Треска за царя

До идването на царя остават може би броени часове. Или дни. Или месеци.
Съществува национален консенсус по въпроса, че само царят знае кога ще си дойде и само той ще знае как ще участва в политиката. Колко малко му трябва на народа, за да постигне национално съгласие по очакването...

В рамките на последните две- три седмици,обаче, интерпретаторите и интерпретациите на царската воля претърпяха забележим обрат.

В началото представителите на разнообразни партии и отделни лидери,в спешен порядък прегърнали царската идея, използваха всякакви подразбиращи се фрази, за да покажат на публиката, че те именно са избраниците на Негово величество и те ще бъдат хората му в България.

Последваха реалните срещи с царя, които трябваше да произведат повече конкретика и яснота около положението. Какви са резултатите?

Първата - най- очаквана, поради пряката вътрешна интрига със СДС- беше срещата на Бисеров със Симеон Втори. Вестник "Труд" даде просторна трибуна на Бисеров, който трябваше да каже какво точно е станало. Всеки по-внимателен читател не би съзрял в интервюто на г-н Бисеров каквато и да е новина или съобщение във връзка с жизнено важните за Бисеров въпроси. А именно, стои ли царят зад новата парламентарна група / впоследствие и партия/ и дали царят иска да стане премиер, за какъвто го гласеше Бисеров. Ако имаше някаква новина, тя беше именно в отсъствието на потвърждение за която и да е от значимите за Бисеров каузи. Царят не е казал, че стои зад която и да е партия, или парламентарна група. Идеите царят да е министър-председател не става ясно дали въобще са дискутирани.

С още по-тежки надежди се запътиха към Мадрид останалите царедворци- Ренета Иджова, Константин Тренчев, Димитър Иванов, Красимир Каракачанов. Те бяха изпратени и посрещнати на летището от рояк журналисти. Тонът и съдържанието на техните изказвания също претърпяха промяна. След срещата всички дисциплинирано започнаха да повтарят , че никой няма да говори от името на царя и че той сам ще каже какво ще прави.

Тази сакрална фраза е, изглежда, единствената консенсусна точка в изказванията на политически личности, срещали се с царя. По голямата тема- ще я бъде ли коалицията, обединението, движението, което ще е подкрепяно от царя, се мълчи многозначително. Миналата седмица се прокраднаха информации, че царските хора организират координационна среща, но тя така и не се състоя. За сметка на това се прокрадват все повече съмнения, че в царската компания отношенията скърцат. Въпросът за някакво организационно разпределение или не дай си боже, йерархизация на организацията, дори не се поставя.

Треската за цар, обаче, се превръща все повече в диагноза на политическия момент. Сюжетът заживя свой собствен живот, подхранван от наближаването на изборите и от внушенията на социологическите агенции.
Реакциите на СДС по царската тема са безспорно най-интересни, доколкото присъствието или отсъствието на царя не влияе особено в пространството извън СДС. Засега СДС няма някаква качествено нова позиция. Преди около месец, когато Бисеров излезе с екстравагантното предложение СДС да даде възможност на Симеон да стане президент и министър-председател, НИС на СДС прие декларация, с която заяви, че партията "отхвърля категорично спекулативните опити за противопоставяне на СДС и Симеон Втори, вместо да се провежда дебата със съответния политически противник БСП... Отношението на СДС към Симеон Втори е ясно и принципно и не може да бъде застрашено от внушения на лица с проблемно политическо минало и неясно политическо бъдеще - в или извън СДС" .
Миналата седмица зам.председателят на СДС Димитър Абаджиев се срещна с лидери на Федерация "Царство България" и заяви, че СДС винаги се е отнасял с уважение към Симеон Втори. В неделя Светослав Лучников каза в Плевен: "Ако цар Симеон прегърне идеите на демокрацията, ние нямаме нищо против да бъде с нас и да е в челото на нашите редици. Аз имам съмнения не толкова към Симеон, а към хората, които се представят като негово обкръжение". Според него представителите на т. нар. царска коалиция - Ренета Инджова, Богомил Бонев, Христо Бисеров и Йордан Цонев - са все хора с "пострадало реноме". "Свързването на царя с тях в политическия и обществен живот на България няма да бъде от полза нито за него, нито за страната", допълни Лучников.
Поради липса на каквато и да е конкретна информация за намеренията на царя, и тоталната запълненост на публичното пространство от неговото очакване, задочните разговори на българските политици и медии около царя станаха все по-разгорещени.

Развиха се и сюжети, които нямат връзка с действителността. Така например някои журналистически публикации "изпратиха" специални пратеници на Костов при царя. Очевидно всяко пътуване на българин до Мадрид вече не може да има друга цел освен среща със Симеон. Набеденият за "специален пратеник" на Костов при царя Владимир Филипов, национален координатор на Пакта за стабилност, потвърди пътуването си до Мадрид, но мисията не била среща с царя, а с националния координатор на Испания Сантяго Салас и не била за предаване на послание, а за съгласуване на позиции.

Какво още може да се появи до идването на царя? Вече загряват вездесъщите гадателки, екстрасенси и контактьорки. Скоро те ще "предскажат" с точност позициите на царя по жизненоважни въпроси- как ще постъпи с "Плама", как ще се изкупува тютюнът от следващата реколта, кога ще се разреши на чужденци да купуват земя в България, с колко по-високи ще пенсиите в началото на 2002 -ра и т.н.

Той все пак ще дойде. Ще ни каже ли все пак нещо?