"Трябва да сме единни"" е лозунгът на всяко авторитарно управление

Г-жо Мутафчиева, Вашият баща, историкът Петър Мутафчиев пише, че оставени без водач, българите са склонни към малодушие и лесно се отказват да се борят за съдбата си. С последния си избор на премиер - цар и с последвалата политическа ситуация народът не опровергава ли всъщност с едно малодушно поведение това, иначе мъдро, наблюдение?

Без оглед на това, че става въпрос за мнението на баща ми, което, разбира се, уважавам от цяло сърце, съм по принцип срещу, обобщенията в обществознанието. Всяко обобщение огрубява нещата. Има българи и българи. Това, че едно значително мнозинство - което не е чак толкова, колкото го казват, защото то беше мнозинство от гласувалите, а дето се вика, половината хора не гласуваха, че си избраха цар, както те му викат, не е признак на малодушие, а на много, много компоненти. Но изглежда, че човек свиква и да бъде лъган. И си викат: Хайде да опитаме. Поне аз толкова, колкото познавам от гласувалите за Симеон, до един казваха - Ами щото искаме промяна. Е, винаги им разправям, че промяната не е най-доброто нещо от всяко положение, просто защото се губят темпове. Но все едно, кой каквото си е избрал, да си го търпи сега.

Аз лично съм чувала репликите: Ще рискувам, пък каквото ще да става

А, българите не са от рискуващите, гледайте си работата... Не, на нещо са се надявали. Незряла беше цялата история, но какво да правиш сега. Глас народен, глас божи.

Вие вярвате ли в това, че народът никога не греши. То излезе като един популярен лайтмотив дори от видни интелектуалци след изборите.

Не, не, това е изключено. Моля ви се, как да не греши. Греши и още как! При което не само нашият, защото ние викаме "българска му работа", нали. Но кой народ не е грешил? Аз правя аналогия с големия ентусиазъм около Наполеон ІІІ, който си е бил един разбойник и комарджия. И как си го нахлузват на главата, и той пък се обявява и за император на всичко отгоре и угробва Франция.

Как си обяснявате, че няма покаяние за извършените грешки?

Мисля, че няма да го докараме никога до покаяние, защото на българите по принцип някой друг им е виновен, те са невинни. Винаги са невинни, винаги някой ги е подвел, излъгал, угробил... Изобщо всеки, който ги управлява, е отвратителен, според тях. Може би тук вече трябва да се търси някаква корекция на това обществено поведение, защото няма сега да слезе пък Господ от небето да ни управлява!

Кой да направи тази корекция, защото това непрекъснато пребиваване в нихилизъм, дори и по отношение на самите себе си е, саморазрушително поведение.

Да, но то е пък и много изгодно - все не сме ние, все е някой друг. И изглежда, че ще караме по тая линия, защото тя е бая стара. Тя е от Освобождението насам. Някак си не сме успели да се справим със самоуправляването си, със самодисциплинирането си, със самоограничаването си. Българинът винаги разбира и свободата, и демокрацията като една всепозволеност. Ама то не е така.

В края на миналата година в един от своите коментари написахте, че ни управлява брак между непознати. И предвидихте, че настъпва действие второ от тази трагикомедия - изтрезняването.

То, вижте какво, след всеки брак се изтрезнява, ако сте забелязала. Дори и след нелошите бракове. Друго си е свободата, Санчо! Наистина това беше резултат от едно огромно взаимно непознаване. А то ние какво знаехме за този човек? Нищо не знаехме! Той май че и не ни позволява да знаем, ако забелязвате. А от друга страна, и неговите представи за един народ, който размахва байрачета и букети - той страшно някак си надцени това отношение, тази идилия. И какво мислеше - че тя може да има трайност. Ама човек трябва да чете. Кое правителство на нас ни е угодило, кажете ми. И не става въпрос само от 10 ноември. Моля ви се! Аз от дете помня все пак - приятелите, гостите, роднините - ама то непрекъснато се плюеше по всекиго и по всичко.

Това означава ли, че има сравнение с предишна политически ситуация? Бяхте написали, че Новото време е продължение на развития социализъм, без да се притесните от възможния парадокс.

Парадоксите не са нещо чуждо в историята. Напротив, много чести са парадоксалните ситуации. Но имаше в отношението към царя нещо от отношението на населението към Тодор Живков - това е бащата, изобщо той ти казва какво да правиш.

А можем ли по-назад да потърсим аналогии, защото все пак във въздуха витае нещо катастрофично?

Може би щяхте да бъдете права, ако у нас съществува така една обществена, една гражданска памет. Ама не виждате ли как в момента бива идеализирано примерно управлението на Живков. А тогава, знаете - вицовете, всички разговори, в които той съвсем не се къпеше в симпатиите на населението. От това не остана абсолютно нищо. Огромният процент ще ви кажат, че тогава са живели много добре. Бих искала да им напомня само опашките за кисело мляко по леда. Ама ето - това е напълно изписано от паметта на електората. Няма я тая памет. Както викат французите, паметта на сърцето я няма. Много странно, може би това е с оглед на оцеляването, което някак си се оказва основен глагол в нашето мислене. Да не си слагаш нещо тежко на душата, да гледаш само днеска.

Тези дни се заговори отново за понятието народ, макар и в един доста по-различен контекст. Изказването на експремиера Иван Костов на 13-ата конференция на СДС, в което той постави в кавички думата "народ", предизвика остра неприязън. Той беше беше обвинен в политическа некоректност. Справедливи са според вас тези обвинения?

Не, защо, мен също ме обижда думата "народ". Обижда ме. Първо, никой няма право да говори за народа изцяло. И второ, през ХХІ век има нации. Тоест хора, обединени от някакво мислене, от някаква перспектива, от някаква воля. Народи е имало по времето, когато са били неграмотни.

Два типа мълчание като че ли поставиха под въпрос обществения диалог, поне така, както е протичал досега - мълчанието на Костов и мълчанието на Симеон. Сравними ли са те според вас?

Абе, не са сравними. И дори бих казала, че са противоположни. Костов така неочаквано силно емоционално реагира на провала на своята политика и кампания. Не е като да не му дава право човек, защото той все пак наистина се заложи. Ама се заложи така - отгоре додолу. Сега колко е успял, колко неуспял, това ще се разбере след много време. И той го прие някак прекалено лично. И това, че си мълчи, не е най-лошото. Какво сега, да седне да обяснява това, което всеки знае, или да се извинява. Добре, той се е извинил вече. После и неговото оттегляне според мен си е достойно. Но тъжно е, че се чувства толкова чак огорчен. Човек, когато се лови на политическото хоро, трябва да готов на съвсем всичко. Ама да бъде готов, както беше готов един Андрей Луканов, да кажем. А пък мълчанието на царя по моему е въпрос на стрес, на едно объркване, на едно непознаване на средата и на стереотипите на хората. Не може човек на 66 години да упражни нов занаят, мъчно е.

А вие как ще прогнозирате развитието на политическата съдба на Симеон Сакскобургготски и неговото движение?

Ама вижте, аз за него кахър нямам. Защото човекът си има територии за отстъпление. Ето, направи едно такова впечатление, заговори се за него, след като никой не го е забелязвал толкова десетилетия. Той има от какво да бъде доволен от всяко положение. Реституира си човекът бащинията - така ще има и за децата, и за внуците, но не мога да го видя по-нататък.

Смятате, че това ще приключи скоро, така ли?

А не, за никакви срокове не можем да говорим. Компонентите вече на политическия живот са толкова многобройни и толкова внезапни, че както виждате, дори в едни големи държави като Русия и като Щатите всяка крачка, която направят, е объркваща или объркана, та ще говорим за 7 милиона души тук, забравени от Бога.

Вие наистина ли мислите, че сме забравени от Бога, че ако се появи опасност от олигархичен тип управление, Европа би си затворила очите за това?

Тя винаги ги е затваряла, защо да не ги затвори. Какво зависи тя от нас - в никаква степен. И всичките тия наши напъни да се изкараме необходими поради нашето геополитическо положение - ами всеки си има геополитическо положение, да не сме само ние!

Смятате ли, че има опасност да останем все още в периферията - политическа и икономическа - на Русия.

Ами да. Напълно е възможно. Изобщо в зоната на мрака, както се вика. Вижте, като казвам от Бога забравен, това значи, че Бог е забравил да ни даде акъл. Това нещо мъчно може да се поправи, трябва повече самокритичност. Не ви ли е смешно, че българите много говорят за това - колко сме с понижено самочувствие. Ама то не е понижено, то е реално. И все чакат някой да им повдигне самочувствието... Ами да си го повдигат, да свършат нещо, което да зачуди света!

А споделяте ли конспиративните теории, че Симеон е активиран тъкмо за да можем да бъдем отдалечени от нашата европейска принадлежност, по парадоксален начин?

Това го имам за доста вероятно. Защото друго обяснение какво да намериш? Първо, личи си кои са доволни от неговото присъствие и роля тук, кои някак държат за закрепят статуквото - той да остане колкото се може по-дълго и да надроби още Бог знае какво.
Ако нещо ме тревожи реално, това е, че се засилва обедняването на българското население. Направо то наистина приближава критична точка! Може би това обедняване ни води към една индиферентност, към едно покорство пред всичко, което се случва. Ето виждате, тези данъци, които станаха изведнъж абсурдни на фона на бедността ни. Хората помрънкаха, помъркаха и тръгнаха да си ги плащат.

Затова пък се появи анекдотът, че след царя винаги идва 9 септември. Според вас неизбежно ли е идването на БСП на власт след разпада на царското управление...

Не, то се тиражира, то е ясно - има си обработка на заинтересованите. Обаче не е невъзможно. Просто аз не виждам вече алтернативи.

Какво смятате за СДС - възможно ли е да се възроди политическия импулс, който да го направи отново активната политическа сила?

За да се възроди СДС, ще му трябва бая време, докато проработи пак българското "забравливо" и хората да забравят срещу какво са роптали, и кое им се струваше абсолютно невъзможно - това, че Костов се държал надменно... Ами сега им се държат три пъти по-надменно - не им позволяват нито да говорят, нито да мислят, нито да пишат.

Много хора и определени среди в България продължават като че ли на нова степен да въртят плочата на националното помирение, виждате ли възможност за това?

Ако е можело да има помирение, национално, трябва да имаме примери за него в миналото. Все пак, барем веднъж. Това едно, и второ, ние го знаем какво е - Ein Volk, ein Reich, ein Fuehrer (един народ, една държава, един водач). Това си е лозунгът на всяко авторитарно и тоталитарно управление: трябва да сме единни. И изобщо каква е тая идея, че за да управляваш един народ, той трябва да бъде единен?!

В този смисъл съзирате ли опасност от по-ярки примери за авторитаризъм под формата на някакви управленски модели?

Виждам напоследък едни такива намеци, които явно са опипване на почвата: колко пакостни са партиите, как ние сега, за да влезем в НАТО, трябва да станем един блок. Първо, влизането в НАТО е под много голям въпрос, защото в прав текст ни казват, че тая работа няма да стане. И защо ще поставяш на хората такова условие - да разиграват някакъв театър или какво?

Все пак днес е денят на прошка и може би трябва да се кажат няколко думи за това какво трябва да си простим ние, българите, взаимно.

Трябва да си простим тази своя проклетия. Проклетията не е лошотия, проклетията е грешка в поведението, а не в душата. Ние не се отнасяме добре един към друг, нямаме достатъчно разбиране за тия общи трудности, в които всеки от нас се гърчи по своему. Винаги казваме: да, ама вижте какви мутри какви милиони направиха. Ама чакайте сега, навсякъде има мутри и милиони, какво ме засяга това. Понятието справедливост е нещо много пакостно, какво значи справедливост. Природата несправедливо разпределя между хората и способности, и здраве, и красота, и сила. Е, ние и това ли искаме да коригираме и как ще го коригираме и защо - за да може негодникът да живее наравно с човека, който цял живот се трепе и допринася за обществото. Трябва да извадим от съзнанието си този термин.

Интервюто на Люба Кулезич е излъчено в предаването "Гласове" по "Инфо радио", 17 март