Тримата лоши пророци на либерализма

Френският президент Еманюел Макрон

Либералните демократични институции и държави са под непрекъснат натиск отвън и отвътре. Въпросът сега е до каква степен либерализмът и демокрацията могат да се защитят и да издържат на атаката.

През последните няколко месеца три водещи и световноизвестни фигури на либерализма държаха речи в защита на либералните ценности и практики. Милиардерът финансист и филантроп Джордж Сорос и френският президент Еманюел Макрон говориха за настоящите трудности и бъдещето на Европейския съюз, а Барак Обама, както подобава на бивш президент на САЩ, които все още са световна сила хегемон, засегна по-глобални въпроси.

87-годишния Сорос бе настроен най-малко оптимистично. Фондациите му "Отворено общество", на които той дари миналата година още 18 милиарда долара от огромното си богатство (с което на него му останаха само осем милиарда долара), подкрепят Европейския съюз по всички възможни начини. Особено чрез добре финансирания институт за политика Европейски съвет по международни отношения, където той държа реч през май.

Встъпителните думи на Сорос прозвучаха като погребално слово: "Европейският съюз е в екзистенциална криза. Всичко, което можеше да се обърка, се обърка". Заплахата за съществуването на Европа "вече не е просто думи, а сурова действителност", каза Сорос. Пристрастеността към строгата бюджетна политика превърна богатите държави (особено Германия) в кредитори, а изпитващите затруднения (на първо място Гърция и Италия) в длъжници. Създадоха се "взаимоотношения, които са нито доброволни, нито между равнопоставени".

Роденият в Унгария Сорос, критикуван в родината си от правителството на крайнодесния националист Виктор Орбан (който като студент се е ползвал от щедростта на Сорос), е особено песимистичен за поетата от държавите от Централна Европа, начело с Унгария и Полша, посока към авторитарно управление. Това е тенденция, която е в директен разрез с оптимизма на Сорос отпреди време, че с малко помощ народите от бившите комунистически държави в Централна Европа могат да станат граждани със същите граждански и демократични права като в страните от Западна Европа.

Макрон, два пъти по-млад от Сорос, гледа на нещата по-ведро, но въпреки това обрисува пред Европейския парламент в Страсбург през април картината на "започваща наново своеобразна европейска гражданска война, на национален егоизъм, изглеждащ по-важен от това, което ни обединява, на всекидневно засилващо се въодушевление от нелиберализма, на геополитически заплахи и на нарастваща с всеки изминал ден отговорност за Европа".

Убеждението на Макрон, че съюзът трябва незабавно да се интегрира, за да не се разпадне, не спечели много ентусиазирани последователи в ЕС. Холандският премиер Марк Рюте заяви, че ЕС може да осъществи основното си предназначение единствено ако отделните държави членки са силни и и съхранят идентичността си. В Германия избирателите са обезпокоени от въпроси като цената на плановете на Макрон за реформа на еврозоната. На понеслата голям ущърб от загубата на подкрепа за партията си на изборите тази година и от конфронтацията с основния си коалиционен партньор, Християнсоциалния съюз, Ангела Меркел ѝ се налага да бъде по-внимателна от обикновено.

Обама посети южноафриканския финансов център Йоханесбург, за да почете 100-годишнината от рождението на Нелсън Мандела, което и направи с твърде приповдигнат тон. "Той дойде", каза Обама по адрес на първия президент на Южноафриканската република след апартейда, "за да въплъти универсалните надежди на лишените хора по целия свят, техните надежди за по-добър живот, възможността за нравствена трансформация в осъществяването на човешките дела".

Мандела се роди в условия на потисничество, срещу което се бореше. В един свят, в който гнетът и предразсъдъците бяха нещо обикновено, той облекчи това бреме. Движението му се разрасна и отиде отвъд Мандела, заяви Обама: "Цяло поколение израсна в свят, който в много аспекти стана по-свободен, по-здравословен, по-богат, по-малко изпълнен с насилие и по-толерантен".

На това място в речта на Обама можеше да се предусети едно "но" и то въобще не закъсня. Перспективата за по-добър свят, каза той, колкото и да е реална, в момента избледнява. "Днес виждаме как има опасност голяма част от света да се завърне към по-стар, по-опасен и по-брутален начин за правене на бизнес". Бедността, дискриминацията, насилието и неравенството продължават да съществуват, а понякога и се увеличават. Елитите са по-изолирани от народните маси. Солидарността между държавите изчезва. Безразсъдното поведение, което ускори банковата криза от 2008 г., създаде недоверие към всички видове ръководство - политическо, финансово, корпоративно. И след това идва политиката.

"За съжаление, прекалено голяма част от съвременната политика изглежда отрича самата идея за обективна истина", заяви Обама. "Хората просто си измислят." Бившият президент не спомена името на настоящия държавен глава на САЩ, но малцина се съмняват, че той имаше предвид точно Доналд Тръмп, докато говореше за "абсолютната загуба на срам сред уловените в лъжа политически лидери, които просто продължават да лъжат".

Така че какво може да направи човек, ако не да се отчае? Цитирайки мисълта на Мандела, че младите хора имат възможност да се преборят с потисничеството и да вдигнат знамената на свободата, Обама призова слушателите си да "продължат да вярват, да вървят, да строят, да надигат глас." Сега времето предразполага човек да е разгневен, заяви той, но и да си спомни думите на Мандела, че "любовта идва по-естествено в човешкото сърце".

Това бе добър израз, с който да приключиш речта си и да си спечелиш приветствията и аплодисментите на стадиона в Йоханесбург. В Европа, където, както посочват и Макрон, и Сорос, разпадането е напълно възможно, обаче назрява геополитическа катастрофа - разрушаване на връзките на сътрудничество и съвместните проекти; създаване на разделение в НАТО, като така се поощрят руският и китайският експанзионизъм и подривна дейност; унищожаване на икономиките, принудени да се върнат към старите си валути, което би причинило крах на инвестициите, заплатите и пенсиите.

Предупрежденията на тримата лоши пророци на либерализма имат за цел да премахнат от общественото мнение вкоренилата се, донякъде с основание, у по-богатите следвоенни демокрации представа, че управляващите ще направят така, че да продължим да живеем и работим в мир и относително благоденствие. Техните пророчества служат като предупреждение за нас, че сега това не е така.

По БТА

Още от Европа