Трилион евро за спасяване на еврозоната

Значително увеличаване на Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС) до около един трилион евро, доброволно опрощаване на 50 процента от кредитите, отпуснати на Гърция от частни кредитори, което ще намали гръцкия дълг със 100 милиарда евро, нови, по-високи изисквания за капиталова адекватност и рекапитализиране на банките с около 106 милиарда евро като защита от загуби заради заемите, отпуснати на нестабилни страни – това са част от мерките, предвидени в жизнено важното за възстановяването на доверието в еврото споразумение, прието от лидерите на страните от еврозоната.

То беше постигнато в Брюксел малко преди 4 часа сутринта в четвъртък след 10-часови трудни преговори.

Еврозоната ще мобилизира 1 трилион евро в ЕФФС

Лидерите на еврозоната се споразумяха да увеличат средствата на ЕФФС до 1000 милиарда евро. Понастоящем ЕФФС има капацитет за отпускане на заеми от 440 милиарда евро. Сумата се смята за недостатъчна за справяне с риска от разрастване на дълговата криза, която може да обхване Италия и Испания.

Увеличаването на ЕФФС може да стане по два начина. Първият е предлагане на система от кредитни застраховки на инвеститорите, за да бъдат те насърчени да купуват държавни облигации от финансово нестабилни държави. Конкретно ЕФФС ще гарантира част от дълга в случай на неплатежоспособност на държавата-заемодател. Част от 440-те милиарда евро на ЕФФС вече е мобилизирана за оказване на помощ на Ирландия, Португалия и Гърция. Фондът разполага още с налични 250 до 275 милиарда евро.

Друг механизъм би бил специален фонд свързан с Международния валутен фонд, който да приема финансови приноси от нововъзникващи пазарни икономики като Китай и Русия. Засега обаче не може да се определи каква сума да се събере в подобен фонд.

Частните банки опрощават 50% или 100 млрд евро дълг на Гърция

От друга страна европейските лидери постигнаха значителен напредък в преодоляване на финансовата криза в еврозоната със споразумението частните кредитори доброволно да опростят 50 процента или 100 милиарда евро от общо 210-те милиарда евро заеми, отпуснати на Гърция от банките.

Сега държавният дълг на Гърция възлиза на около 350 милиарда евро или 160 % от брутния вътрешен продукт на страната (БВП).

Драстичното опрощаване ще намали гръцкия дълг до 2020 г. до 120 процента от БВП - все още голяма, но много по-устойчива стойност за икономика, която изпъдна в дълбока рецесия след предприетите строги мерки за икономии.

Президентът на ЕС Херман ван Ромпой обяви, че Международният валутен фонд и страните от еврозоната отделно ще отпуснат на Гърция допълнителни 100 милиарда евро.

Освен това от европейските банки ще бъде поискано увеличаване до 9 процента на т. нар. капиталова адекватност или първичен капитал, който те държат като обезпечение срещу рискове. Това трябва да стане до юни. По-рано се говореше за увеличение на капиталовата адекватност до 5 процента.

Европейските банки трябва да наберат общо 106 милиарда евро допълнителни средства, за да покрият новите изисквания, за коитосе договориха лидерите на ЕС, съобщи Банковия регулатор на ЕС (European Banking Authority - EBA). Изискванията засягат 70 банки. Най-много допълнителни средства за рекапитализация ще трябва да наберат гръцките банки - 30 милиарда евро. Следват испанските банки с 26,16 милиарда евро и италианските с 14,77 милиарда евро. Френските банки трябва да наберат допълнително 8,84 милиарда евро.

От банките се очаква да увеличат капитала си чрез финансовите пазари, макар че в плана на ЕС се предвижда и подкрепа от националните правителства и като последна мярка помощ от Европейския фонд за финансова стабилизация.

Френският президент Никола Саркози, германския канцлер Ангела Меркел и генералният директор на Международния валутен фонд Кристин Лагард се срещнаха през нощта с представители банките кредиторки на Гърция, за да ги информират за приетите решения.

Страните от еврозоната ще приемат бюджетните "златни правила"

Страните от еврозоната искат до края на 2012 г. да приемат бюджетни "златни правила", за да заложат в законодателството завръщане към баланс на държавните бюджети, предаде Франс прес, цитирайки заключителната декларация от срещата на лидерите на страните от еврозоната.

Сред предвидените мерки за укрепване на общата бюджетна дисциплина на Европейския валутен съюз е приемане от всяка страна членка до края на 2012 г. на правила за балансиран бюджет, които въвеждат в законодателството Пакта за стабилност и растеж, за предпочитане на конституционно или еквивалентно ниво, се казва в заключителната декларация.

В средата на август Франция и Германия призоваха всички страни от еврозоната да се сдобият с правило, което налага вписване на ограничения на дълга и дефицита в конституцията. Подобен проект съществува в Германия от 2009 г.

Бюджетното златно правило е един от основните аргументи, използван от страните от еврозоната, за да докажат на пазарите, че са решени да се борят срещу бюджетните дефицити и да намалят задлъжнялостта си.

Сред основните изисквания е задължително спазване от страните на еврозоната на таван на бюджетния дефицит от 3 процента от БВП и таван на държавния дълг от 60 процента от БВП. И двете изисквания са вписани в съществуващия Пакт за стабилност и растеж, но до момента са нарушавани от редица държави в еврозоната.

Испания прие бюджетното златно правило през септември. В Италия правителството прие през септември да се въведе бюджетното златно правило. То трябва да бъде одобрено от парламента, което ще отнеме време като всяко друго изменение на конституцията. В страните извън еврозоната Швейцария е приела такова правило, а Великобритания следваше принципите му между 1997 и 2007 г.

"Лидерите на срещата на върха приветстваха ангажиментите на Италия. Тези амбициозни мерки за либерализация на икономиката трябва да бъдат приложени", заяви президентът на ЕС Ван Ромпой. Сред поетите от италианския премиер Силвио Берлускони ангажименти е да повиши пенсионната възраст на 67 години от 2026 г.

Целта на реформите е да намалят огромния държавен дълг на Италия в размер 1900 милиарда евро (120 процента от нейния БВП), който тревожи пазарите.

Коментарите

Еврозоната бе на висотата на очакванията и направи каквото трябваше за еврото чрез постигането на споразумение на широк план за борба с дълговата криза, заяви германския канцлер Ангела Меркел. " Давам си сметка, че светът следеше днешните ни дебати. Смятам, че бяхме на висотата на очакванията и направихме нужното за еврото. Това далеч не бе очевидно дори само преди няколко дни", каза тя, имайки предвид разногласията между страните от еврозоната. Банките-кредиторки на Гърция, сега са съществени участници в спасяването ѝ, подчерта Меркел.

Генералният директор на Международния валутен фонд Кристин Лагард приветства постигнатия на срещата на върха в Брюксел значителен напредък и поздрави лидерите от еврозоната за изготвянето на програма, която "е отговор на кризата в региона". "Още сега възнамерявам да препоръчам на управителния съвет на МВФ да отпусне следващия транш от заема за Гърция", каза тя. Лагард същевременно подчерта, че от основно значение е Атина да приложи икономическите реформи, за които се ангажира.

Гръцкият премиер Георгиос Папандреу определи споразумението като "успех на всички гърци". "Гърция затваря страница, имаме възможност да закрием сметките с миналото и да навлезем в една епоха на растеж, основаващ се на собствените ни сили", каза той.

"Споразумението е шанс за Гърция да скъса с миналото", посочва гръцкият в. "Та неа" с коментара, че европейските лидери били принудени да поставят на масата своя коз за гръцкия фалит, за да заплашат и да убедят кредиторите да поемат тежестта от дълговата криза.

Германският канцлер обаче предупредила, че занапред Гърция ще бъде изкъсо следена и че европейски комисари трайно ще се настанят в страната, за да наблюдават реализирането на реформите в страната. За целта се предвижда да бъде подписан меморандум за разбирателство с Гърция.

Говорител на главната гръцка опозиционна партия Нова демокрация окачестви като погрешни подходите на правителството за това което се е случило в Брюксел, като обвини премиера Папандреу ,че преговорите са се водили зад гърба му и го призова да не приема страната да загуби национален суверенитет заради намаляването на дълга.

"Национално унижение" пък нарече споразумението националистическият водач на партията ЛАОС Георгиос Карадзаферис. "Преди 71 нашите бащи и дядовци са се борили срещу това унижение, а днес Папандреу върви доброволно към него", каза той.