Три доказателства, поради които "досието на Соколов" трябва да се нарича "фалшификат"

"Московские новости" изненадващо публикува две статии за България в един и същи брой. Едната от тях обявява за доносник на ДС Йордан Соколов. На фона на оскъдната информация, която руският печат дава за България, този факт е вече достатъчно смущаващ. Два пъти по-смущаващо е това, че вестникът сам се опроверга. Той написа, че уличаващите документи за Йордан Соколов са били донесени в редакцията от непознат човек; ден по-късно заместник-главният редактор на вестника Людмила Телен каза, че човекът е познат на редакцията.

От интервюто ѝ стават ясни четири факта, които нито една редакция не би си позволила да огласи - най-малкото от срам, че медията би била обвинена в непрофесионализъм. По думите на Людмила Телен "досието на Йордан Соколов" е било доставено в редакцията не в оригинал, а само във вид на ксерокопия. Пак според нея вестникът не е проверявал истинността на фактите. Сред "документите" не е имало собственоръчна декларация на Соколов и не е имало справка за неговото вербуване.

Въпросът за това на какво основание вестникът все пак е публикувал документите, след като е имал няколко основания да се усъмни в достоверността им, остава реторичен. Пак реторичен е и въпросът защо значителна част от българският печат препечата тази публикация без обяснения, издигайки по този начин съдържанието ѝ до ранга на безспорен факт.

Вестник "Монитор" направи и повече - той публикува факсимилета от документи, които според Людмила Телен вестник "Московские новости" не е притежавал - това са "собственоръчната декларация на Соколов" и справката за "вербуването му". Това би следвало да означава, че някакви документи, уличаващи Йордан Соколов, обикалят повече от една редакция в повече от една страна и че всеки път са различни.

Както "Московские новости", така и "Монитор", е изпаднал в неловко положение - българският вестник е пропуснал да си спомни, че не е защитен от руското законодателство и че за него важи българското. Според Наказателния кодекс се предвижда глоба или затвор за всеки, който разгласи документи на ДС, които се намират извън архива на МВР. Факсимилетата на "Монитор" изглеждат именно такива. Ако оригиналите им се намираха в архива на МВР, Комисията на Методи Андреев отдавна щеше да е обявила Соколов за доносник.

Просто "Монитор" публикува документи, които отговарят на основните изисквания на закона за досиетата. Според него е достатъчно да има собственоръчно написана декларация за сътрудничество със службите, за да обявят името ти. Комисията не е откривала подобна декларация. Значи самият архив или никога не я е съхранявал, или не е успял да я запази.

По-внимателният поглед върху факсимилетата дава три убедителни аргумента в полза на тезата, че документите са фалшификат.

Първият от тях е в псевдонима, приписван на Соколов. Това е псевдонимът "момата". От езикова гледна точка това е съществително нарицателно име. Така са били законспирирани не агентите, а именно жертвите на ДС. На агентите е бил залепван псевдоним, който е съществително собствено име - Иванов, Петров, Стоян, Елена и т.н. Ако някой с прякор "момата" или с друго съществително нарицателно име, е бил агент на службите, това обикновено означава, че той им е давал информация без да знае на кого я дава и от каква важност е тя. Тогава обаче не може да има собственоръчна декларация за сътрудничество.

Вторият аргумент е в задачата, приписвана на Соколов. Според факсимилетата той е трябвало да пише доноси за това как интелигенцията е възприемала "подготовката на Възродителния процес". Датата, на която му е била възложена задачата, е 12 декември 1983 г.

Каква беда, наистина, че фалшификаторът не си е избрал някоя друга тема, а е подхванал именно тази, за която ВЕЧЕ са правени изследвания и то в същия този архив на ДС.

Бедите са всъщност две - към тази дата изразът "Възродителен процес" не се е употребявал от службите. Неговата официална рождена дата е 18 януари 1985 г. - тогава Георги Атанасов кръщава по този начин военната акция срещу българските турци. До тази дата изразът "Възродителен процес" наистина съществува, но той не се употребява нито от самите служби, нито от партията. Към декември 1983 те наистина извършват частична асимилация на турците, но я наричат така -"възвръщане на имената на насилствено помохамеданчени в миналото българи", "мероприятия по национално осъзнаване", "Възвръщане на родовия корен".

Втората беда е в думата "подготовка" на Възродителния процес. В очите на самите служби такава просто не е имало, ако не броим трима души, които са знаели, че насилствената асимилация предстои - Тодор Живков, Григор Шопов /заместник-министър на вътрешните работи и началник на ДС/ и Димитър Стоянов /министър на вътрешните работи/. За всички останали служители на ДС асимилацията е започнала да "предстои" едва в есента на 1984 г.

Всичко казано дотук съвсем не означава, че Йордан Соколов не е агент на службите. Никой не знае какви косвени документи би могъл да запази архива.

Написаното дотук означава само следното че човекът с псевдоним "Момата", ако изобщо го е имало, не е бил агент, а е бил Жертва на службите. И че службите не биха могли да търсят информация за настроенията на интелигенцията за "подготовката на Възродителния процес", понеже тогава на езиково равнище не е имало "Възродителен процес", а на смислово равнище не е имало "подготовка".

Поради всичко това публикуваните "документи" срещу Йордан Соколов биха могли да влязат единствено в контекста на партийната книжка на Стефан Софиянски.

Споделяне
Още от България

Смятате ли, че президентът е "сготвил" премиера със снимките от спалнята?