Трибуналът в Хага

Пълното име на така наречения Хагски Трибунал е "Международен наказателен съд за бивша Югославия". Той беше създаден на 25 май 1993 с резолюция N 827 на Съвета за сигурност на ООН. В мотивите на инициаторите беше вписано, че този Трибунал възниква в отговор на заплахата за мира и международната сигурност, идващи от нарушението на международното хуманитарно право в бивша Югославия след 1991 г.
В Хага се гледат дела единствено срещу физически лица, обвинени от прокурора в едно или повече от следните престъпления:

геноцид, военни престъпления, престъпления срещу човечеството, нарушения на Женевската конвенция от 1949 г.

Делото на Милошевич се гледа от трима съдии под председателството на англичанина Ричард Мей. Неговите колеги Патрик Робинсън от Ямайка и О-Гон Куон от Южна Корея са подбрани така, че "да гарантират представителството на основните съдебни системи и да притежават уникален професионален опит". По този основен критерий

Общото събрание на ООН избира поименно всичките 16 постоянни съдии на Трибунала.

Мандатът им е 4-годишен, но може да бъде подновяван. Правомощията им са нетипични за обичайния съд, доколкото именно те определят общата процедура, както и реда за представяне на доказателствата. Тези регулативни функции, упражнявани от съдиите се оспорват като недопустими от съветниците на Милошевич. Другият им аргумент срещу съда е в това, че прокурорите и съдиите "имат общ секретариат, което поставя под съмнение ненамесата на едните в работата на другите".

Освен постоянните съдии Общото събрание на ООН избира и други деветима, които работят по конкретни дела без постоянен ангажимент и не могат да удължават мандата си. Те участват в съдебния състав на първа инстанция и не влизат в състава на апелативния орган. В апелативната инстанция обаче се включват задължително съдиите от другия трибунал на ООН - този за престъпленията, извършени в Руанда.

Хагският съд може да изисква от националните съдилища да му предадат всеки обвиняем, включително и в случаите, когато те вече водят дело срещу същия човек. Глаголът "може" е повече от точен, защото съдът в Хага не разполага с механизми, с които да наложи волята си - той няма свои полицейски части, не може да арестува и експатриира и ако издирва някой обвиняем разчита единствено на добрата воля на властите в съответните държави. Този дисбаланс в правомощията превърна в нелепост голяма част от делата и особено това срещу босненския сръбски лидер Радован Караджич и неговия генерал Ратко Младич. Двамата най-издирвани престъпници от балканските войни на 90-те са все още на свобода, благодарение на систематичния отказ на властите да сътрудничат на съда. Правилата на Трибунала не допускат задочен процес. Затова делото срещу Караджич и Младич не може да се гледа, независимо от готовото обвинение.

Такъв е случаят с общо 30 обвиняеми. Трибуналът употребява за тях термина "бегълци". Значителна част от тях се укриват на територията на днешна Сърбия и се ползват с протекцията на новите власти, дошли на вълната на демократизацията. Доколкото всеки дипломатически натиск в полза на съда е позволен, международната общност постави условие на Югославия - или да сътрудничи на Трибунала, или да забрави финансовата помощ за икономическото си възстановяване. Първият път заплахата имаше ефект - след многомесечна съпротива Белград арестува и екстрадира Милошевич в Хага. Дни по-късно се състоя поставяната под въпрос донорска конференция за Югославия. Сега американският Конгрес постави нов краен срок за сътрудничество с трибунала - 31 март 2002 г.

До този момент съдът е произнесъл 31 присъди, 5 от които оправдателни. Трима осъдени са излежали присъдите си. На различен стадий на производството са други 29 дела. Общият брой на арестуваните за престъпления в Югославия е 44. Милошевич е един от тях. Като всички останали той има килия от 3 на 5 метра, снабдена с душ, кафе-машина, сателитна телевизия и CD-устройство. По 12 часа на ден той има право да готви в общата кухня или да играе тенис, шах, волейбол, футбол, карти. Получава по два долара на ден, за да си купи нещо от лавката на затвора Шевенинген.

Ако бъде осъден, Милошевич ще излежи присъдата си в една от страните, изразили готовност да приемат в затворите си хора, изпратени от Хага - до момента това са Италия, Испания, Франция, Австрия, Швеция, Норвегия, Финландия. Трибуналът няма собствен затвор за излежаване на присъди.