Тройно повече пари за наука предвижда нова стратегия до 2020 г.

От 58-мо място по научен резултат трябва да достигнем световно ниво след 10 години

Министърът на образованието и науката проф. Николай Денков, сн: БГНЕС

Тройно увеличение на парите за наука за четири години от 0.19 % от БВП сега на 0.7% от БВП през 2020 година, предвижда новият проект на Национала стратегия за развитие на научните изследвания 2017-2030 г., представен в петък

Актуализацията е дело на екипа на служебния министър на образованието и науката проф. Николай Денков съвместно с експерти от Българската академия на науките (БАН) и висши училища, които подкрепят заложените в нея цели.

Документът е ключов за успешното продължаване на оперативната програма “Наука и образование за интелигентен растеж“, тъй като стратегията е предварително условие на ЕК за изпълнението на програмата. Крайният срок за приемането ѝ беше декември 2016 година, което не се случи заради подаването на оставка на правителството на ГЕРБ и разпускането на парламента.

Сега тя трябва да бъде приета още в първите дни на новия парламент в срок до май месец. В противен случай има опасност ЕК да спре парите по програмата.

Документът отчита, че в момента се наблюдава устойчиво забавяне на научното развитие на България, което води до изоставане в областта на иновациите и високотехнологичната индустрия, а оттам и в приходите и качеството на живот.

От 58-о място по научен резултат да достигнем световно ниво след 10 години

Според най-значимата научна база данни – Уеб ъф Сайънс (Web of Science), през последните десетилетия България губи позиции по брой международно видими научни резултати. През 2016 г. страната ни заема 58-д място след страни като Виетнам, Алжир и Нигерия. Подобна е позицията по брой цитирания. Активността на българските учени остава практически непроменена спрямо предходни години. Те създават около 3500 документа и до 2500 реферирани научни трудове годишно. Тези стойности са в контраст със световните тенденции за ускорено повишаване на научната продукция.

Основната цел на новия проект за стратегия е България да стане регионален център за авангардни научни изследвания и развитие на нови технологии, както и да се възстанови международният научен авторитет на страната.

Документът предвижда три етапа на развитие. До 2022 г. българската наука трябва да се модернизира. До 2026 г. системата трябва да се доближи до средното европейско равнище. До 2030 г. научните изследвания в България трябва да достигнат световно ниво.

Създава се Изпълнителна агенция по наука към МОН

Стратегията предвижда създаване на Изпълнителна агенция за наука към Министерството на образованието. Тя ще управлява и подкрепя изследванията в научните организации и висшите училища в България, както и ще прави и мониторинг на научноизследователските дейности. Към агенцията ще влезе и фонд "Научни изследвания", който финансира с бюджетни средства научни продукти.

В същото време дейността на агенцията ще се разшири към създаване на различни програми за финансиране на кариерно развитие на учените, за приложни изследвания, за развитие на научните центрове, за международно сътрудничество, както и към разработване на специализирани и секторни програми за научни изследвания.

Научната кариера и заплатите ще зависят от атестиране

С помощта на новата структура висшите училища и научните организации ще създадат критерии за атестиране на своите учени. Онези, които получат повече от една незадоволителна оценка, няма да могат да заемат академична длъжност.

Атестирането на учените ще влияе и върху формирането на заплатите им. Предвижда се основното възнаграждение да е фиксирано за отделните научни длъжности, докторанти и постдокторанти и да се покрива от държавната субсидия на научната организация или висше училище. Размерът на заплатите ще се определя спрямо средната работна заплата в страната за предходната година.

Ще има и допълнителни стимули, обвързани с конкретни научни резултати. За младите учени без научни резултати ще има различен механизъм за допълнително възнаграждение. Те ще могат да участват в специално създадени за тях проекти към фонд “Научни изследвания“.

Проектът на стратегия предлага още в цялата страна да се създадат научно-иновационни комплекси, като за целта бъдат привлечени и партньори от бизнеса. Активно участие в развитието на комплексите трябва да имат общинските и областните управи и водещи партньори от чужбина. Тези структури ще бъдат финансирани чрез различни източници, включително и от структурните фондове на ЕС.

Още по темата
Още от Бизнес

Кой според вас стои зад решението за отстраняване на Силвия Великова?