Трябва да сме реалисти за намеса в Сирия

Западът трябва да помогне на сунитското мнозинство както срещу режима на Асад, така и срещу "Ислямска държава"

Трябва да сме реалисти за намеса в Сирия

Сред всичкото сочене с пръст и бъркотия около бежанската криза, конкуриращо се състрадание и полъх на ислямофобия към хилядите сирийци, които отчаяно си проправят път в Европа, се обръща твърде малко внимание на сирийската политика и с какво очевидните ѝ пропуски са допринесли за сегашната криза.

Покрай възобновените обсъждания от Лондон до Анкара за намеса в Сирия, няма яснота каква е целта. Докато "Ислямска държава" укрепва трансграничния си халифат, при силите против ИД цялото е трагично по-малко от сумата на подвижните части. По-смислена политика трябва да намери начини да се помогне на сунитското мнозинство в Сирия - на терена и против мъчителите му: режима на малцинството на Башар Асад и сунитските джихадисти на ИД. Моралният императив не се нуждае от обяснения, но стратегическата цел е сунитското обществено мнение да се настрои против ИД.

Важно е да се отървем от вредното схващане, че единственият начин да се води борба с ИД е да се свали от власт Асад. Това е огледален образ на безнадеждния избор, пред който са изправени милиони сирийци, хванати в капан между варелните бомби на режима и варварската диващина на ИД. Асад използва тотална и религиозна война, за да създаде самоизпълняващите се условия, при които ще бъде припознат като единствената алтернатива на джихадизма. Той е другата страна на монетата на халифата, който силите му почти не закачат. Утвърждаването на този цинизъм, довел до 300 000 убити и най-малко 6 милиона (регистрирани и неофициални) бежанци, само ще влоши кризата. Но какво друго може да се направи?

Първо, може да се направи много повече, за да се помогне на разселените сирийци на територията на Сирия и извън границите ѝ. Даваните от агенциите на ООН хранителни дажби бяха намалени, а след това намалени отново, както и клиниките. Тази нищета и отчаяние са нещата, които подхранват ИД и допринасят за бягането към Европа. В долината Бекаа в Ливан, при границата със Сирия, обаче има няколко училища за бежанци, които са мобилни и може да се превозят обратно у дома - което дава някакво чувство за достойнство на травмирани деца, заедно с негласното послание, че един ден те ще си ходят у дома. Задържането на сирийците на място е жизненоважно за всякакво бъдеще, което може да има тази страна.

Второ, може да се направи повече за защита на цивилните, които са подложени на бомбардировките на Асад по пазари, болници и училища - в бунтовнически райони, но не и на територията на ИД. САЩ и съюзниците им сигурно биха могли да се справят с хеликоптери, носещи варелни бомби, особена след като вече могат да ползват близките турски военновъздушни бази.

Сериозно намерение на Запада да се помогне и защити по този начин може да улесни третата и най-трудна част на една съгласувана стратегия - договаряне на преход за излизане от войната.

Фактическото разделение на Сирия (и на Ирак) също показва, че макар и ИД да е силна в сунитски райони, тя е отблъсквана, когато се опита да навлезе в територия на шиити или кюрди, които смятат, че прогонването на ИД от сунитските земи е работа на сунитите. Като се има предвид, че и в Сирия, и в Ирак армията почти се е разпаднала, както и застрашителния възход на подкрепяни от Иран шиитски милиции в тези две страни, сунитските племенни бойци в Ирак и сирийските бунтовници, които се бият срещу ИД и Асад, се нуждаят от повече подкрепа.

Убеждаването на разочарованите сунити да се откажат от екстремизма обаче трябва да означава преход без Асад и обединяване на най-малко компрометираните елементи от сирийската държава с опозицията и бунтовниците. Дали съюзниците на режима Русия и Иран биха приели някога това? ИД безпокои Иран по западната му граница и Русия в Северен Кавказ. Западът трябва да се възползва това усещане за обща заплаха.

Остатъчният режим на Асад, който се е свил до една четвърт от сирийската територия, сега съществува с благоволението на Иран. След сключеното неотдавна ядрено споразумение обаче Иран не може да спечели легитимността, към която се стреми в един предимно сунитски и арабски регион с подкрепа на режима на Асад. Иска ли Техеран пълен контрол над анклав-парий или по-реалистично влияние в Сирия, с която съседите ѝ могат да съжителстват? Със свиването на режима на Асад Иран трябва да вземе решение.

По БТА.

Споделяне

Още по темата

Още от Свят