Третомартенска идилия в Кърджали – поп, мюфтия и кмет на кафе при даскала

За 13-и път на този ден в кафенето на Байрам Даскала се събраха поп, мюфтия и кмет. БГНЕС

Гвардейци, мажоретки, пъстри народни носии, цветя и хорско гъмжило се стекоха на празничния 3 март пред Паметника на освободителите в Кърджали, разказва кореспондентът на БГНЕС. Националният празник съвпадна с разгара на предизборната кампания, слънцето бе като по поръчка, а паркът около паметника се препълни с местни жители, градска управа и кандидат-депутати. Поради това съвпадение тържественото слово бе произнесено от временно изпълняващата длъжността кмет на Кърджали Катя Митовска, защото кметът Хасан Азис е втори в партийната си листа. Редом с властта там бяха и част от духовните водачи – енорийският свещеник Петър Гарена от централния храм "Св.Георги Победоносец" и бившият главен мюфтия на мюсюлманите у нас Фикри Сали.

За 13-и път на този ден в кафенето на Байрам Даскала, намиращо се зад паметника, се събраха поп, мюфтия и кмет. За втори път обаче мястото на мюсюлманския духовник бе заето от Сали, вместо действащия районен мюфтия Бейхан Мехмед, ориентирал се към една политическа сила. Никой от кафената "троица" не си позволи да говори открито за политика, въпреки повсеместната предизборна вълна, но в думите имаше многозначителни намеци.

"Много пъти големите държави са си мерили …и силите. Сега виждаме същото между Русия и Турция. Налице е една политическа ситуация, в която и България се опитва да бъде спрягана по някакъв начин. На гробовете на героите-освободители пише, че те са загинали в името на славяните и християните на Балканите. Но не само от тях се състои българският народ, в него има и християни, и мюсюлмани, едните говорят на български, другите на турски“, посочи в характерния си стил отец Петър. Затова препоръчал на мюфтията да се моли за всички, които живеят на тази земя. Той подчерта, че районът на Кърджали "винаги е бил встрани, на синора на големите събития и същевременно винаги готов да бъде жертван в определена ситуация, както и да ни ползват за бели мишки за експерименти".

Честита пролетна надежда, дай Боже и безоблачно небе над нас, хората от този район, които винаги трябва да внимават, защото до тях винаги има и един друг човек, обърна се към журналистите свещеникът. На тази маса отново са седнали символите на човечността, толерантността и добрия комшулук, срещата на 3 март се превърна в искрено доказателство за добрите ни намерения, които могат да се пренесат навсякъде, каза домакинът на традиционното за този ден кафе Байрам Даскала.

Бившият главен мюфтия Фикри Сали каза, че подобни празници трябва да служат за обединение на нацията и особено в Кърджалийския регион, където се правят опити за разделението ѝ. Той даде дума, че ще изпълни молбата на отец Петър и за пореден път ще отслужи молитви за всеобщото благоденствие на България. Кметът Хасан Азис заяви, че традиционното кафе, което събира поп, мюфтия и кмет при даскала е модел, завещан ни от историята като един от най-здравите модели на обществото ни.

"Винаги на тази дата това кафе има своето знаково значение, духовниците ни дават различните отправни точки за оценка на изминалите и предстоящите събития. В традиционното кафе аз виждам няколко послания – освен за утвърждаването на стабилните и устойчиви модели на съвремието ни, тази година то е знакът на заедността, на необходимостта от новия прочит на отношението ни към родината, където сме родени и откъдето ще си отидем. Днес кафето с особена острота поставя въпроса за националната отговорност, достойнството ни и историята, която ние няма да променим, но ще се учим от нея. Понякога националната гордост ни пречи и сякаш даваме оценка на други народи през фокуса на личните си интереси, което не е правилно“, намекна Азис.

БГНЕС припомня, че районът на Кърджали е освободен от турците на 3 януари 1878 г., Санстефанският договор го оставя в границите на България, но Берлинският го праща в пределите на автономната област Източна Румелия. През 1886 г. обаче с акта от Топхане се оказва в санджак Гюмюрджина /днешният гръцки град Комотини/ под пряката власт на османския султан. Градът става компенсация за Съединението между Княжество България и Източна Румелия.

Следващото си освобождение Кърджали дочаква на 21 октомври 1912 г. през Балканската война, когато е освободен от Хасковския отряд под командването на генерал Васил Делов. В памет на героите-освободители в центъра на града е издигнат паметник през 1939 г., а за откриването пристигат синът и съпругата на генерал Делов. Заложникът на геополитическите интереси сега е малък град с население под 45 000 души и е такъв заради изселванията на турците и икономическата миграция от последните години.

По времето на Балканската война, когато Кърджали дочаква своето поредно освобождение и тръгва да догонва по развитие останалите български градове, християни и мюсюлмани взаимно са се бранили, а и не само тогава. Доказателства за общия им път изведе директорът на местния Държавен архив Вълчо Златилов в рамките на международната конференция по повод 100 години от Балканската война, състояла се през 2012 години в Кърджали.

Всяка година на Трети март градът се стича пред паметника-костница на Освободителите от 1912 г.

Споделяне
Още по темата
Още от Общество

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?