Три пъти се вдигат таксите за добив на строителни материали

До края на годината ще бъдат повишени в различна степен годишните такси, които концесионерите плащат на държавата за правото да добиват подземни богатства. Това стана ясно във вторник по време на дискусия, провокирана от КНСБ, за новата методология за определяне на концесионните такси, която се подготвя от междуведомствена група, назначена от министър-председателя Сергей Станишев през септември.

В дискусията участваха представители на министерствата на регионалното развитие и благоустройството, на икономиката и енергетиката и на околната среда и водите, както и на работодателски и синдикални организации и фирми, пряко засегнати от промяната.

15 млн. лв. са годишните приходи в хазната от концесии

В момента годишно от концесионни такси за добив на инертни и строителни материали, на нефт и газ, както и на метали, в хазната постъпват едва 15 млн. лв. при реализиран оборот от добивната индустрия от над 2 млрд. лв., каза Чавдар Георгиев, зам.-министър на околната среда и водите. Той не пожела да каже конкретно с колко ще се увеличат таксите по концесиите, подписани от ековедомството. Важно е първо да уточним принципа за формирането им, заяви Георгиев.

По данни на КНСБ, обявени от синдикалния лидер Желязко Христов, държавата се кани да вдигне 10 пъти минималните отчисления за металните изкопаеми от 0,2 на сто – на 2 процента. За максималните такси за тези суровини увеличението ще е от 6 на 15 процента, каза Христов .

Доста по-конкретен в намеренията за увеличение на концесионните възнаграждения бе директорът на дирекция “Концесии” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) Иван Канелов. Той каза, че предложението на ведомството е таксата за добив на пясък и чакъл да скочи три пъти , а за скалните материали – двойно.

Скала според борсовите цени и гратисен период

Държавата смята да въведе плъзгаща скала за концесионните възнаграждения при добива на руди, от които се преработват суровини, търгувани на Лондонската борса, каза Христо Казанджиев, директор на дирекция “Природни ресурси и концесии” в Министерството на икономиката и енергетиката. Принципът е когато цената на даден метал или на нефта расте или намалява, това да се отразява автоматично върху концесионното възнаграждение за държавата. Във Франция се прилагал този метод, но там той бил обвързан и с количествата от добиваната суровина. Така няма да се налага и честа смяна на този вид такси, което е лош сигнал към инвеститорите, обясни той. Според него е възможно да се даде и гратисен период за  плащане на концесионното задължение на фирмата при определени условия.

Казанджиев аргументира това предложение с промяната на финансовите условия в страната ни след 1999 г. В периода от тогава се намали значително корпоративния данък върху печалбата, който от догодина става 10 процента, спаднали са и осигуровките за бизнеса, посочи той.

Срещу обвързването на концесионната такса с борсовата им цена се обяви Лорънс Марсланд, президент на “Дънди Прешъс Металс”, която управлява златната мина в Челопеч и е на път да получи концесионни права върху площта на “Ада тепе” край Крумовград. Според него в предвижданата промяна на концесионните възнаграждения не се вземат предвид основните разходи на фирмите и възръщаемостта на инвестициите. Той изчисли, че с актуализацията на таксите, концесионното възнаграждение от “Челопеч” за държавата ще стане 25 на сто от приходите им от продажби. За Крумовград отчисленията ще стават 15 на сто според стойността на добитите метали или 17 процента от борсовата им цена. Така ще се намалят с 1/3 приходите на инвеститора, които ще отиват в държавата.

Увеличението на таксите компенсира намалените данъци

В отговор на протестите на бизнеса, че в скандинавските страни концесионните възнаграждения за добив на подземни богатства били нулеви, от МРРБ заявиха, че за сметка на това обаче данъка печалба и облагането за фирмите, както и ДДС били драстично по-високи от българските. В Румъния пък имало такса за обработване на площта, каквато у нас липсвала. Плащат се и екотакси за добива и такси за инсталираните производствени мощности, посочиха от регионалното ведомство.

Чавдар Георгиев допълни, че у нас операторите на добивни мощности не са длъжни да кандидатстват за комплексни разрешителни, които се дават на базата на одобрени инвестиционни програми за пречистващи съоръжения. Отделно фирмите, които извършвали проучвания и търсения на природни богатства, не били длъжни да правят оценка за въздействие върху околната среда на плановете си. По думите му при всички тези облекчения и ниски данъци, дори и да се повишат концесионните такси, които сега у нас са най-ниски от Европейския съюз, чуждите фирми пак ще имат интерес да останат в България.

Канелов посочи, че не може кубик пясък да се продава за 15-16 лв., а фирмите, които го добиват да плащат такса от 23 ст./куб. м на държавата. Това било сумата за по-малките фирми, които копаят по-малко пясък и чакъл, а големите фирми, вадещи крупни количества да внасят в хазната 7-9 стотинки. Затова таксата трябва да скочи три  пъти, изчислили от МРРБ. При добив на скални блокове фирмите плащат 20 лв./куб. м, предложението е двойно да се увеличи.

Той допълни, че това увеличение няма да натовари бизнеса, но призна, че е възможно фирмите, добиващи строителни и скално-облицовъчни материали да се опитат да си ги избият от крайната цена за клиентите. Канелов каза, още че не било нормално от огромни площи с доказани залежи да се обявяват по 20-30 хил. куб. м добити материали и да се плащат по 1000-2000 лв. годишно на държавата. Той заяви, че трябва да се завиши контролът върху реално извършваната дейност в отдадените на концесия площи за добив на подземни богатства.

Старите договори все пак ще се преразглеждат

Остра дискусия се разрази и около позицията на екоминистъра Джевдет Чакъров за преразглеждане на старите концесионни договори.

Председателят на КНСБ Желязко Христов се обяви твърдо против всякакви опити за ренационализация на минно-добивната промишленост, каквито идеи бяха прокарвани от екоорганизацията “Зелени Балкани” и подкрепени от Чакъров, независимо от това, че екоминистърът успя да се извърти и за това свое становище. Чавдар Георгиев увери, че никой не се кани да ренационализира добивни предприятия. Той обаче заяви, че след приемането на новата методология ще има промяна на концесионните договори и това е нормално. Това вече е правено за “Челопеч” като промяната е била за облекчаване на чуждестранния инвеститор, допълни Георгиев.

Фирмите възроптаха и срещу това, че трите ведомства, отговорни за концесиите,    бавят заявления за търсене и проучване на подземни богатства. Оказа се, че най-много преписки – 200, задържа Министерството на околната среда и водите (МОСВ). 171 заявления се бавят в Министерството на икономиката и енергетиката, а 29 в МРРБ, каза Цвета Каменова. Тя допълни, че в най-скоро време 91 от преписките на МОСВ ще се внесат за одобрение в МС и процесът ще се отпуши.

Каменова съобщи още, че има идея с част от парите, които постъпват в хазната от концесионни възнаграждения да се сформира фонд за преодоляване на екощети от добивната промишленост. Чака се становището на финансовото министерство по въпроса, допълни тя.

Зам.-екоминистърът Чавдар Георгиев обаче посочи, че създаването на такъв фонд би означавало държавата да поеме ангажимента на бизнеса да финансира екопроекти за преодоляване на замърсяванията от добива и преработката на природни ресурси и ще се наруши европейският принцип “замърсителят плаща”, заяви той.

По време на срещата бизнесът се възмути, че негови представители не са включени в работната група за новите концесионни такси. Цвета Каменова, шеф на дирекцията “Концесии” към МС, пое ангажимент те вече да участват в срещите и дори обеща до 10 декември да организира широка среща с участието на премиера, преди да се вземе политическото решение за вдигане на концесионните отчисления, правени от фирмите от минно-добивната индустрия в държавната хазна.