Трудни времена пред Ширак

След като войната в Ирак върви към своя край със свалянето на Саддам Хюсеин, къде остава Франция, която шумно се обяви против войната?

"Горкият г-н Ширак", писа в редакционната си статия Ле Паризиен миналата седмица.

"Обзалагам се, че може би страхливо се промъква към телевизора, за да гледа как Багдад посреща победилите американци".

"Кралят на мира без корона", мърмори левият в. Либерасион, "Ширак е заплашен от политическа изолация".

Грешният кон?

Истината е, че френският президент сега се намира в неловка политическа позиция.

Оглавявайки антивоенната позиция, той заложи на грешния кон.

Войната в Ирак не се оказа голяма и продължителна, както френското правителство предвиждаше, а мнозинството от иракския народ очевидно не вижда в лицето на американците окупатори и нашественици.

Либерасион напомня на своите читатели, че човешката природа е такава, че никой не обича да бъде губещ.

Вестникът предвижда, че след като политиката на Ширак не му донесе огромни дивиденти, неговата широка обществена подкрепа ( 79% от французите подкрепиха неговата антивоенна позиция), може скоро да се сгромоляса.

Общественото мнение

Ако може да се вярва на проучванията, общественото мнение за войната наистина се е променило.

През уикенда Журнал де Диманш представи проучване, проведено от Ifop-JDD, което показва, че 55 % от французите все още смятат, че Франция е била права в отказа си да участва във военна кампания срещу Ирак.

"Това само показва колко непостоянно е общественото мнение", каза с усмивка Доминик де Моаси, заместник-директор на Френския институт за международни отношения.

"Проблемът не е толкова в това, че френският народ не обича да бъде смятан за губещ, по-скоро хората смятат, че позицията на Франция по войната се е доказала като несъстоятелна".

"Но ако в Ирак не бъдат открити оръжия за масово унищожение - това ще засили позицията на президента Ширак - и ще отслаби позицията на Буш."

Това е темата, с която много от френските вестници се занимават в момента.

Преди всичко, не беше ли това на първо място мотивът за започване на война, пита в.Фигаро.

Къде са оръжията за масово унищожение и къде са терористичните гнезда на Ал Каида, за които се говореше?

"Ако те бъдат открити", предупреждава Доминик де Моаси, "тогава Ширак е в беда, разбира се".

В момента обаче Ширак се сблъсква с проблеми у дома.

Вътрешни проблеми

Неотложността и важността на войната в Ирак му даде възможност да пренебрегне серия от неудобни, но нетърпящи отлагане вътрешни проблеми.

Френската икономика изглежда болнава, анализите предвиждат ръст не повече от 0,3% за първата половина на годината.

Бюджетният дефицит расте и вече е над лимита от 3%, предвиден от Европейския пакт за растеж и стабилност. Брюксел показа, че няма да дълго да протака санкциите.

Безработицата бързо нараства и скоро правителството на Ширак ще трябва да се заеме с неприятния, но необходим въпрос за пенсионната реформа, която вече предизвиква масови стачки в страната.

Ако ООН не играе "централна роля" при новото управление на Ирак, за което настоява Франция, тогава правителството - което винаги е използвало Съвета за сигурност да демонстрира своето политическо могъщество - ще загуби своя глас заедно с Ирак.

А САЩ не са склонни да предоставят на такъв изявен критик като Франция дял от който и да е привлекателен контракт по възстановяването на Ирак.

Франция ще бъде отрязана от региона дипломатически и икономически, президентът Ширак ще бъде статист на международната сцена и ще бъде принуден да възприеме по - самовглъбени ходове, най-вече велики.

Според Доминик де Моаси, надеждата е във Великобритания.

"Америка няма да прости лесно на Франция", казва той. "Но възобновеното приятелство с Великобритания ще бъде много полезно за постигане на примирие".

"Френските бизнеслидери вече са изключително изнервени заради проблемите в трансатлантическите отношения, разбира се, това може да им струва скъпо...но поне Тони Блеър може да окаже някакво влияние върху Вашингтон".

Що се отнася до Париж, битката за налагане на френското влияние като че ли пак започва отначало.

Но този път Франция знае, че трябва да прави това по- приглушено и да се ангажира в "тиха дипломация", по думите на Де Моаси.

Още от Свят

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?