Третият мандат на Путин – като първите два: без реформи, но с изострена реторика към Запада

Руският премиер Владимир Путин, който най-вероятно догодина ще се завърне на президентския пост, разкритикува остро европейската енергийна политика, призова Европейската централна банка (ЕЦБ) да се намеси и да предотврати дълговата криза в еврозоната, а освен това хвърли големи хвалби на подалия оставка италиански министър-председател Силиво Берлускони.

"Уолстрийт джърнал" разказва за петъчната вечеря на Путин с академици, специалисти по външна политика и журналисти – членове дискусионен клуб "Валдай"- в луксозен ресторант в конна база край Москва.

"Мислим, че сме изтласкани от европейския енергиен пазар", каза Путин.

Той бе попитан как е реагирал на новите енергийни правила на ЕС, които не разрешават на едни същи компании да контролират и доставките, и собствеността върху газопроводите. Третият енергиен пакет на ЕС се разглежда от Русия като директна атака на бизнесмодела на руския газов монополист "Газпром" в Европа.

Путин заяви, че новата европейска политика е въведена без консултации с Русия. Чуждите инвеститори са налели пари и са подписали договори – и тогава "вие променяте правилата и казвате – хайде сега да живеем по нови правила".

Отношенията в тази сфера трябва да са стабилни и да са заложени в контрактите. Новият енергиен пакет унищожава дългосрочните програми, коментира Путин.

Реториката по тази тема явно се ожесточава. Путин се изказа ден след като еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер заяви в Европейския парламент, че Русия използва природния газ като оръжие в международните отношения. "Путин няма интерес от съществуването на нова Червена армия; той вижда своето оръжие в енергетиката", каза Йотингер. ЕС трябва бързо да разбере това и да реагира единно, призова той.

На срещата с клуб "Валдай", на която Путин е домакин веднъж годишно от 2004 г. и тази е първата, откакто обяви намеренията си да се кандидатира за президент догодина, премиерът говори и за кризата в еврозоната.

Според него ресурсите на стабилизационния фонд на еврозоната и на МВФ са недостатъчни, за да се предотврати задълбочаването на кризата и Русия се надява на пряка намеса на ЕЦБ.

Най-топлите думи – за Берлускони

Най-топлите думи Путин бе запазил за Берлускони, ставайки един от малкото политици, които обявиха подкрепата си за италианския премиер, който в събота подаде оставка.

Берлускони е "един от последните мохикани на европейската политика", каза Путин, според когото отношенията на бившия италиански премиер с жените са били насочени единствено към привличане на вниманието.

Путин заяви, че веднъж бившият германски канцлер Герхард Шрьодер му казал, че Берлускони е добър човек, но не и политик.

"Той е анархист, а Италия е анархистична страна", отбеляза Путин и добави, може би след като премисли, че това било шега.

Берлускони бе добър за стабилността на Италия и изгради отношения вътре и извън Европа, включително с Русия. "Това, което най-много харесвам в него е, че е открита личност", каза Путин и даде да се разбере, че не храни толкова топли чувства към останалите европейски лидери.

"Не искам да засегна никого, но в европейската политика няма много като него", заключи той.

Третият мандат на Путин - като първите два, но с по-самодоволен вид

Третият мандат на Путин твърде много ще прилича на версията от 2000-2008 година, пише "Файненшъл таймс" в коментара си за срещата на Путин с клуб "Валдай".

Посочва се, че в изявленията на Путин не се е забелязала каквато и да е концепция на модернизация на реформите. Темите, по които руският премиер се изказа страстно, са все същите – външна политика и енергетика. Той съчета саркастичен хумор с изблици на гняв. Своята договореност с Медведев той определи като по-демократична отколкото решението на Тони Блеър през 2007 г. да отстъпи премиерския пост на Гордън Браун. "Ние така не правим. Ние отиваме на избори", заяви Путин.

За планираните промени в Русия той говори малко, ако не се смятат разпалените му обяснения за преразпределението на някои пълномощия и облагането с данъци в полза на регионите и разширеното прилагане на пряката демокрация. Путин не уточни какво е пряка демокрация.

Той освен това се върна към рязката реторика, характерна за първите му два мандата. Каза, че че стремежът на САЩ за изграждане на противоракетен щит е заплаха за глобалния ядрен паритет. Операцията на НАТО в Либия окачестви като трагедия и грубо нарушение на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН.

Тези открити нападки срещу външната политика на САЩ са най-характерното от срещата му с клуб "Валдай".

Той даде да се разбере, че може отново да стане далеч по- язвителен партньор на Запада, отколкото сегашният президент Медведев, а това потенциално поставя под въпрос "презареждането" със САЩ.

По повод ласкавите отзиви на Путин за досегашния италиански премиер и думите му, че Берлускони е осигурил стабилност след дълъг период, в който правителствата на Италия не могли да се задържат дълго, "Файненшъл таймс" коментира, че така Путин е направил негласен паралел със самия себе си.

"Ди Велт": Русия я чакат години на стагнация

"Илюзия е от Путин да се чакат реформи", е заключението и на германският в. "Ди Велт". "Той може да осигури спокойствие в страната, докато цената на суровините остава стабилна, но с него на Русия не ѝ е съдено да се движи напред, чакат я години на стагнация", пише изданието по повод на същата среща на Путин с клуб "Валдай".

Изтъква се, че руският политико-икономически модел на бизнеса се определя на първо място от зависимостта от нефта и газа: бюджетът за 2012 г. предвижда, че цената на барел петрол ще е 100 долара. "Ако цената расте, това ще е допълнителен повод за радост, ако цената пада, Русия ще се замисли за ограничения. Освен калашници, МиГ-ове и някаква друга продукция на все още конкурентноспособния военно-промишлен комплекс, човек може да се сети само за няколко названия на високотехнологични продукти, произвеждани в империя, разпростираща се на 12 часови пояса", пише "Ди Велт".

Какво ще се случи, ако световната икономика загуби динамика и цената на петрола падне? А заедно с нея падне и цената на газа? На тези въпроси отговори нямат нито модернизаторите, нито привържениците на иновациите.

В рамките на Валдайския клуб, който придоби статут на международен дискусионен форум, "руската страна предложи 6 сценария за развитие на ситуацията в близките години: от демократични преобразования до авторитарна модернизация, която, както изглежда, ще върви ръка за ръка с предишната корупция и бюрокрация".

Като член на СТО Русия ще се подчинява на общите правила

Влизането на Русия в Световната търговска организация (СТО) е добра новина, пише американският в. "Ню Йорк таймс", като изразява надежда, че съществуващата "буйна форма на капитализъм" в страната накрая ще се подчини на ограниченията на международното право.

Миналата седмица Русия преодоля последната пречка пред СТО, след като Грузия реши да не налага вето на членството ѝ, приемайки сделка, според която Швейцария ще осъществява мониторинг върху търговията с Русия по спорните грузинско-руски граници.

Русия се задължава да се подчинява на правилата на СТО. Тя трябва да намали тарифите на редица селскостопански и промишлени стоки. Русия вече няма да може да субсидира своя внос и износ или пък да използва фалшиви аргументи за блокиране на вноса на храни (представяйки ги като опасни за здравето) или пък да налага произволни рестрикции върху вноса като квоти.

Русия прие да защитава интелектуалната собственост. Тя обеща нейните газови компании да работят като фирми, водени от стремеж към печалба, а не като политически инструмент за подчиняване на съседни страни чрез отказ на енергийни доставки през зимата.

Руската икономика разчита основно на експорта на газ и нефт, които не се облагат с тарифи и не попадат под регулациите на СТО, руското правителство бе със смесени чувства относно ползите от присъединяването към организацията, която ще ограничава политическия му избор.

Влизането в СТО представлява известен риск за най-неефективните руски производства като фармацията и селското стопанство, които ще трябва да работят в условия на силна международна конкуренция.

В същото време присъединяването към СТО е важна крачка за Русия, която се стреми да излезе от ролята си на доставчик на суровини и да развие промишлен експорт, както и износ на услуги. Затова Русия ще трябва да подобри условията за привличане на чужди инвестиции, които сега са затруднени от липсата на правила, от автократичната и непостоянна политика на Москва.

Увеличеният внос на висококачествени стоки най-вероятно ще принуди руските фирми да подобрят качеството и иновациите. Според проучване на Световната банка членството на Русия в СТО ще доведе до ръст на нейния Брутен вътрешен продукт с 11 процента за едно десетилетие.

САЩ също имат изгода от влизането на Русия в СТО. Американският внос в Русия е само 6 млрд. долара годишно, но американските селскостопански производители и фирми имат огромни възможности в един отворен и прозрачен руския пазар. Освен това, ще спечели цялата световна икономика, ако Русия просперира, като играе по общите правила.