Трябва да се каже кой и за какво е отговорен в кризата с ЕС

Г-жо Буруджиева, какъв е адекватният управленски отговор на кризата с Евросъюза?

Подложени сме на доста сериозен мониторинг в различни области и се оказва, че сега има непрекъснато някой, който заключава нещо по отношение на България. Поради това ми се струва, че най-адекватният управленски отговор в момента се състои в две действия. Първото – да се спре да се търси вината само отвън. Независимо от това, че може да има двойни стандарти, че не се краде само в България, защото ОЛАФ не е създаден заради нашата страна, трябва да спре това мислене. Няма правителство, което е започнало да се сърди на Брюксел и да не си е отишло тежко. Най-пресният пример за това е кабинетът на Иван Костов.

Втората стъпка е да се направи систематичен анализ на случващото се в България. Все пак вицепремиерът Меглена Плугчиева, която отговаря за еврофондовете, вече работи повече от месец. Трябва да се види ясно какво става тук и кой е виновен.

Ако това не се случи, ще има ефект като този със смяната на последния министър на МВР Румен Петков. Ген. Атанасов, който най-много искаше да се махне Петков, сега седи и "реве" защо Михаил Миков трябва да бере срама на Румен Петков. Защото в крайна сметка никой не можа да разбере кой и за какво е виновен за кризата в МВР. Да има анализ? Не!

Когато се занулява едно управление, се занулява и ситуацията. Тоест, вижда се изходното положение, съобщава се то на хората и се предлагат конкретни мерки, а по-нататък може да се оцени те какъв ефект са имали.

Този анализ сега кой трябва да го направи?

Всеки може, има достатъчно компетентни експерти. Ако искат да си наемат, ако искат пък да съберат анализите на отделните институции и пр.. И дори да не е достатъчно качествен този анализ, от управленска гледна точка и от политическа, всички ние ще можем да кажем - тук са ни излъгали, тук не са предвидили това, тук са скрили еди какво си. Неприятното в случая е, че сега излиза, че всеки един българин не спазва законите и е крадлив, което не е така.

Не може да се дават огромни пари за PR и за външни агенции на доста министри в този кабинет, но да не се правят качествени анализи. Това е трагедията в едно управление – че огромните пари се дават не за анализи. Няма анализатори, а само технолози – как да предадат едно съобщение и евентуално да го напишат. Задълбавам този въпрос, защото има комуникационна стратегия на правителството, която беше и обновена, за да може образът на България и всичко, което правим като усилие за членството ни в ЕС, да се представи пред Европа.

Да видим, например, колко пъти чуждестранни медии са потърсили български министър за коментар и колко пъти той е дал такъв.

Кой трябва да понесе отговорност – целият кабинет или отделни министри?

Всичко трябва да започва от принципала. Не е възможно принципал години наред да е финансовото министерство и ние да не започнем да се питаме какво става там. Това министерство, което трябваше да ни сигнализира, да контролира и много преди докладите на Брюксел да каже – "Вижте, хора, стават неща, за които отвън като ги видят ще ни издърпат ушите!"

Виждаме обаче, че финансовият министър Пламен Орешарски с половин уста признава, че работата не е свършена и са допуснати грешки.

Орешарски не може да поеме политическа отговорност, защото е експерт. И в тази връзка смятам, че трябва да престанем да се питаме кой ще поеме отговорността. Защото е нужно да се запитаме защо тя се създава. Стигаме и до проблема за функционирането на съдебната система. Няма да тръгнат нещата, докато не се осъзнае, че се носи отговорност. И второ, като се носи, след това има реални последствия, има наказание. И всичко опира до това как са направени законите.

В българските закони има достатъчно много вратички, за да може да не се постигне наказание. Това пък е отговорност на народните представители. И трябва да се прегледа много внимателно законодателството, защото няма български гражданин, който да не се е сблъскал с определен закони и да не е установил, че има начини той да бъде заобиколен. И обикновено това става източник на корупция.

Какви са капаните пред премиера Станишев?

Много отрано започна предизборната кампания. Предишните години предизборните скандали ставаха три месеца преди вота, към 2001 г. ставаха до 6 месеца, а сега поне година преди избори.

Единият капан е свързан с комуникацията. Общественото мнение в съвременния свят се създава наистина от медиите, затова и първият капан е комуникационната дейност и политика на кабинета. Дори и добри неща да се направят, да сме напред и правителството да е свършило нещо, то всички не можем да го разберем. Това е като на мач – всеки излиза и го интерпретира по различен начин.

И в тази връзка всичко е въпрос на интерпретация. И това е първият капан, който почти се е заключил. Следващите са свързани с абсолютната неяснота как са подбирани кадрите в управлението. Тази непрозрачност и начинът, по който беше формирано правителството, като персонажи и като механизми на търсене на отговорност, също стана капан на правителството и който също вече е щракнал.

Третият капан е свързан с липсата на синхрон вътре хоризонтално, а понякога и вертикално, в българските институции. Това се дължи и на факта, че много трудно се налага една коалиционна култура на управление. На този фон ми се иска и да кажа все пак няколко добри думи за премиера Станишев, който е един от малкото лидери, които имат качествата да правят коалиционно управление. Той не е вождист. Но въпросът е доколко той лично и партията, която представлява, е отстоявала пълната яснота на механизмите как се делегира власт, как се упражнява контрол, как се прави мониторинг на онова, което се нарича коалиционно управление.

Президентът Георги Първанов не се дистанцира от своя спонсор Людмил Стойков. Какъв сигнал е това за Европа и за българската общественост?

Трудно ми е да разбера президента Първанов поради две причини. Едната е, че той в по-големия обем от случаите, с които се е заел, по-скоро прилича на първа дама, защото се занимава предимно с благотворителност. Няма лошо в това. Втората причина е, че винаги върви след събитията и в този смисъл започва да придобива една историчност. Смятам, че прилагането на двойни стандарти, начинът, по който се обясняваше след онова прословуто интервю, облечен в костюм и с разгърдена риза, някак всичко опира до личен избор и морал. Той е задължителен за всеки човек. Затова просто да каже за какво става въпрос. Всяко мълчание е съгласие.

"Файненшъл таймс" открито поставя въпроса за легитимността на президента и премиера. В добавка към всички безпрецедентни критики, отправени досега към България, възможно ли е настоящото държавно ръководство да възстанови доверието на западните партньори?

Легитимността на българския президент и премиер се формира в България и се дължи на факта, че те са избрани от българските граждани. "Файненшъл таймс" изобщо не е органът, който може да говори за такава легитимност. Това е безобразие и именно в тази връзка говорих за комуникационната политика. Възмутена съм като българин как може българското правителство, след като дава толкова много пари за такава политика, да не реагира на такива публикации. Откъде накъде някой ще си получи парите да напише такова нещо и никой да не реагира от българска страна?!

Работа е на българските партии, лидери, граждани и пр., да определят кой е легитимен и кой не. Ние сме партньор на Европа и затова трябва да си правим сами мониторинга, а не някой отвън да ни обвинява, да ни казва за какво става въпрос.

В политиката е важно дали си нарушил законите и ако си го сторил, тогава те наказва съдебната система. Ако си нарушил доверието на гражданите пък, то те те наказват на изборите. Тази медия не е ЕК или нещо друго, затова трябва да се научим да разграничаваме нещата.

Очаквате ли промяна в списъка на основната "клиентела" от икономически групировки и отделни бизнесмени, които получават най-големите обществени поръчки, печелят приватизационни сделки и концесии?

Хубавото нещо на членството ни в ЕС, че все по-малко има едни сухи пари, които големите фирми могат да вадят и да раздават. По-малко са и средствата, които се източват или са от сивата икономика. Очаквам с ограничаването на сивата икономика да се свият и тези възможности. Става все по-видимо кой бизнесмен къде стои. Истината е обаче, че много големият бизнес плаща на всички партии, особено на тези, които ще отидат на власт. Така че много вероятно е да гледаме горе-долу същите фирми.

Но от гледна точка на евроизискванията и за проектите, по които се кандидатства, се искат легитимни доходи, големи обеми, показан управленски опит на големи капитали. Работи се по правила и те не могат да бъдат заобиколени.