Тройно повече пари за университетска наука от догодина

Реформата във финансирането на научната дейност на висшите училища най-сетне ще тръгне от 2017 г. с над три пъти по-голямо от досегашното финансиране, което обаче ще се разпределя по нов начин и строго определени критерии. Повече пари вече ще получават университети, които са доказано по-добри, а научните им постижения ще бъдат оценявани по специална формула с наукометрични показатели.

Това предвижда наредба на образователното министерство, която регламентира условията и реда за отпускането на държавната субсидия за научна и художествено-творческа дейност на университетите, публикувана за обществено обсъждане.

Образователното ведомство се надява новата система да се обезпечи по-добре финансово с бюджет 2017 г., като сегашните 8 млн. лв. за университетска наука се повишат на 30 млн. лв., научи Mediapool. Крайното решение обаче зависи и от позицията на финансовия министър Владислав Горанов, който винаги е подчертавал важната роля на образованието и науката. Преди броени дни той публично призова колежката си Меглена Кунева за по-смели реформи в университетското образование.  

С последните поправки в Закона за висшето образование университетите бяха разделени на изследователски и образователни, като само тези, развиващи научна дейност, ще ползват държавната субсидия за наука.

С наредбата на образователното министерство сега се въвеждат критерии, по които да бъде оценявана научната дейност на университетите.

Шест показателя за научния принос

Оценката на научната дейност ще става по 6 показателя. Това са брой научни публикации в научни списания, представени в световни вторични литературни източници; брой научни публикация във влиятелни издания; брой монографии; брой цитати на научни публикации от предходните три години по данни на Web of Science и/или Sсopus; брой статии в сборници от научни конференции, брой български и международни патенти.

По специална формула, оценяваща различната тежест на отделните параметри, както и броя на преподавателския състав на висшето училище, ще се пресмята средна оценка на резултатите от научната дейност за последните три години. Например цитиранията имат най-висока тежест, а като жест към хуманитарните науки е даден толеранс и на броя монографии.

При крайна оценка над 2 университетът ще получава пълна субсидия, от 1 до 2 – 90% от размера ѝ, а оценените от 0.01 до 0.99 – 80%. Остатъкът от средствата от държавната субсидия за научна дейност ще се разпределя пропорционално между висшите училища с най-високата оценка над 2.

По сходен начин ще бъде оценявана и художествено-творческата дейност във висшите училища по изкуствата като НАТФИЗ, Националната художествена академия и др. Там обаче сред оценяваните показатели ще бъдат брой спектакли, брой филми, брой изложби и др. и отново според получената оценка университетите ще получават по-висока или по-ниска субсидия.

Парите за научна и художествено-творческа дейност ще бъдат планирани при съставянето на бюджета за съответната година, като за целта до 31 март всяка година ръководствата на висшите училища трябва да представят отчети за научната си дейност. При закъснение с отчетите парите за наука на университетите могат да бъдат орязвани с 10% или изобщо да им бъдат спрени.

Първите полугодишни отчети за научната си дейност университетите трябва да представят в МОН до 31 юли 2017 г., като това ще е и първата година, в която финансирането ще е по новите правила.

Субсидията на конкурсен принцип

Университетите ще разпределят субсидиите за наука на конкурсен принцип. В конкурсите за финансиране на проекти за научна или художествено-творческа дейност могат да участват преподаватели на основен трудов договор или на трудов договор за допълнителен труд във висшето училище, докторанти, студенти и колективи от държавното висше училище.

Ръководител на научноизследователския или творческия колектив трябва да е преподавател от висшето училище с доказана научна компетентност и опит, съответстващи на целите на проекта, който притежава образователната и научна степен “доктор“ и/или заема академичната длъжност “доцент“ или “професор“. Класирането на проектите ще се прави от комисия, определена от Академичния съвет на висшето училище, като членове на комисията не могат да участват със свои проекти. На участниците в проектите ще може да се плащат възнаграждения до 35% от стойността на договора. Не по-малко от 30% от сумата се предоставя за възнаграждение на докторантите и/или младите учени, участници в изпълнението на проекта, а останалите средства се разпределят между другите участници.