Транзитът ни ще пострада нищожно от отказа на Турция да внася руски газ

Приходите на "Булгартрансгаз" от транзита на руско синьо гориво през територията на България ще пострадат нищожно заради отказа на турската компания БОТАШ да продължи изтичащия в края на тази година договор за доставка на суровина от "Газпром". Това обясни пред Mediapool директорът на "Булгартрансгаз" Кирил Темелков във вторник.

По-рано през деня украински експерти изчислиха, че Украйна, Румъния и България ще загубят годишни приходи от по 160 млн. долара заради намерението на БОТАШ да не продължи договора си за внос на 6 млрд. куб. м руски газ по т.нар. Западен коридор, защото "Газпром" не иска да намали с 20 процента цените си.

Мнение, че това решение ще удари сериозно доходите на трите страни от транзитните такси, изрази и директорът на руския Институт за национална енергетика Сергей Правосудов, цитиран от ИТАР-ТАСС.

Годишните приходи на България от таксите за транзита на руски газ са гарантирани от договора ѝ с "Газпром" до 2030 г, според който руската страна е длъжна да осигурява малко под 18 млрд. куб. м газ от Западния коридор не само до Турция, но и до Гърция и Македония. Постъпленията в "Булгартрансгаз" варират между 160 и 180 млн. долара годишно, по неофициални данни.

В контракта има клауза "ship or pay", според която руската компания е длъжна да плаща транзитни такси за уговорените количества, независимо дали ги доставя, обясни Темелков. По думите му и в момента има случаи, в които контрагентите на "Газпром" вземат по-малко от договорените обеми и има отклонения, но "Булгартрансгаз" си получава транзитните такси.

Решението на БОТАШ да не продължи този свой договор засяга само 6 млрд. куб. м от транзита на газ през България, турската компания има още един контракт с "Газпром" по Западния коридор за 8 млрд. куб. м, чието действие продължава, обясни шефът на българския газов оператор.

Освен това според български експерти от газовия сектор Анкара най-вероятно все пак ще продължи изтичащия на 31 декември 2011 г. договор с "Газпром", но се възползва от тази карта в преговорите за руския газопровод "Южен поток", който трябва да мине през турски териториални води на Черно море, както и за реализацията на европейския газов проект "Набуко".

"Газпром" едва ли ще пострада, коментира Сергей Правосудов, според когото Турция сигурно ще увеличи доставките на нетранзитен руски газ по тръбата "Син поток", чийто капацитет сега се използва наполовина и по него преминават 8 млрд. куб. м газ.

Според руско-турски договори от 2006 г. за 25 години по "Син поток" Турция трябва да получи 365 млрд. куб. м. руски газ. За пет години до септември 2010 година Турция е получила само 51 млрд. куб. м. вместо минимално договорените 73 млрд. куб. м за този период, посочва ИТАР-ТАСС.

Така Турция е заинтересована от увеличение на доставките по "Син поток", за да изпълни задълженията си по договорите, а липсата на сигурност за гарантиран растеж на търсенето на газ вътре в страната не позволява на Боташ да продължи изтичащия договор по Западния коридор. Освен това Турция планира значително да либерализира газовия си пазар, което ще доведе до нарастване на ценовата конкуренция на турския пазар, коментира Правосудов.

От своя страна "Газпром" заяви, че смята да доставя синьо гориво на турския пазар чрез частни доставчици. Част от тях, всъщност, са нейни дружества с газов бизнес в Турция, посочват български експерти.

По подобен начин руската компания не драматизира изтичането на единия от договорите ѝ за доставка на българския пазар за вноса на около 1 млрд. куб. м суровина в България, когато в края на 2010 г. приключи контрактът на "Овергаз Инк", в която "Газпром" държи 50 процента. "Овергаз" обяви намерението си да играе самостоятелно с тези количества на българския пазар и дори по думите на ръководството ѝ е осигурила заявки за 750 млн. куб. м. годишно. Въпреки това обаче компанията не получи достъп до българската газопреносна мрежа, заради което се оплака в Европейската комисия и сигналът е включен в започналата миналата седмица проверка от антимонополните органи на Брюксел за спазване на евроизискванията в областта на енергетиката.