Три празника се отбелязват на 14 февруари. Това са Денят на лозаря, празникът на влюбените - Свети Валентин и църковният за Успението на свети Кирил Славянобългарски - Константин Философ.
Денят на лозаря
Празникът Трифон Зарезан по стар стил се празнува на 14 февруари. Той е посветен на труда и любовта на българите към лозата, гроздето и виното.
За първи път започва да се чества официално у нас през 1962 г. в деня на свети мъченик Трифон.Тогава с постановление на Министерския съвет е обявен за професионален празник на лозаря.
С въвеждането през 1968 г. на Григорианския календар от Българската православна църква църковниятпразник на свети Трифон Зарезан започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари.
Според българския обичай в празничния ден селските стопани излизат на полето и зарязват няколко пръчки, поливат корените на лозата с вино и благославят: "Колкото капки, толкоз коли грозде".
Кулминацията на празника е избирането на "цар на лозята". Обикновено това е някой добър стопанин, който се смята за късметлия, за да може по време на неговото "царуване" да се роди обилен плод.
Празникът на влюбените
След 1990 г. на днешния ден хиляди празнуват и Денят на влюбените - Свети Валентин. Той е роден в Италия и е бил християнски епископ. Живял е по времето на император Марк Аврелий Клавдий Втори. Когато императорът забранил на войниците си да се женят с идеята, че като нямат семейство, ще са по-самопожертвователни в битките, войниците християни тайно били венчавани от епископ Валентин.
Заради това впоследствие той е обявен за закрилник на влюбените. Обезглавен е през 270 г. заради непреклонната си вяра в Бога. Скоро след това е канонизиран.
Празникът 14 февруари, посветен на свети Валентин, започва да се чества през XIV век. На този ден влюбените изразяват любовта си един към друг, като си изпращат поздравителни картички и бонбони във формата на сърце. Обичайно се подаряват и цветя.
Църковен празник
На 14 февруари Православната църква отбелязва и църковния празник на Успение на Свети Кирил Славянобългарски.
Константин Философ, наречен Кирил, произхождал от семейството на знатните солунски славяни - Лъв и Мария. Учил е в Магнаурската школа в Цариград. Завършил образованието си с прозвището "философ" и бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия.
На него били възлагани различни поръчения с обществен характер. Отегчен от суетата на този свят, Константин избягал тайно в манастира на малоазийския Олимп при своя брат Методий, където създали славянската азбука и превели свещените книги на Православната църква на езика на солунските българи.
Кирил починал в Рим на 14 февруари 869 г. и бил погребан в църквата "Свети Климент Римски".
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
2 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
1. Съпокровителите на Европа св. равноапостол Константин-Кирил Философ и св. равноапостол архиепископ Методий на Панонска Моравия, Илирик* и България не са „от баща лъв и майка славянка“, а са били чисти българи по баща и майка, по дядо и баба (някога е имало лъвове по българските земи, но не и по онова време, а „славяните“ още не са били изобретени от руската лъже-историография). Дядо им е бил висш и най-доверен сановник на българския цар, но, поради настъпили междуособици в българския двор и смяна …
на българската династия, се е наложило да потърси убежище в столицата на Римската империя Цариград, където е бил приет с почести и назначен за управител на римска провинция с българско население;
2. Великоморавската мисия (864-867) на светите български братя Константин и Методий е проведена изцяло на територията на Българското царство в Българска Велика Моравия - в Панонска Моравия южно от Дунава, която по онова време няма нищо общо с Моравия северно от Дунава. От там св. Братя заминали директно за Рим по покана на папа Николай I, където вече ги чакала делегация на св. равноапостолен цар Михаил I Борис. Папата осветил Старобългарския език и написаните на него богослужебни книги и по тоя начин легитимирал древното българско християнство, което преди време го набедили за еретическо;
3. След смърта на св. Константин-Кирил Философ, през 869 г. папа Адриан II ръкопожил св. Методий за архиепископ на Паноска Моравия, а от 873 г. и на България в най-великия от създадените през 4 век екзархати - Илирик*. По този начин била възстановена древнопросиялата епархия на св. Андроник в Сирмиум, като един от 70-те апостоли ръкоположен от св. Павел Първовърховни като пръв епископ Панонски. През 4 век архиепископ на Илирик е бил св. Протоген Сердикийски, а след 535 г. - архиепископcт на Юстиниана Прима. Според Ескориалска бележка от 12 в. и многобройни други извори архиепископията Юстиниана Прима е Българската църква;
4. Пет години след успението на св. архиепископ Методий, т.е. през 885 г. той бил наследен в Илирик от изпратения от Рим св. архиепископ Йоан Екзарх на България, наричан още „новий св. Йоан Златоуст“. Преди това, през 866 г. Йоан е бил изпратен като презвитер при папа Николай I в Рим от св. цар Михаил I Борис, заедно с делегацията на висшите сановници Петър и Мартин. През 879 г. св. архиепископ Методий издигнал в Илирик св. Йоан за Екзарх български. След 913 г. цар Симеон Велики издигнал св. Йоан Екзарх за Патриарх български във Велики Преслав;
5. При толкова много български равноапостолни светци и покровители на Европа, чини ми се малко смешно да празнуваме „св. Балантай“, който няма нищо общо с българските традиции. :)
*Илирик - В римската провинция Илирик от 1 в. влизат Панония, Далмация и Горна Мизия. След императорите Диоклециан и Константин Велики (306–337) Илирик е римска префектура с Панония, Горна Мизия, Крайбрежна Дакия със столица Рациария (край с. Арчар), Средиземна Дакия със столица Сердика, Дардания и Превалитана;
В Хрониката си от 1 в. римският летописец Йосиф Флавий пише за „илирите, далматите и даките, наричани и българи, живеещи по Дунава“. През 9 в. България владеeла голяма част от диоцеза Илирик от Панония, Горна Мизия и Дакия със столица Сердика до Южен Епир;
Проф. Васил Златарски също отбелязва, че българското отечество се настанило в Илирик, като посочва четири писма от папа Йоан VІІІ до българите. В тях Папата говори за „Илирийската провинция, която сега владее българският народ“;
В писмото си до българския болярин Петър „като на близък и драг нам, ти беше... първият предтеча и водач... посредник“ папата го приканва да убеди св. цар Михаил I Борис да се върне към истинската вяра, която била открита от Христа на ап. Петра...Тая вяра апостол Петър донесъл в Рим и на нея закрепил римската църква, основана чрез собствената му кръв, заедно с Павла, който от Йерусалим до Илирската област, тъкмо в която сега българите живеели, разпространил евангелието“;
По този начин папата идентифицира апостолската приемственост на епископата по българските земи от св. апостол Павел, разпространил християнството от Йерусалим на запад до Илирик, чрез неговия наследник апостол от 70-те Андроник като пръв епископ Панонски;
В епохата на Тито, Илирик е по-известен на българите като сърбо-комунистическа Югославия, а в епохата на бат Бойко още се чудят защо стана българският приоритет „Западните Балкани“ :)
Карам по ред. На лозарите - наздраве! На влюбените - един практичен съвет: по-малко приказвайте, повече действайте! И накрая - съсредоточено и сериозно: днес се навършват 1150 години от успението на свети Кирил, първият от Светите седмочисленици - св. братя Кирил и Методий и техните ученици - Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Изгонени от Моравия, намерили прием в България. Това е нашата свещена седморка, светозарен седмосвещник, сияйно съзвездие върху българския духовен небосклон - небесните ангели и покровители на българския народ! Пожелавам хубав и успешен ден на всички!