Три законопроекта за досиетата минаха на първо четене

Парламентът прие на първо четене законопроектите на ДСБ, ОДС и ДПС за достъп до архивите на бившата Държавна сигурност и публично разкриване на информация за връзките на публични личности с апарата ѝ.

И трите проекта предвиждат да се създаде специална комисия за разсекретяване на документите на ДС и разузнавателните служби на армията. В тях няма лустрационни текстове, които биха забранили заемането на публични постове.

Разликата е в обхвата на досиетата, които ще бъдат извадени и огласени.

Народното събрание включи досиетата в натоварената си законодателна програма две седмици преди да изтече крайният срок за приемане на мерки и закони, които ще бъдат отчетени в окончателния доклад на Еврокомисията за членството ни в ЕС. 

Преди близо три месеца избухнаха няколко гръмки скандала с избирателното отваряне на досиета на публични личности от вътрешния министър Румен Петков. Тогава и президентът Георги Първанов бе принуден “да си каже” за “Гоце”- кодовото име, дадено му от ДС, когато, по думите на Първанов, работил върху историческа книга.

Темата стана актуална, след като ДПС – партията с най-много прононсирани сътрудници на ДС – преди наскоро внесе свой проект за отваряне на досиетата. Коалиционните им партньори от БСП изразиха принципна готовност да го подкрепят, тъй като по-голямата част от досиетата ще останат скрити под предлог, че се защитава националната сигурност.

Според проекта на Демократи за силна България (ДСБ), достъп до архивите на ДС и военните разузнавателни служби трябва да имат всички български граждани, но гражданите на страните, членки на НАТО и ЕС.

Декларации дали са били сътрудници трябва да подават всички лица на отговорни държавни постове или кандидати за тях, както и шефове на централни медии и регулаторни органи.

Проектът на ОДС също предвижда независим 7-членен орган с квотно представителство на правителството, парламента, президента и съдебната власт, да бъде избиран от Народното събрание.  

Комисията да публикува чрез интернет имената на щатните и нещатни сътрудници, за които има документи в архивите на бившите ДС и Разузнавателното управление на бившето Министерство на народната отбрана, а за т. нар. “картотекирани лица” се предвижда проверка в целия масив от документи.

Законопроектът на ДПС предвижда 9-членен орган, избран поименно от парламента, да отваря документите на ДС и да огласява тези от тях, които не представляват заплаха за националната сигурност.

Проектът предвижда гражданите и медиите да имат пълен достъп до информация за миналото и зависимостта от ДС на всички лица, които заемат или са заемали публична длъжност, или са извършвали и/или извършват публична дейност, но само за тези от тях, за които по безспорен начин е установена тяхната принадлежност.

Костов: Законът се бави заради президентските избори

Лидерът на ДСБ Иван Костов изтъкна при представянето на техния законопроект,  че разкриването на истината, свързана с дейността на тайните служби на комунистическия режим, е важен политически критерий за демократичност във всяка правова държава и във всички посттоталитарни държави този въпрос е бил решен.

Според Костов такъв закон е приела Румъния и е убедила ЕС, че има воля да се справи с престъпните остатъци от комунистическия режим. Актуалността на закона се обуславя и от констатации на европейски медии, че "в България престъпните групировки са навсякъде и контролират всичко. . . Сектори от икономиката на България се контролират от престъпни барони от бившите комунистически тайни служби".

Според Костов управляващите са забавили умишлено обсъждането на нов закон за досиетата, за да стане той факт след старта на кампанията за президентските избори. Основната причина за това е "да се спести на секретния сътрудник на Първо главно управление на бившата ДС - Гоце или Георги Първанов, да попълни декларацията, която се изисква по законопроекта на ДСБ".

Мирослав Мурджов от БНС отправи забележка към проекта на ДСБ, според който информация може да бъде давана на съюзниците от НАТО и ЕС. ВМРО, на която е член Мурджов, е категорично против такава информация да бъда давана на други страни, били те съюзници.

Борислав Китов от БЗНС заяви, че досиетата на публични личности трябва да бъдат огласени, но, според него, между тях имало такива, които били работили за интересите на държавата, и други, които били принуждавани да доносничат.

Лидерът на СДС Петър Стоянов също подкрепи трите проекта, като каза, че отварянето на досиетата е много закъсняло. Той похвали БСП, че за последните години са претърпели положителна промяна, защото преди това са приемали призивите за отваряне на досиетата като заплаха за техните хора.

Според Стоянов законопроектът на ОДС е най-добър, защото не давал възможност разни “чиновници” да тълкуват както искат разпоредбите му.

Според Атанас Атанасов от ДСБ проектът на неговата партия гарантира пълното отваряне на досиетата. Той добави, че обществото е заблуждавано, че пълното отваряне на досиетата може да навреди на националната сигурност. “Един от големите митове е, че ако отворим досиетата, ще изтече някаква информация. В момента, в който такава информация е постъпвала в съответните тайни служби, тя е била свеждана и до съветските”, каза Атанасов.

Зам.-председателят на “Атака” Павел Шопов заяви, че неговата парламентарна група е също за пълно отваряне на досиетата на бившето Шесто главно управление на ДС или политическата полиция. “Атака” е и за пълно отваряне на архива на Първо главно управление – разузнаването.

Вносителят на проекта на ДПС Касим Дал каза, че документът няма политическа окраска. С узнаването на цялата истина ще се живее по-леко, добави той.

Татяна Дончева от левицата отбеляза, че България е последната страна, която е оставила този проблем да виси нерешен. По думите ѝ сега всички политически сили могат да се обединят по въпроса, че досиетата трябва да бъдат отворени, но е важно темата да не е повод за ново разделяне.

Дончева призова депутатите спокойно и толерантно да отидат докрай в процеса на отварянето на досиетата, режимът да бъде еднакъв за всички и да не се допускат "вратички". Според нея трябва да се реши въпросът със зависимостите и политическите решения трябва да бъдат взимани от хора, на които никой да не може да извади миналото  им като плашило.

Законопроектът на ДСБ подкрепиха 114 депутати, 53 гласуваха "против", а 28 се въздържаха.

Законопроект на ОДС получи 167 гласа “за”, 11 “против” и 18 "въздържал се".

Най-мощна подкрепа получи законопроектът на ДПС: 186 депутати гласуваха "за" 10 "против" и петима въздържали се.

БСП влиза с отделен законопроект

Все още не е ясно как ще се впише в окончателния вариант на закона за досиетата внесения преди седмица проект на трима депутати от левицата за Националния архивен фонд. Той предвижда създаването на специален център към Държавна агенция “Архиви”, който ще прави проверките за сътрудничество и ще определя реда за достъп до досиетата. Използването на данни от лични досиета е разрешено 120 години след раждането на лицето, е записано в един от текстовете на проекта, който явно цели засекретяване на информацията.

Янаки Стоилов (БСП) обясни пред Mediapool, че този законопроект  тепърва ще се обсъжда в правната комисия на парламента и не е ясно дали ще се обсъжда като самостоятелно или като част от общия законопроект за отваряне на досиетата.