"Тристранката" с критики към здравната реформа на Москов

Здравната реформа на Петър Москов мина с доста критики през Националния съвет за тристранно сътрудничество в понеделник, като социалните партньори оспориха увеличението на държавната квота в надзора на здравната каса и разделянето на пакета здравни услуги на три.

Синдикатите и работодателите коментираха, че не е нормално промените в закона да се обсъждат в отсъствието на Москов и то след като законопроектът вече е минал на първо четене в комисия в парламента.

Това е първо заседание на "тристранката" за новата година след над три месеца прекъсване.

Против одържавяването на здравната каса

Бизнесът и синдикатите бяха единодушно против предлаганото от Москов увеличение на квотата на държавата в Надзорния съвет на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК), тъй като по този начин социалните партньори стават безгласна буква при разпределението на средствата за здраве.

Изпълнителният председател на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев коментира, че промените ще доведат до деформиране на принципа на осигуряване и ще превърнат касата в социален фонд. "Министър от Реформаторския блок предлага да одържавим ръководството на НЗОК, а в същото време 70% от парите в нея идват от вноските на осигурените", заяви Данев. Според него идеята е тоталитарна.

"Промените в Надзорния съвет на НЗОК са грешка, това е своеобразно одържавяване на управлението на касата - нашият цивилизационен избор не предполага това", коментира Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал.

Зам.-здравният министър Ваньо Шарков коментира, че алтернативата е да продължи сегашното "състояние на ежегоден дефицит и бюджет на лечебните заведения, който драстично се различава от нужното". "Всички говорят и за източване на касата", допълни Шарков.

Неяснота около бъдещите пакети с медициниски услуги

"Не е нормално когато министърът на здравеопазването отсъства да обсъждаме промени в Закона за здравното осигуряване, а зам.-министърът да прочете телеграфно мотивите. Нашето мнение се иска, след като Комисията по здравеопазването се е произнесла. Каква ще е тежестта на нашето становище, когато вече се правят и предложения по текстовете на второ четене на закона", коментира от своя страна д-р Иван Кокалов от КНСБ, който участва и в надзора на касата.

По думите му тристранният съвет става "украса на решенията, което е абсолютно неприемливо, още повече, защото НЗОК е публична институция".

Според Иван Кокалов със законопроекта се променя философията на здравноосигурителния модел, като досега касата заплащаше здравната услуга, а се предлага занапред да закупува услуги. Според него не е ясно защо трябва да се случва това. От КНСБ не смятат, че разделянето на основния пакет на две отговаря по някакъв начин на нуждите на населението.

Според Кокалов не може мнението на пациента да е водещо при оценяване качеството на медицинската услуга. В проектозакона е предвидена възможност при чести оплаквания от пациентите здравната каса да спира да работи с дадена болница.

Данев изрази и опасения, че не е ясно кой ще заплаща за неосигурените лица.

Според председателя на КРИБ Кирил Домусчиев липсва цялостна концепция за предлаганите промени. "Не подкрепяме увеличението на състава на Надзорния съвет на НЗОК с двама представители на държавата. Предлагаме също така да се обоснове разделянето на основен и допълнителен здравен пакет, както и позитивите, които това ще донесе", каза Домусчиев.

Зам.-здравният министър повтори вече известната информация за това какво най-общо предвиждат трите пакета. "Спешният пакет, този, който гарантира спешност и гарантира здравното обслужване и на здравнонеосигурените тогава, когато те имат нужда от спешна помощ. Базовият пакет е пакетът, в който влизат всички социално значими заболявания, онези от които е 96% от смъртността в България, онези, които най-често водят до трайна инвалидизация, а не онези, които предизвикват сърбеж или нещо друго, които би трябвало да бъдат в допълнителния", посочи той.

Шарков обясни, че и сега пациенти участват в анкетни комисии за оценка на качеството.

Държавата да осигурява само хора без доходи

Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев лансира екзотичното предложение държавата да плаща здравните осигуровки само на хората без доходи. Сега държавата осигурява деца, пенсионери, социално слаби, военни, държавни служители и др.

С промените в Закона за здравното осигуряване се предлага от 2016 година да започне поетапно повишаване с 5 на сто годишно на размера на осигурителния доход, върху който държавата внася здравни вноски за осигуряваните от нея групи. Идеята е да бъде достигнат минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, който сега е 420 лева и в момента държавата внася здравни вноски върху половината от него.

"Предлагаме държавата да се освободи от ангажимента да заплаща здравните вноски на лица с доходи, като освободеният финансов ресурс ще се използва за интензифициране темпа на нарастване на здравната вноска за сметка на републиканския бюджет и се обхванат от осигурителната система лицата без доходи", заяви Домусчиев.

Не е ясно дали Домусчиев визира само работещите или всички осигурявани от държавата. Идеята държавните служители да си поемат здравните вноски датира отдавна, но не се реализира, тъй като, за да си поемат здравните вноски, заплатите им трябва да бъдат увеличени.