Новото председателство на ЕС

Трудна задача за Кипър

Президентът на Кипър Димитрис Христофиас и председателят на ЕК Хосе Мануел Барозу

Един малък остров с големи проблеми - Кипър в деня, в който поема ротационното председателство на ЕС за следващите 6 месеца. В много аспекти малката островна държава изглежда надценена за тази си роля.

Кипър ще е първата страна-председателка на ЕС, която ще разчита на финансова подкрепа от Общността. Този факт дава повод за съмнения дали малката държава ще успее да изпълни всички задачи на европредседателството. Така например Кипър би трябвало да играе ролята на посредник в случай на конфликт в рамките на ЕС, би трябвало и да положи началото на нови политически инициативи. В дипломатическите кръгове в Брюксел се говори, че за закъсалата островна държава това ще се окаже доста трудно начинание.

С Кипър подслонилите се (и търсещите подслон) под европейския спасителен чадър страни станаха 5 на брой. И докато в Испания например вината за банковата криза се приписва предимно на проблемните кредити в сферата на недвижимите имоти, то в Кипър нещата изглеждат по-различно.

Причината за финансовите проблеми на острова, въвел еврото през 2008 година, се корени главно в гръцката криза. Това е посочено и в молбата за помощ, отправена към Брюксел. Кипърските банки са силно ангажирани в Гърция и загубиха над 3 милиарда евро покрай опрощаването на част от дълговете на Атина. Малката еврочленка обаче има и други големи проблеми. Например търговският баланс – през 2011 г. вносът е надхвърлял петкратно износа. Смущаващ е и фактът, че безработицата продължава да расте. Сред младите кипърци например тя е 30%.

Кипър до последния момент се опитваше да предотврати падането на колене пред Брюксел. Президентът Димитрис Христофиас добре знае, че ЕС отпуска помощи, но само срещу реформи. А досега Христофиас не се е доказал като голям реформатор. Точно затова той се опитваше да издейства кредити от Русия и Китай. В крайна сметка миналата година успя да договори заем от Русия в размер на 2,5 милиарда евро. Какви обаче са били условията за получаването на тази сума не е известно. Знае се само, че лихвите по кредита са 4,5 %. Наскоро Христофиас направи и втори опит за получаване на нов заем от Москва, и същевременно изпрати министъра на икономиката на посещение в Китай. И двете начинания обаче завършиха без успех. Както писаха тези дни кипърските медии, Христoфиас оставя отворена вратата за оттегляне на молбата за помощ към Брюксел, ако все пак Никозия договори нов междудържавен заем от Русия или Китай.

Всъщност финансовите нужди на Кипър са малки. Със своите 840 хиляди жители страната, която стана част от Общността през 2004-та, е една от най-малките икономики в еврозоната. Финансовата помощ не би представлявала особен проблем за ЕС. Сравнено например със 100-те милиарда евро, за които се твърди, че Брюксел е готов да отпусне на Испания, някакви си 6 или 10 милиарда за Кипър изглеждат незначителни. Но пък черногледци твърдят, че Кипър е страна, за която никой няма да плаче, ако бъде оставена да падне. Но до подобен сценарий надали ще се стигне.

Споделяне
Още по темата
Още от Европа

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?