Трансбалканският газопровод се интегрира в хъба "Балкан"

Договорена е обратна свързаност с Румъния, финализира се подобна и с Турция

Трансбалканският газопровод се интегрира в хъба "Балкан"

Държавният газов оператор "Булгартрансгаз" (БТГ) работи усилено по интегрирането на Трансбалканския газопровод в доставките за бъдещия газов хъб "Балкан" в България. След подписаното през април споразумение с гръцкия оператор ДЕСФА за твърд физически и виртуален капацитет на сегашната точка на свързаност при Кулата-Сидирокастро, сега е постигната подобна договорка с румънския "Трансгаз" за поток от България към северната ни съседка при Негру вода и с турската БОТАШ за реверс към България през точката Странджа-Малкочлар. Предстои енергийният регулатор да одобри споразуменията, осигуряващи повече природен газ за търгуване в хъба.

Тези свои планове е представил "Булгартрансгаз" в понеделник в Брюксел по време на кръгла маса, посветена на газовия хъб "Балкан". В нея са участвали шефът на компанията Владимир Малинов, зам.-директорът на Главна дирекция "Енергетика" на Европейската Комисия Клаус-Дитер Борхард, представители на енергийното министерство, парламента, Комисията за енергийно и водно регулиране, Централноевропейския газов хъб, който помага на БТГ за създаването на газова борса към хъба, газови асоциации и др., съобщиха от БТГ във вторник.

Към момента за хъба "Балкан" има осигурен само руски газ по бъдещия газопровод "Турски поток" през българска територия. Европейската комисия обаче иска поне три различни източника за захранват газоразпределителния център. Затова "Булгартрансгаз" от известно време работи за осигуряване на възможности за ползване на капацитети на сегашните връзки на Трансбалкансккия газопровод. В момента тази тръба е еднопосочна и по нея се доставя руски газ през Украйна, Румъния и България до Турция, Гърция и Македония. Доколкото "Газпром" заплашва да спре от 1 януари 2020 г. използването на този газопровод, България се опитва да използва двупосочно капацитета му в полза на хъба. Така в схемите за доставки и съхранение през центъра "Балкан" може да се включи втечнен природен газ от терминалите в Турция и Гърция и суровина от газохранилищата в тези две държави, също така в Румъния и дори в Украйна.

Междусистемна свързаност

Владимир Малинов е припомнил в Брюксел, че от 1 април 2019 г. е в сила споразумението с ДЕСФА за четворно увеличение на техническия капацитет за внос на природен газ от Гърция у нас на точката на преносната си мрежа при Кулата- Сидирокастро. Така вече могат да се внасят твърдо 4.1 млн. куб. м дневно и са осигурени допълнителни 500 хил. куб. м прекъсваем капацитет. Възможна е и виртуална търговия с газ.

В момента "Булгартрансгаз" е на финала да сключи допълнение към споразумението за междусистемно свързване с мрежата на румънската "Трансгаз" при Негру вода 1- Кардам. Плановете са то да е факт до края на октомври 2019 г., съобщава операторът. Така ще се осигури твърд физически капацитет от 1.5 млрд. куб. м годишно от България към Румъния през тази точка. Отделно се подготвя споразумение за междусистемно свързване при Негру вода 2,3 - Кардам, чието подписване предстои в близко бъдеще, допълват от БТГ.

Работи се и по фактическото превръщане на интерконектора с Румъния при Русе-Гюргево в двупосочен. В момента, макар да има техническа възможност за реверс, връзката се използва само за доставки в посока Румъния, капацитетът ѝ е 1.5 млрд. куб. м. От две години капацитетът ѝ е изкупен в търговете, организирани от БТГ, и се ползва от няколко международни компании, обясни преди време Владимир Малинов пред Mediapool. 

До края на тази седмица пък се очаква да започне публична консултация на проект на споразумение с БОТАШ за междусистемно свързване на действащата точка на трансгранично свързване между България и Турция при Странджа-Малкочлар. така ще се увеличи двупосочно капацитетът на доставки между България и Турция през пуснатия миналия август в експлоатация лупинг при Лозенец-Недялско, обясни пред Mediapool Владимир Малинов.

Тази свързаност е важна и за евентуалното осигуряване на туркменски газ през Турция за хъба, за каквито доставки говори преди месец премиерът Бойко Борисов в Ашхабад по време на Първия Каспийски икономически форум.

Малинов допълни пред Mediapool, че дружеството работи и по споразумение за свързаност и с Македония. Всичко това се прави заради изискванията на ЕК за отваряне на газовата инфраструктура на страната и към държани, които са извън ЕС, но то реално ще е в полза за осигуряване на суровина за хъба.

Старт на газовата борса от 2020 г.

По срещата за хъба в Брюксел са били обсъдени и намеренията на България да създаде газова борса като част от газоразпределителния център. Тя трябва да започне да функционира от началото на 2020 г. и законовите поправки, задължаващи газовия доставчик Булгаргаз" да пуска част от купуваните от "Газпром" количества на свободния пазар, бяха приети на първо четене преди лятната ваканция на парламента. Председателят на енергийната парламентарна комисия Валентин Николов посочи пред Mediapool, че дори направените между първо и второ четене промени ще претърпят фини редакции с оглед засилването на контрола от страна на регулатора върху търговете на газовата борса, каквито препоръки отправили от ЕК. Очаква се до края на септември промените да бъдат окончателно приети.

Клаус-Дитер Борхард изразил положителна оценка за публичния и открит начин на провеждане на консултациите за бъдещата газова борса, както и че са взети предвид съществена част от постъпилите предложения на заинтересованите страни, също и на самата Европейска комисия. От "Булгартрансгаз" уточняват, че според Борхард в закона трябва ясно да се разпише, че в двата търга на борсата в програмата за освобождаване на газ от обществения доставчик само за вътрешния пазар и с опция за износ, не трябва да бъдат допускани свързани лица с "Булгаргаз".

Зам.-шефът на Главна дирекция "Енергетика" е коментирал още, че представената концепция по отношение внедряването на платформата за газова търговия е окуражаваща и съответства на евроизискванията.

Зацикляне на интерконекторите

Той е посочил необходимостта да станат факт интерконекторните връзки с Гърция и Сърбия, разширението на капацитета за съхранение на подземното газово хранилище в Чирен. За тях Брюксел отпусна значителна финансова помощ на страната ни.

Зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков обяснил, че се работи по изпълнението на тези проекти.

Миналата сряда Министерският съвет реши проблема с подписването на заема за гръцката междусистемна връзка с Гърция, възникнал след назначението на Жаклен Коен за шеф на "Българския енергиен холдинг", който държи половината от проектната компания, който ще експлоатира интерконектора. Коен има репутационни проблеми и от Европейскатка инвестиционна банка отказваха да подпишат с него заемното споразумение. Кабинетът обаче реши гарантираният от държавата заем за 251 млн. лв., който ще бъде теглен от БЕХ, да се подпише от финансовия министър Владислав Горанов. Периодът за усвояването му е 3 г., а срокът за погасяване - 25 г.

Кога ще се подпише кредитът не е ясно, а отделно все още не са подписани договорите с избраните изпълнители на поръчките за доставка на тръби за връзката с Гърция и за построяването на тръбата от Стара Загора през Хасково до Комотини, която трябва да е в експлоатация до края на 2020 г., ако страната ни иска да се размине със санкции за неизпълнение на договорените доставки на 1 млрд. куб. м азерски газ от каспийското находище "Шах Дениз 2"  

Още по темата
Още от Бизнес

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: