Три абсурда в борбата на МОСВ срещу мръсния въздух

Откакто е министър, Нено Димов създава повече  скандали, свързани с разрушаването на природата, отколкото решения на екологични проблеми. На практика единственият въпрос, по който изглежда решен да постигне напредък, е качеството на въздуха. Но ако излезем извън сферата на обещанията, какво успя да направи той за около година и половина от встъпването си в длъжност? Предимно пиар и три абсурда по някои от най-сериозните теми, свързани с управлението на качеството на атмосферния въздух.

Абсурд първи: Стандарт за горива, използвани за битовото отопление, но не и за дърва. Как не решаваме основния проблем.

Според Нено Димов и депутатите от ГЕРБ с приетите на 16 ноември на първо четене промени в Закон за чистота на атмосферния въздух (ЗЧАВ) се създава „Стандарт за горивата, използвани за битовото отопление“. Текстът на законопроекта се отнася обаче само за въглища и въглищни брикети, не и за дърва за огрев. Странно тогава защо е избрано такова гръмко име на стандарта? Може би пиаите знаят.

Важно е да се регулира качеството на въглищата. Но е добре да се знае, че за 2016 г. над 76% от домакинствата, отопляващи се на твърдо гориво, използват биомаса (предимно дърва) и тенденцията е възходяща, а 14-15% от домакинствата използват въглища като при тях тенденцията е низходяща. И предвид , че според всички експертни оценки горенето на дърва с ниско качество (обикновено с висока влажност) е един от най-сериозните замърсители на въздуха в България, не може да има друг извод, освен че няма воля за реална и амбициозна промяна. “Стандартът за горива” в настоящата му форма е отбиване на номера, тъй като не решава проблемите, произтичащи от най-често използвания вид гориво.

В момента тече процедура по приемане на Национална програма за подобряване качеството на атмосферния въздух 2018-2024. Подготовката на този изключително важен документ министерството на околната среда възложи на Световната банка. Беше подготвена проектопрограма, която в момента е в процедура по обществено обсъждане. По същество това не е програма, а доклад с анализи и препоръки, за чието съдържание нито МОСВ, нито Световна банка, нито  друга институция поема отговорност. Като оставим настрана този съществен детайл, в  нея ясно се казва, че “...в повечето общини дървата за огрев имат по-големия дял в емисиите на ФПЧ10… Поради това, действията за намаляване на емисиите на ФПЧ10 от използването на твърди горива не следва да се ограничават само до въглищата, а трябва да включват и дървата за огрев.” Добре изсушените дърва отделят далеч по-малко фини прахови частици, летливи органични съединения и други замърсители поради по-ефективното изгаряне.

Вместо въвеждането на стандарт за дървата се предлагат "заместващи, организационни методи" по отношение на дървата, а именно доставката им да приключва през юни или юли. Министерството очаква това да доведе до търсения резултат. Тези очаквания са неадекватни и тяхната ефективност по отношение на замърсяването на въздуха е подкрепена само с едно неправилно цитиране на данните от  Ръководството на Организацията по земеделие и храни към ООН. В него ясно е посочено, че постигането на необходимата влажност става за период от около 1 година и то при стриктно спазване на условията за съхранение. В проекта на програмата обаче е записано, че същите резултати могат да се постигнат за едно лято, което е невярно и изцяло компрометира предложения подход. Надеждата, че ще спрем добива през юни/юли и само с това ще постигнем задоволително качество на дървата за огрев, е само илюзия за пред публиката, сътворена с некоректно интерпретиране на източниците. 

Причините да не се планира стандарт за дърва, постижим при съхнене на дървения материал в навеси са и неаргументирани. В проекта се казва: “Ще са необходими големи площи, за да се съхраняват повече от 4 млн. куб. м дърва, добивани на  година” и се загатва за повишаване на цената на дървата. Липсва обаче анализ на необходимите инвестиции и отражението им в крайната цена на дървата за огрев. Липсва и оценка за въздействието на тези инвестиции върху цената на добитата енергия от дърва за огрев от гражданите. При намаляване на влажността на дървата с от 50% до 20% се увеличава енергията както следва: при бор с над 11%, бук – 12%, дъб: 6.4%. Може да се окаже, че цената за потребителите всъщност ще бъде по-ниска или същата, а ефектът върху качеството на въздуха ще бъде огромен. А с това ще се спестят и огромни разходи за здравеопазване, които произтичат от замърсения въздух.

Абсурд втори: Текстът на Европейската директива изисква постигането на нормите за качество на въздуха в най-кратък срок, а българският – нещо друго. МОСВ смята, че всичко е наред, но гражданските организации и Европейската комисия са на обратно мнение.

За да гарантира здравето и живота на гражданите, Европейската директива за качество на въздуха изисква страните членки, които не са постигнали нормите за качество на атмосферния въздух, да включват в програмите си мерки, с които да го направят в най-кратък срок.

В момента нашият закон не изисква това. Той говори витиевато за краткосрочни мерки, но не поставя изискване към резултата – да имаме чист въздух възможно най-скоро. Това не е просто формално нарушение, а пропуск със сериозен резултат.

От сдружение "За Земята” повече от година апелираме към институциите да поправят тази грешка, но и в настоящите промени на закона това не е предвидено. В отговор на становището ни по законопроекта, МОСВ напълно безцеремонно казва, че законодателството "постига напълно целта на директивата и не приемаме твърдението, че е неправилно транспонирана“. Но през този месец Европейската комисия стартира още една наказателна процедура срещу България именно за неправилно транспониране на текста, изискващ постигане на нормите в най-кратък срок. Вижда се или тотална липса на желание на министерството на Нено Димов да приеме предложения от гражданския сектор, или умишлено саботиране на един от най-важните текстове на законодателството ни за чистотата на въздуха.

На 16 ноември и Народното събрание не реши фундаменталния проблем и гласува закона без тази необходима промяна. Предстои да видим дали народните представители ще имат волята да предотвратят санкции за страната ни по тази наказателна процедура. Това може да стане, ако приемат такава поправка на второ четене на законопроекта.

Абсурд трети: МОСВ смята, че общинските програми са обжалваеми, според  съдилищата не е така.

В законопроекта има още един много сериозен проблем – не е посочено, че програмите за качество на атмосферния въздух подлежат на съдебен контрол. Някой може да си каже, че това не е толкова важно. Всъщност е, защото в повечето случаи общинските власти приемат фиктивни програми с безплодни мерки, колкото да имат задължителната програма, която никой не може да оспори. В следващ период програмата се актуализира, тъй като предходната не е довела до желания резултат. Уви, новата програма често повтаря старите мерки с нов глас. Познато ли ви е това – изрядни сме по документи, слаби сме в резултатите!

В текущия програмен период на Оперативна програма околна среда само за създаването на програми са заложени 3 милиона лева. Общият бюджет за програми и реализиране на мерки за подобряване на качество на въздуха е около 111 млн. лева. Но ако продължаваме да не постигаме задоволителни резултати и ако обществото не може да контролира това чрез възможността за обжалване, най-вероятно това ще са пари, похарчени на вятъра.

Това са и причините от "За Земята” да предложим законът да се промени и изрично  в него да се запише, че програмите подлежат на обжалване. От ведомството на Нено Димов са категорични, че и сега "няма пречка да бъде обжалвана по реда  на АПК“. В това отново проличава или некомпетентност, или  нежелание да се реши проблемът, тъй като в становището ни е посочено определение на Върховния административен съд, което казва точно обратното – програмите са необжалваеми според законите ни. Приложили сме и решение на Пловдивския административен съд от тази година, което казва същото. Явно практиката на съдилищата няма значение за МОСВ.

Невъзможността за обжалване на програмите за качество на въздуха е нарушение на европейското право и няма да се учудим, ако и за него Комисията стартира процедура срещу България. Но политиката на сегашната коалиция между ГЕРБ и ОП  е да ограничава максимално гражданите във възможността им да защитават интересите си пред съда, особено когато става дума за екологични теми. Видяхме го с ограниченията в АПК, заради които тече процедура в Орхуския комитет срещу страната. Ограниченията са факт и в правото ни на чист въздух. МОСВ все повече става защитник на специфични бизнес интереси и администрацията, а не на хората и природата.

Всички тези абсурдни решения, бавни и неамбициозни мерки и бездействие на държавата по отношение на въздуха доведоха преди седмици до предупреждение от страна на ЕК: "Ако България не предприеме необходимите действия и случаят отново бъде отнесен до Съда на ЕС, могат да бъдат наложени финансови санкции. България разполага с два месеца, за да отговори.“ Дали има желание за смели и смислени политики, които да адресират сериозността на проблема, ще разберем от приетите текстове в Закона и от финалния вариант на Националната програма.

Министър Димов, дами и господа народни представители, крайно време е да дишаме, без да се тревожим за здравето си. Вие сте на ход!

*Авторът е част от екип “Чист въздух” на Екологично сдружение “За Земята”