Трусовете в страната не са най-добрият старт на преговорите с НАТО

Трябва да е известно, страните от Алианса много внимателно следят, и това е една от първите задачи на техните дипломатически мисии тук, нашето вътрешно развитие и нашите проблеми, защото естествено никой не иска да вкарва в съюза проблемите заедно с една нова страна членка, заяви заместник-министърът на външните работи Любомир Иванов, който ръководи българския екип за преговори с НАТО пред БНР. Според него трусовете, които сега се случват у нас, не са най-доброто при стартиране на разговорите ни с НАТО. Утре в Брюксел започва първият кръг от преговорите на България с Алианса. "Не бих преувеличавал обаче тяхната амплитуда, защото тези проблеми отдавна са идентифицирани", добави Иванов.

Той посочи, че са необходими промени в процедурата за даване на въздушен коридор или за преминаване на войски през територията на страната и повтори позицията на външния министър Паси, че конституцията е твърде тежка при реагиране в ситуации, свързани с наше участие в мисии на НАТО, с преминаване на войски на съюзниците, даже на техни части за учения и за други дейности по "Партньорство за мир".

Затова мнозинството лансира промени в конституцията, които да позволят на правителството самостоятелно да дава такива разрешения, без да е необходимо одобрение от парламента. От ОДС заявиха, че подкрепят такива конституционни промени и това е една от точките в предложения от СДС план за НАТО, изпратен до президента, премиера и шефа на парламента.

В момента няма проблем, при който да не бихме могли да реагираме, каза смята депутатът от Коалиция "За България" Евгени Кирилов, по повод възникналите спорове около преминаване на войски през територията на страната. Според него парламентарната процедура за разрешаване на въздушен коридор е "бавна, но не чак толкова тромава". Пред Би Ти Ви Кирилов посочи, че не става дума за законодателни промени, а за прилагане на закона.

Любомир Иванов не отрече, че и в момента няма формални пречки България да изпълнява съюзническите си задължения към НАТО, но трябва да изхождаме и от целесъобразността в мерките, които взимаме за опростяване и олекотяване на нашите правни процедури в тая сфера.

Президентът Георги Първанов досега не е подкрепил исканите от кабинета промени в конституцията заради НАТО, но поиска Конституционният съд да се произнесе по въпроса.

Любомир Иванов определи Закона за класифицираната информация като "внимателно координиран" със съюзниците, които са изказали мнение, че той е "прекалено строг". "Проблемът тук не е толкова в закона, колкото в практическите неща, които се случват в някои служби," каза още заместник-външният министър.

"Същевременно вече ни предстои и етап, на който трябва да се подготвим за включване в системите за електронна обмяна на информация. Това също е едно предизвикателство, което има и технически, а и кадрови параметри, ако искате", уточни Иванов.

Най - голямото предизвикателство оттук нататък, по думите му, е процедурата на ратификация в американския Сенат, "където има една особеност, че сенаторите почти винаги действат повече във, на базата на лични мнения и оценки, на базата на оценки на своите екипи, а не толкова на базата на мненията на политическите сили, към които формално принадлежат... Същевременно не трябва да се подценяват и редица други парламенти, където не в блок, а поотделно ще се подхожда към всяка ратификация. Там можем да имаме трудности, които са специфични за България, а не за целия пакет кандидати", посочи зам.-външният министър.

На първия кръг от разговорите за присъединяване към НАТО, който започва в петък, България официално ще поеме ангажименти в политиката, икономиката и отбраната, заяви Любомир Иванов преди заминаването за Брюксел.

Поетите ангажименти ще дадат основа за втория кръг разговори, който се отнася до въпросите на ресурсите, правните проблеми, опазването на информацията и сигурността. Вторият кръг разговори ще започне на 10 февруари.

В отбраната е важна готовността да имаме въоръжени сили, които могат да участват в мисиите на НАТО, каза заместник-министър Иванов. По думите му за участие в такива мисии е по-важна подготовката на личния състав и комуникациите, а не толкова подмяната на въоръжението.

В българската делегация са заместник-министърът на отбраната Иво Иванов, първият заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия вицеадмирал Петър Петров, директори на дирекции в Министерството на отбраната и началници на управления в ГЩ.

За кратко време България трябва да изготви график за реформите до пролетта на 2004 г., когато се очаква ратификация на договора за членство в НАТО. Графикът ще бъде представен в Брюксел във формат 19+1 през март 2003 г., когато се очаква и подписването на протокола за присъединяване. От април 2003 г. до март 2004 г. е периодът за ратификация на протокола за присъединяване в законодателните органи на 19-те страни членки и депозирането му във Вашингтон.

Междувременно ще има постоянни консултации по изпълнението на графика за реформите. В края на март 2004 г. се очаква официалната покана за присъединяване към Вашингтонския договор. Следва ратификация от Народното събрание и депозиране на решението в Държавния департамент на САЩ.