Три основни проблема за инвеститорите: непредвидимост на съдебната система, неспазване на договори и корупция*

Джонатън Алън, сн. БГНЕС

Като посланик на Великобритания българите ме питат какво казвам на инвеститорите за България почти толкова често, колкото инвеститорите се интересуват какво мисля за страната. И в двата случая отговарям еднакво: прекрасна страна, с истински потенциал и чудесни хора, но и с някои сериозни проблеми, особено по отношение върховенството на закона и регулаторните органи.

Нека започнем с предимствата. България се радва на макроикономическа стабилност и се справя добре спрямо останалите страни в региона, има нисък дефицит и държавен дълг. Валутният борд гарантира стабилност на обменния курс. Въпреки шокиращия доклад на независимия одит за КТБ, банковата система изглежда добре капитализирана, а размерът ѝ спрямо БВП на страната – адекватен. България не се възползва от екзотични финансови инструменти и така избегна токсични активи. Инвеститорите и българските граждани се радват на нисък корпоративен и подоходен данък. Големите инвеститори ползват и допълнителни стимули.

Инвеститорите в България са възхитени от качеството на персонала в страната. Въпреки че България е загрижена за ниската производителност, (а и съществуват сериозни проблеми с нивото на образование на много от навлизащите на пазара на труда), чуждестранните инвеститори имат възможност да избират служители от най-добрите кадри. Много от тях имат следдипломна квалификация и говорят два или повече чужди езика. Българските служители имат възхитителна работна етика: мнението на работодателите (включително и моето) е, че българите работят усърдно и изпълняват поетите ангажименти. Има предприемачи и стартиращи компании, които просперират и аз намирам това за истински вдъхновяващо.

Транспортните връзки с Великобритания са отлични. В някои дни има осем директни полети от британски градове до България. Инфраструктурата в страната бавно се подобрява, стартирайки от ниски изходни позиции. Магистралата до Бургас промени съществено нещата. В следващите няколко години гръцката граница и дори Варна ще станат бързо достъпни. Обновяват се железопътните връзки, разраства се и мрежата на метрото в София.

Дотук добре. Какво не се харесва?

Мисля, че съществуват три основни проблема, като всичките могат да бъдат отнесени към проблемите в областта на върховенството на закона: непредвидимост на съдебната система; неспазване на ангажименти по договори и споразумения от страна на властите на местно и национално ниво и липса на сериозни мерки срещу корупцията, което е отдавнашен проблем. За тези трудности ми споделят бизнес лидери, а също и почти всички колеги посланици, така че това е мнението на широк кръг от хора.

От години съдебната система е обект на доклади по Механизма за сътрудничество и проверка и много хора разглеждат въпроса като проблем с правосъдието и правата на човека. За мен, това е и търговски проблем. По-просто казано, ако не можете бързо и последователно да изпълните договор, не можете лесно да правите бизнес. В действителност идеалният вариант би бил върховенството на закона да се прилага така последователно, че никой да не си и помисли да заобикаля поети договорни ангажименти, тъй като не само ще бъде принуден да ги спази, но ще му бъде наложена и финансова санкция като компенсация за загубеното време на съда. В България съдебните решения отнемат твърде много време и резултатите са твърде непредвидими.

Националното и местното управление трябва да са най-добрите примери за спазени договорни отношения, но за съжаление в България изглежда съществува традиция да се отрича всичко направено от предшествениците, които са били на власт, без значение, че има влезли в сила договори. Бях свидетел на смени на правителства и всеки път към мен се обръщаха британски компании, чиито договори са били внезапно прекратени без изплащане на компенсации или покриване на разходи за извършена работа. Някои компании, които работят тук по дългосрочни концесии срещат пречки, когато се опитат да приложат задължителните клаузи за подновяване. Проблемите, с които се сблъскват различни чужди компании, работещи в областта на енергетиката, са широко известни и отблъскват инвеститорите.

В заключение бих искал да се спра на горещия проблем с корупцията. Въпреки че реалният сблъсък със случаи на корупция не е толкова чест, каквото усещане съществува, в известна степен тези впечатления се създават от липсата на конкретни мерки. В Румъния бивши кметове, министри и дори бивш министър-председател са в затвора. В България изглежда дори дребните риби се измъкват. И не само това – законодателството, насочено срещу вземане и даване на подкупи сякаш е създадено така, че да може да се избягва правосъдието. Защо България не реши да създаде най-строгите в света закони срещу подкупите и корупцията?

Не става въпрос за пари в плик – не това е обичайната практика, с която се сблъскват бизнесмените. Нещата са по-завоалирани. Става дума за съмнителни процедури за обществени поръчки. Става дума за закони или поправки към тях, които се предлагат с цел облагодетелстване на определени бизнес интереси. Става дума за неефективна Комисия за защита на конкуренцията, която не се намесва в определени сфери, или за регулатори в Българската народна банка, които са изправени пред обвинения в некомпетентност и корупция във връзка със случая КТБ. Става дума за сблъсъка на бизнес и политика, дали в случая с краткото назначение на Делян Пеевски като председател на ДАНС или обвиненията на Прокуратурата срещу Цветан Василев за използване парите на вложителите за политически и бизнес цели – всичко това вреди на имиджа на България пред инвеститорите.

Тези проблеми не вземат задължително превес над ползите за инвеститорите, но правят съотношението между рискове и ползи по-небалансирано, отколкото е нормално в страните от ЕС. Беше изненадващо по време на среща с една от най-големите инвестиционни банки в Европа да чуя, че България е считана за сравнително рискова среда за бизнеса. Въпреки това, за разлика от други необходими условия за растеж, като силно търсене в Еврозоната, в този случай решението е в ръцете на българските институции и политици. Ако ги е грижа за икономиката, те ще действат.

*Статията е от блога на Джонатън Алън, заглавието е на Меdiapool

Още по темата
Още от Анализи и Коментари