Трите опасни варианта за Гърция, пред които е изправена Европа

Със започването на тазседмичните извънредни преговори лидерите на ЕС се изправят пред три рисковани пътя за излизане от гръцката криза. Първият е да се направят отстъпки на Гърция. Вторият е да се заеме твърда позиция и Гърция да бъде оставена да излезе от еврозоната. Третият е Атина до голяма степен да приеме исканията на кредиторите си.

Изборът изглежда мъчен. Истината обаче е, че и трите пътя в крайна сметка може да завършат еднакво: с унищожаването на единната европейска валута. Дължината на пътуването ще е различна, пейзажите по пътя ще изглеждат различно, но крайната точка ще е същата.

Първи вариант: Гърция печели

Правителството на СИРИЗА действа въз основа на допускането, че европейските му партньори в крайна сметка ще направят големи отстъпки вместо да рискуват някоя страна да излезе от еврото. Тези отстъпки включват да се опрости част от дълга на Гърция и да се позволи на страната да се откаже от някои реформи като допълнителни съкращения на пенсиите и повишаване на данъците.

Лидерите обаче се опасяват, че ако направят такива отстъпки, може накрая да унищожат еврозоната вместо да я спасят. Правителствата на страни като Ирландия, Португалия, Испания и Латвия, които се придържаха към програмите си на драстични икономии, моментално ще бъдат отслабени. Крайнолеви партии от рода на СИРИЗА като "Ние можем" ("Подемос") в Испания ще увеличат подкрепата си. В същото време ще трябва да се каже на гласоподавателите в Германия, Финландия, Франция и Холандия - страни, които вече дадоха милиарди назаем на Гърция, че тези заеми може никога да не бъдат върнати.

В отговор на това антиевропейски партии като "Алтернатива за Германия" и "Финландците" вероятно ще засилят позициите си. Присъствието на националистически и крайнолеви партии на бъдещисрещи на върха на ЕС ще направи невъзможно вземането на решения.

На този етап ще възникне въпросът за оцеляването на целия Европейския съюз, а не само на еврото.

Втори вариант: Грекзит (излизане на Гърция от еврозоната)

Вместо да тръгне по опасно изглеждащия път на първия вариант, лидерите на ЕС са готови да обмислят втори вариант, при който Гърция обявява неплатежоспособност по дълговете си и след това вероятно излиза от еврозоната. Европейските официални лица като цяло звучат уверени, че Грекзит няма да повлече други страни след себе си, докато финансовите пазари незабавно започнаха да спекулират за разпадане на еврозоната, изпращайки лихвените проценти нагоре - нещо, което потенциално може да доведе до нови дългови кризи в страни като Италия или Испания.

В краткосрочен план е възможно еврозоната да успее да избегне заразяване на други държави, тъй като Европейската централна банка (ЕЦБ) има програми, които ѝ позволяват да купува неограничени количества държавни облигации от страните членки на еврозоната, което ще върне лихвените проценти на ниски равнища. В дългосрочен план обаче това едва ли ще е гаранция срещу дългови кризи. Предвидено е правомощията на ЕЦБ да са временни, но прецедентът една страна да може да напусне единната европейска валута ще си остане.

В търсене на по-постоянно решение след Грекзит държавниците от ЕС ще настояват за по-дълбока интеграция с цел заздравяване на валутния съюз, по-специално чрез истински банков съюз.

Гласоподавателите в северноевропейските страни обаче тъкмо ще са видели как парите им потъват в гръцки дефолт и е твърде слабо вероятно те да се съгласят да финансират банките на Южна Европа.

Политическите въздействия от Грекзит също може да са пагубни за ЕС. Една недоволна и дестабилизирана Гърция ще е извън единната валута, но ще продължи да е в ЕС, поне за известно време. От тази позиция тя може да блокира и другояче да спъва политиката на ЕС по редица въпроси, от санкциите срещу Русия до незаконната имиграция. (Гърция е една от основните входни точки за незаконни мигранти в Европа.)

Преди всичко Грекзит ще повдигне въпроси за бъдещето на целия европейски проект. Десетилетия наред постоянното разширяване на ЕС се свързваше с разпространяването на мир и благоденствие. Хаотичното изхвърляне на една страна от еврото в обстановка на бедност и граждански размирици ще засили този процес в обратна посока.

Трети вариант: Гърция отстъпва

Предвид опасностите от първите два варианта ЕС продължава да настоява Атина да се придържа към договореното - да си изплаща дълговете и да извършва фундаментални реформи, които да поставят икономиката ѝ в по-устойчиво положение. За жалост няма гаранции, че дори този път ще изведе ЕС на безопасно място.

Има няколко проблема. Дълговете на Гърция изглеждат почти невъзможни за изплащане, така че по всяка вероятност в близките години ще настъпят нови дългови кризи. Съвсем неясно остава и дали държавата може бързо да се реформира така, че да работи по-добре.

Проблемите с клиентелизма и липсата на конкурентоспособност са прекалено дълбоки.

И най-важното, гръцката криза изкара наяве факта, че еврото е изначално дефектен проект. Историята учи, че валути, които не са на една държава, се сриват. ЕС въпреки това реши, че е създал структури, при които еврото може да работи. Видя се, че това не е вярно. В отговор някои лидери от ЕС ще заявят, че сега еврозоната трябва да създаде повече държавоподобни структури, като банков съюз или по-голям федерален бюджет. Последните пет години обаче показаха, че това вероятно ще се окаже политически невъзможно.

Горчивата истина е, че когато лидерите на Европа създадоха единната европейска валута, те налязоха в една необозначена и опасна област. Безопасни пътища за връщане оттам няма.

*По БТА