Трите К-та на промяната

Първите уволнения в правителството Сакскобургготски вече са факт. И за трите заповеди - на Любка Качакова, Атанас Кацарчев и Ганчо Карабаджаков, медиите бяха подготвени предварително. Единствената изненада като че ли предизвика липсата на четвъртото име, което дни преди заповедите също се спрягаше упорито в публичното пространство - това на директора на агенция "Митници" Емил Димитров. Макар че изненадата може да се окаже само временна.

Както и в случая Стоян Ганев от четвъртък, и при днешните уволнения обаче няма отговор на въпроса - защо? Липсват мотиви, използван е сравнително наскоро приет текст в Закона за администрацията, който дава право зам.министри да се уволняват без предизвестие и без аргументи.

Като че ли най-неинтригуващо е уволнението на заместник министъра на културата Ганчо Карабаджаков. Драмата между културния министър Божидар Абрашев и НДСВ-депутатът Коста Цонев е известна отдавна. В културните среди е известно и приятелството между Цонев и Карабаджаков. Оттук става ясен и разривът между министъра и неговия заместник. Както казва самият Карабаджаков пред "Труд", от три месеца насам той де факто е уволнен, тъй като не присъства на заседанията на политическия кабинет и не участва във взимането на решенията в това министерство. Абрашев кратко обясни уволнението, след като то стана факт - невъзможно е да работим заедно, нелоялен е и към мене, и към министерството.

Емблематични са уволненията на другите две К-та - Качакова и Кацарчев.

Любка бе част от печелившето великденско трио Василев - Велчев - Качакова, макар че единствена тя от триото остана без пост в правителството Сакскобургготски.

Атанас Кацарчев бе авторът на данъчната политика на Новото време - една от трите основни политики на всяко управление, защитена и от финансовия министър Велчев, и от вицепремиера Василев като "данъчна революция", която никой досега не е посмял да осъществи.

Булгартабак - ябълката на раздора между Любка и Ники

След назначаването ѝ за зам.министър на Николай Василев Любка заяви: "За Ники влизам и в огъня". Пресата бе залята от лъхащи на оптимизъм снимки на младите великденци, поели най-тежкото министерство. По-малко от половин година след това двамата се скараха - както стана ясно непоправимо, заради изпълнителния директор на "Булгартабак холдинг".

Като председател на директорския борд на Булгартабак, Качакова отказа да подпише подготвен от Попов мениджърски договор с фантастична заплата, регулярни самолетни билети до Будапеща - където е семейството му, обучения в чужбина и други екстри. След като скандалът излезе на бял свят, неподписаният договор бе скрит, а Попов и в момента получава заплата само като член на борда на Булгартабак - прословутите 1300 лв., които вицепремиерът обяви пред парламента.

Николай Василев така и не намери убедителни аргументи, с които да защити уникалността на избора си за шеф на "Булгартабак", заради който поиска оставката на Качакова, считана за най-преданата в неговия екип. Сам предложих оставката ѝ още през януари, тъй като загубих доверие в нея, обясни емоционално вицепремиерът на импровизиран брифинг веднага след официалното обявяване на уволнението.

Само че за разлика от отношенията в семейството, посочено за пример от Василев, управлението на една държава не е емоционално, а рационално дело. И тъй като вицепремиерът вече е въвлечен в скандала Булгартабак, за да не остави публиката с впечатлението, че тъщата е надделяла над зълвата, трябва да отговори конкретно защо махна Качакова?

Ако зам.министерският пост се е оказал твърде висок за нивото ѝ на компетентност - една от версиите, вече тиражирана в медиите, трябва да се посочат грешните решения или предложения. Но и да се отговори с какво, освен с младежкия си ентусиазъм, преди това Качакова е добила правото да ръководи ресор като зам.министър.

Ако в драмата с Булгартабак истинската причина не е договорът на Попов, а прокарване на лобистки интереси чрез зам.министър Качакова - отново версия в печата, ясният отговор от страна на бившия ѝ вече шеф е двойно по-належащ. А липсата на такъв само затвърждава впечатлението, че Попов е надделял над Качакова в сърцето на Василев.

Кацарчев - безсмислената изкупителна жертва

Единствено с уволнението на зам.финансовия министър Атанас Кацарчев като че ли се прави опит да се потуши част от общественото недоволство от политиката на управляващите.

На пръв прочит, тази заповед слага край на истерията с данъците. Виновникът е посочен и наказан.

Но освен че данъците си остават, без отговор остават двата най-важни въпроса - един зам.министър ли определя самостоятелно данъчната политика на управляващите? И за какво всъщност носи отговорност Кацарчев, след като и досега Велчев и Василев, а и икономическите депутати на НДСВ твърдят, че са взели правилните решения? Единствено уволнението на Кацарчев не е по искане на неговия министър, до последно самият Милен Велчев ясно показваше, че не е склонен да жертва заместника си.

Само преди ден, пред Нова телевизия вицепремиерът Василев отново определи данъчната политика като малка революция и беше видно, че се гордее с нея. Депутатите от НДСВ, които в първите дни на януари нападнаха Кацарчев заради хаоса с аптеки и болници при въвеждането на ДДС върху лекарствата, яростно защитиха мярката при дебатите по вота на недоверие. Въвеждането на ДДС се оказа необходимо, а хаосът - предизвикан от фирмени интереси. Също в края на миналата седмица депутатите от работната група по патентните данъци - другият избил "цирей" на данъчната реформа, взеха политическото решение да не променят никакви ставки.

Оказва се, че с действията си и правителство, и депутати застават зад реформите на Кацарчев, като в същото време го жертват в името на рейтинга на НДСВ.

Ходът обаче е доста първосигнален.

Първо, защото дори да се приеме, че Кацарчев е натворил куп глупости с промените в данъчните закони, той е просто един заместник министър. Чиято функция е само да предлага. А оттам нататък отговорността е на министъра - да преценява, на правителството - да приеме или отхвърли предложенията в зависимост от следваната политика, и на мнозинството в парламента да ги утвърди окончателно, с което да поеме и политическата отговорност. Защото (при всичките уважения към културата), тук не става въпрос за закон за паметниците на културата например, а за данъчната политика - основен механизъм за провеждане на политиката на всички управляващи.

Но колкото и да е смешен опитът на цялата тази поредица - министър, правителство, парламентарно мнозинство, да скрие отговорността си зад гърба на Кацарчев, истинският проблем всъщност е друг.

А той е, че данъчна реформа нямаше. Имаше просто счетоводство в търсене на пари. Заради опита да се съчетаят двете несъвместими предизборни обещания на НДСВ - невиждани облекчения за бизнеса и невиждани социални придобивки за простолюдието, сега и веднага. И естествено, че не се случи нито едното, нито другото.

НДСВ не посмя да приложи най-прокламираната си мярка - нулева ставка за данък печалба при реинвестиции, която превърна работодателите в почитатели на движението. Друг е въпросът каква е ползата от тази мярка. НДСВ не успя и да увеличи "незабавно и несимволично пенсиите", с което примами голяма част от третата възраст като гласоподаватели.

В крайна сметка единствената разумна стъпка на новото правителство, предприета и под натиска на МВФ - да запази поне финансовата стабилност на страната, предизвика серия скандали. Защото зейналите дупки хаотично бяха запълвани с повишаване на косвени и имотни данъци - най-лесните за събиране. Целта бе да се върже бюджетът, ефектът върху населението и дребния бизнес бе изтласкан на заден план. А нали движението дойде на власт именно в името на населението?

А може би скандалите се разраснаха и защото не се състояха част от истинските исканите лобистки намаления, например при хазарта. Отговорът ще дойде с наследника на Кацарчев.

В крайна сметка, кратките заповеди за уволнението на Кацарчев и Качакова показват само едно - така, както за 8 месеца НДСВ не успя да формулира каква икономическа политика провежда, така и с тези уволнения не успява да формулира каква промяна търси. И дали изобщо знае какво търси. Затова отстраняването на Качакова и Кацарчев от управленския екип на НДСВ остава с привкуса на лична дрязга или лобистки натиск. А отсъствието им се превръща в по-голям проблем за НДСВ, отколкото присъствието им. Тъй като след зам.министрите, при следваща издънка на ред са министрите. А след тях и правителството.