Три табута за партиите – влияние на службите, на мафията и антиевропейски платформи

Г-н Костов, виждате ли се като "демон" №1 на републиката? Всеки ден хората гледат клипа на БСП със сатъра и чуват заплахи, че като дойдете отново на власт с Борисов, ще им отнемете образованието, пенсиите и здравеопазването.

Обикалям избирателните райони, срещам се непрекъснато с хората, виждам и привърженици на БСП. Тази кампания ги е ожесточила. Очевидно тя има ефект върху най-твърдите избиратели на левицата и може би на ДПС. Те си дават сметка, че спояват и защитават от разпад най-твърдото си ядро. Правят нещо, което прави партия, бранеща своето присъствие в политиката, а не такава, която се кани да управлява.

Синята коалиция не отговаря на тази кампания.

Ние искаме и даваме положителен характер на кампанията си. Искаме да се обърнем към колебаещите се хора. Те не се влияят от такива кампании, които са черен PR. Ние също сме водили такива. Предназначени са да пазят избирателното ядро. Това означава, че БСП е в много тежка ситуация.

Твърдите, че шансът за България е в дясноцентристко управление след изборите. Смятате ли, че програмата и кадровият потенциал на ГЕРБ, която би била новата доминираща партия в една управляваща коалиция, могат да гарантират такова успешно управление?

Не. ГЕРБ нямат капацитет, нито имат експертиза да направят сами управленска програма. В много области дори не знаят откъде да започнат. На тях са им нужни коалиционни партньори, които да могат да посочат най-добрите и ефикасни начини за реализиране на управленските решения. Това се вижда от всякъде. Основно през политическата им програма.

Къде, според вас, са грешките в тази програма?

Аз не искам да ставам изследовател на грешките на ГЕРБ. От последните интервюта на техния икономически екип се вижда, че са дошли изцяло на възгледите на Синята коалиция. В същото време не е много разумно да казвам – ама вие от къде дойдохте на нашите позиции? Щом са дошли, нека са добре дошли. Трябва да се знае, че повечето от решенията ще се вземат в обстановка на неизбежност. Те са неизбежни и очевидни.

Въпросът за управленската програма е по-скоро до каква степен политиците са склонни да реализират очевидната неизбежност. Те могат още да се разбягат и укрият. Защото политиците са и страхливи, нали? Те не искат да правят неща, заради които хората да ги мразят.

Прогнозите са, че едва ли ще има двупартийна коалиция и вероятно ще се наложи по-голяма, по-сложна и нестабилна конфигурация. Какви са допустимите компромиси, за да участвате в новото управление?

Това е въпрос, който ние ще решим политически с решение на съответните органи на партиите, съставляващи коалицията. Ще изработим отношение и мандат за преговори. Вариантите са да участваме в управлението или да подкрепим правителство, което да изпълни национално отговорните задачи. Недопустимите неща са ясни. Примерно БСП и ДПС да са в това управление.

Т.е. всичко останало е отворено за дебат?

Не. Ясно е, че мандатът на правителството трябва да е ограничен във времето. За определен срок трябва да се възстанови доверието и достъпа до еврофондове. Противното ще означава, че се подкрепя едно правителство, което е безсилно да възстанови европейската подкрепа за България, т.е. е безсилно и да реши проблемите на кризата. Това правителство ще стане безсмислено. При това положение ще е по-добре да се върви към предсрочни избори или нещо друго. Това правителство трябва да е под условие. Всички трябва да поставят условия, защото ако то не успее да даде антикризисна програма на страната и не върне доверието, какво точно ще прави?!

Няма ли да е закъснял този дебат за мандата в Синята коалиция? Вече има ясна индикации за конфигурациите след изборите за Европейски парламент. Може да се стигне и до преговори с "Лидер", РЗС, НДСВ...

Мандатът ще се изработи в ден или два след изборите. Той ще бъде налице. Който и да води преговорите, ще реализира правомощия в рамките на дадения му мандат.

Възможно ли е този въпрос да се превърне във вътрешнокоалиционен или вътрешнопартиен проблем след вота?

Не. Ние сме на много близки позиции с Мартин Димитров. Той казва същите неща, г-жа Мозер също. Ние си даваме сметка, че току- що възстановен, десният политически полюс в страната не трябва да бъде взривен заради каквото и да е било. През нас започна възстановяването на многопартийната демокрация в началото на 1990-те. Всички трябва да преминат през тези трудни процеси, постепенно да намерят решение на най-големите предизвикателства.

СДС, например, се разграничи от Доган, много преди всички останали. Още по време на вътрешните си избори за председател. Сега дори Румен Овчаров казва, че Доган няма да бъде в следващото управление. Всички обаче вървят много късно след формирането на тези позиции. Този път неизбежно ще се извърви от цялата политическа класа.

Политическите партии трябва да са много наясно, че не трябва да правят три неща. Първо, по никакъв начин да не изпадат под влиянието на специалните служби. Специалните служби в България много лесно започват да се занимават с партийно инженерство. Те събарят партии, прекрояват партии, организират кампании срещу партийни лидери. Аз много пъти съм бил обект на такива.

Второ, не бива по никакъв начин да правят концесии с мафията. Няма значение дали мафията е "Мултигруп", Доган, братя Галеви... Никакви компромиси с това.

Третото условие е, че партиите не трябва да се формират на основата на анти-европейска платформа. Не че не може, не бива. Така няма как да бъдат в управлението. Няма кой да ги вкара там.

Три са табутата – за специалните служби и ДС, за мафията и за анти-европейските платформи. Разбира се в това число ксенофобия, нетърпимост към различните хора, раса, религия...

Което вече ясно се чува.

Това е платформа на "Атака", но това е платформа и на Доган. Къде при Доган има европейски ценности? Доган казва: "Аз давам парите, ти нямаш никакво значение. Аз съм този, който...". При него разни там премиери, министри, зам.-министри, те нямат никакво значение. Това са си ориенталски механизми. Нали точно това европейците наричат политическа корупция и политическо разпределение на финансовите средства от ЕС. Това е недопустимо и той им дава доказателства, че тук е така.

Започнахте темата за възстановяването на европейския проект. Как виждате неговото възстановяване при положение, че отново е криза, отново има възможност десните да дойдат на власт, а след това да бъдат упреквани, както се случи през 2001 г. Вие обяснявате, че тогава загубихте заради ефекта от тежките реформи.

Същата ситуация е и сега. Политиците са за това. Те са като дърва, които се хвърлят в огъня да се топли обществото. Десният проект би трябвало да има достатъчно дърва, за да ги хвърли в огъня, а и да останат.

Обвиняват ви в конюктурност и недопустими компромиси – преди осем години не се коалирахте с царя, сега сте готов да направите това с неговия бивш бодигард, въпреки че бяхте сред най- яростните му критици.

Вижте каква е разликата между Симеон Сакскобургготски и Бойко Борисов: Симеон дойде от нищото и доказа, че не е в състояние да направи нещо. Бойко Борисов дойде от нищото, но за времето, за което се представлява в българската политика, извървя определена кариера. Той е кмет на София. Той стигна дотук. Борисов вече не е толкова бившият бодигард, колкото е кметът на София и лидер на партията, която има най-много доверие. Това е значителна кариера и той я е изминал пред очите ми.

От друга страна, Симеон Сакскобургготски дойде с желание да разбие българската многопартийна демокрация. Това беше неговата роля. В това отношение той е верен син на баща си и внук на дядо си. Оказа се, че цялата тази фамилия жестоко е воювала с българската многопартийна демокрация. Симеон свърши това, което и те биха направили на негово място. Затова за мен няма по-вреден човек в българската политика по отношение на структурата, системата, констелацията на политическите формации, настроения на хората, от Сакскобургготски.

Тези явления са известни на старите демокрации в Европа. Те не случайно държат настрана представителите на бившите царски фамилии или са ги поставили на място, от което не им дават възможност да излязат. Те много добре знаят каква разрушителна сила притежават тези фамилии. Ние не знаехме и платихме скъпо.

Бойко Борисов няма такава способност. Напротив. И неговият успех, и неговият крах ще спомогнат да се заздрави българската политическа система. И в двата случая многопартийната демокрация ще спечели. Ще е на плюс. Докато при опита със Симеон Сакскобургготски беше на катастрофален минус.

Вижте простото му решение. Той спечели през 2001 г. Трябваше да се обърне към ОДС и каже: "Каним ви да управлявате. Имам предостатъчно гласове. Продължаваме реформите. Аз след 4 години ще стана еди какъв си, примерно президент и толкова". И щеше да стане. Той обаче покани Доган. Той беше направил коалицията с Доган, когато започна към вече сформираното мнозинство да кани представители на БСП, да кани и министър от ОДС. Всички щяхме да цъфнем в кабинета. Точно, както е било преди 1944 г. "Царски кабинет" – от всички по малко. Това, ако беше станало, щеше да бъде наистина елиминиране на многопартийната демокрация.

Крайно време е това да влезе в главата поне на политически ангажираните лица, за да престанат със спекулациите доколко е имало възможност ние да влезем в кабинет с ДПС.

Какво беше ДПС през 2001 г.? Това беше партията на "Мултигруп", мафията, оставена от Жан Виденов. Доган беше вторият човек в "Мултигруп". Той бе и наследникът на убития Илия Павлов. Симеон Сакскобургготски идва и кани мафията с него и кани министър от ОДС. От БСП има двама министри. Ние видяхме това правителство с Костадин Паскалев и Димитър Калчев.

Доган изказа своята теза за "условното" едногодишно правителство, след което "можем да направим нещо по-сериозно"? Съществува ли сценарий за временно изтегляне на днешните управляващи в най-тежкия период на кризата и връщане във властта скоро след това? Може ли тази коалиция да стане жертва на такъв сценарий?

Вероятно има такъв сценарий. Поне такъв сценарий би написал Доган. Само че, ако ние ще изпълняваме сценариите на Доган, значи, че сме в същата система, в което сме живели през последните 8 години. Въпросът е да му вземем и листа и химикалката, за да не пише сценарии. Което ще се реши на 5 юли. Ако българският избирател му остави листа и химикалката, той ще си напише всякакъв сценарий. Ще напише сценарий за уж експертен кабинет. Ще се набутат там всякакви хора. Никой няма да носи отговорност. Доган ще им дърпа конците заедно със Станишев зад кадър и президента. Може би и Бойко Борисов ще дърпа конци.

Правителството направи значителен брой назначения в последния момент. Възможно ли е този сценарий вече да е заложен?

Тези назначения подлежат на корекция. Особено тези, които фрапантно нарушават закона. Може да се прокара норма във всеки закон, който да коригира това. Те навлязоха грубо в правомощията на следващото Народно събрание. Това трябва да се коригира или просто да се закрият тези институции. Някои от тях и без друго са излишни. Осем институции се борят с корупцията и резултатът е плачевен. По-добре да остане една и да е ясно, че трябва да се пребори. Един отговорен човек и екип около него, за да се виждат лицата.

Кой спаси Италия от мафията? Двама съдии-следователи от Палермо. Да, загубиха живота си, но я разбиха. Сега всички им знаят имената. Знаят се кои са предателите, знае се кои героите. През тази драма обществото преживя процес на истинско пречистване. След убийството на Фалконе италианците са много повече европейци, отколкото преди това. Това трябва да стане и в България. Но тук осем комисии се прескачат. Смешна работа.

Една от най-обсъжданите теми напоследък е "за" или "против" евентуално споразумение с МВФ. Знае ли някой обаче реалното състояние на нещата - фиск, задължения, реална икономика, банки...? В кои от подаваните от правителството данни най-силно се съмнявате?

Не се знае реалното състояние. Първо, спадът на БВП не е 3.5% за първите 3 месеца. Може би е с 1.5-2 процента по-голям. Тук има далавера. Прогнозата на МВФ е за 7.5% спад в България. Така, ако първото е 3.5%, при следващите периоди спадът трябва да е над 10%. Би било ужасно, ако е така.

Според мен правителството е взело едни вече сключени договори и ги е отчело като касово изпълнение без да има такова. Така едни около 300 млн. се дават допълнително. Допускам такава машинация, но те ще трябва да я коригират, защото разходите трябва да бъдат приключени в края на годината.

Абсолютно не са верни и данните за безработицата. Това обяснява защо НОИ и НЗОК изпаднаха в дефицит. Те са събрали по-малко от края на миналата година, а трябваше да са събрали 20% повече. Къде са им приходите? Отговорът е: няма заетост - няма осигуровки.

Третото подозрение е изпълнението на бюджета. Аз чета данните за май и те са истинска катастрофа. Ако нещата продължат така, касовото изпълнение е много плашещо. Финансовото министерство подправя истината за реалността към днешна дата. Те не казват как върви дефицитът на здравната каса, вероятно около 170 млн. лева, което ще изтощи нейния резерв към края на годината. Осигурителният институт ще приключи с дефицит от около 400 млн. лева.

От тази гледна точка е изключително трудно да се каже от къде ще изскочи най-слабото място. Дали по линия на платежния баланс и ще продължи бързото намаляване на валутния резерв на страната, което ще принуди да се сключва споразумение с МФВ? А ако има опасност да се появи бюджетен дефицит, който вероятно вече се е появил, тогава ще трябва да се мисли за фискалния резерв. Или пускане на облигации, което ще събере ликвидността на банките. Държавата вероятно ще пусне облигациите с висока лихва. Дългът, който ще се генерира, ще е скъп. Всички ще тръгнат в тази посока. Това ще е пореден удар върху Българската фондова борса. Съответно върху доброволния пенсионен фонд, върху застрахователите...

Посочвате като един от основните проблеми политическата корупция. В каква степен корупцията, мафията с различните ѝ лица и зависимости, включително от Русия и руските интереси, са обхванали българския обществено-политически живот?

В много голяма. Според изданието на "Ню Йорк таймс" за Европа, България се управлява от мафията. Констатациите в немската преса са в същата посока. Видени отвън, ние сме пуснали мафията да управлява. За съжаление и по време на изборите се дават се по-твърди доказателства, че корупцията в България на най-високи нива е манифестирана практика. Тя се показва в цялото си безочие.

Обратим ли е изобщо този процес, за да се върне страната на европейския си път?

С тази корупция сега трябва да се приключи. Първо, трябва да се приеме нов закон за политическите партии и кодекс за изборите, които да премахнат възможността да се купуват гласове. Заедно с това да се проведе сериозна реформа на съдебната власт. Това включва избор на главния прокурор от Народното събрание и отчетност пред избирателите за съществените дела. Премахване на имунитета на магистратите и депутатите. Прокуратурата трябва да бъде преместена в изпълнителната власт, за да е ясно кой отговаря пред народа. Да има възможност да бъдат свалени на избори, ако хората не са доволни от тяхната работа.

Някои отдават високата корупция и на манталитета на българите.

Не е въпрос до манталитет. Вижте, ако се разгащи която и да е европейска държава, хората ще започнат да се държат по същия начин. Ако институциите не излъчват воля и сила, така се получава навсякъде.

Променихте ли се вие и вашите възгледи за политиката в годините след 2001 г.? Тогава заявявате, че сте готов да носите "отговорността"? Сега във вашите "Отговори" отново казвате, че сте готов да я носите? Предвид различната ситуация каква е сега вашата отговорност и компромисите, свързани с нея?

Аз съм човек на отговорността. Никога няма да тръгна да се крия зад някой. Дефиницията не се е променила и най-хубавото е, че тя се споделя от все повече хора. Аз се боя, че навремето една от причините сериозно да се разминем с колегите в СДС, бе абсурдната представа за отговорността. Идеята, че отговорността я носи само един човек, а всички останали изпират съвестите си. Според мен отговорността се носи от политическата формация, защото хората с гласуването си показват точно това. Моя милост, който бе предназначен да бъде жертвата, която да изкупи греховете на всички, някак си успя да дефинира собствената си отговорност и отговорността на останалите.

Осем години не бяха малко време, изтърпяхме какво ли не, но ето че Синята коалиция върна на площада толкова много хора. Показателно е, че аз мога да спечеля като мажоритарен кандидат в най-големия избирателен район – 23 МИР София. Това говори, че ние в ДСБ сме успели да убедим хората, че можем да носим отговорност. Има голяма разлика между нас и обикновения европеец, представата за отговорността, за нейния адрес и нейните тежести. Европеецът е научен да носи своята лична отговорност, не повече. Той отива напред, само когато е убеден, че може да издържи още повече отговорност. Тук в България всички сме готови за всичко, защото не знаем, че идва момент, в който оправомощаването рикошира. В момента, в който отговорността се появи на хоризонта, всички бягат от нея като от атомна бомба.

Кой направи Доган, този Доган, който е днес? Направиха го БСП и Първанов. Първанов, защото го включи в правителството, бидейки абсолютно излишен. БСП и НДСВ си имаха мнозинство. Първанов го включи, защото сключи най-голямата корупционна сделка, за да бъде преизбран за президент. Сега, когато трябва да кажат чие е било това правителство, няма никой. Пускат Пламен Константинов да каже, че няма правителство, че няма коалиция. Е, как да няма? Никой не иска да поеме отговорността за тези четири години. Тезата е - "ние сме добрите, а те са лошите". Другите викат обратното. БСП вече викат: "Доган е лошият". Доган вика: "Чакайте, всичко аз..." Човекът се опитва някак си да се позиционира след тези упреци. Това обаче си е бягство от отговорност за едно управление. Нали беше успешно, защо бягат?

Когато ние предадохме управлението на страната, ме попитаха: "Кое е най-голямото ви постижение?". Аз отговорих: "С приватизацията". С една дума, поех отговорност за най-противоречивия процес на това управление – касовата приватизация. БСП обаче избяга от отговорност за масовата приватизация, която проведе Виденов. Даже в последния мандат на парламента някои депутати от БСП се опитаха да представят приватизацията на правителството на Виденов като извършена от правителството на ОДС. Това е пълен отказ да се носи отговорност и е най-големият бич на демокрация.

Как виждате развитието на десния проект към 2012 г.?

Развитието на десния проект ще го видят младите политиците в ДСБ и СДС, защото в тази перспектива те ще трябва да носят отговорността. Това е предизвикателство за други хора.

Как ще се отрази кризата на ЕС?

Кризата ще се реши. Лисабонският договор ще бъде приет. ЕС ще бъде принуден да увеличи заради кризата центростремителните си сили. Институциите се разпускат в периоди на бързо развитие. Бързият растеж е придружен с дрънченето на институциите, фирмите, тогава се правят най-големите безобразия. Това стана пред очите ни. Кризата обаче кара институциите да се мобилизират. ЕС в момента намира много правилни решения и Старият свят може да излезе най-силен от това. Първо, със засилване на интеграцията, изработване на обща външна и отбранителна политика. С това ще започне да изгражда реално могъщество. След това с реални и точни отговори на технологични предизвикателства. Европа тръгва да запазва природата си, което показва колко напред е ЕС. Аз за това се радвам, че ние сме част от това.

Силният удар на икономическата криза върху Югоизточна Европа, в частност България, ще доведе ли до политическото маргинализиране на държавите от региона в рамките на ЕС?

То си зависи от тях. Ние бяхме маргинализирани от Симеон Сакскобургготски и Станишев и без да има криза. Къде е България, която бе изключително важен фактор за мира и равновесието на Балканите и Черноморския регион? България, която предпази Македония от гражданска война, която се включи категорично в отстраняването на Милошевич. Къде е тази България през последните 8 години? Ние вече сме маргинализирани, но от управлението, а не от кризата.

Аз никога не съм предполагал, че ще достигнем до тази жалка форма: "Ние ще се присъединим към европейската позиция, когато тя стане обща за всички страни". Това е цялата външна политика на Калфин. По - посредствена не може да бъде. И това е държава, която е източна граница на ЕС, която граничи с Украйна, с Грузия, и това нещо тука спи и чака каква политика да се следва. Не смее да си формулира интересите по отношение на членството на Република Турция в ЕС. Това на какво прилича?