доминик дьо Вилпен отхвърли идеята за военна операция срещу Ирак без решение на Съвета за сигурност на ООН. Швеция също държи на мнението на Съвета за сигурност, където впрочем Русия или Китай биха могли да наложат вето на плановете на САЩ.

Словесното до момента настъпление на САЩ срещу Ирак пречи и на усилията на ЕС да играе по-голяма роля в израелско-палестинския конфликт. Арабският лагер смята, че ЕС не е толкова произраелски настроен като САЩ. Дипломати в Брюксел обаче се опасяват, че евентуално нападение срещу Ирак ще предизвика масови антизападни реакции в Близкия Изток. А това ще повлияе отрицателно и на европейско-арабските отношения.

Външните министри от ЕС днес и утре участват в неофициална среща на Съвета по общите въпроси на ЕС в датския град Елсинор. Там те ще се опитат да смажат пронизително скърцащия трансатлантически механизъм. Това няма да бъде толкова просто, тъй като 15-те в никакъв случай не са на единни позиции. Италианският премиер и външен министър Силвио Берлускони и най-вече британският премиер Тони Блеър са смятани за верни приятели и поддръжници на Вашингтон.

По БТА