Трябва да сме реалисти за намеса в Сирия

Западът трябва да помогне на сунитското мнозинство както срещу режима на Асад, така и срещу "Ислямска държава"

Трябва да сме реалисти за намеса в Сирия

Сред всичкото сочене с пръст и бъркотия около бежанската криза, конкуриращо се състрадание и полъх на ислямофобия към хилядите сирийци, които отчаяно си проправят път в Европа, се обръща твърде малко внимание на сирийската политика и с какво очевидните ѝ пропуски са допринесли за сегашната криза.

Покрай възобновените обсъждания от Лондон до Анкара за намеса в Сирия, няма яснота каква е целта. Докато "Ислямска държава" укрепва трансграничния си халифат, при силите против ИД цялото е трагично по-малко от сумата на подвижните части. По-смислена политика трябва да намери начини да се помогне на сунитското мнозинство в Сирия - на терена и против мъчителите му: режима на малцинството на Башар Асад и сунитските джихадисти на ИД. Моралният императив не се нуждае от обяснения, но стратегическата цел е сунитското обществено мнение да се настрои против ИД.

Важно е да се отървем от вредното схващане, че единственият начин да се води борба с ИД е да се свали от власт Асад. Това е огледален образ на безнадеждния избор, пред който са изправени милиони сирийци, хванати в капан между варелните бомби на режима и варварската диващина на ИД. Асад използва тотална и религиозна война, за да създаде самоизпълняващите се условия, при които ще бъде припознат като единствената алтернатива на джихадизма. Той е другата страна на монетата на халифата, който силите му почти не закачат. Утвърждаването на този цинизъм, довел до 300 000 убити и най-малко 6 милиона (регистрирани и неофициални) бежанци, само ще влоши кризата. Но какво друго може да се направи?

Първо, може да се направи много повече, за да се помогне на разселените сирийци на територията на Сирия и извън границите ѝ. Даваните от агенциите на ООН хранителни дажби бяха намалени, а след това намалени отново, както и клиниките. Тази нищета и отчаяние са нещата, които подхранват ИД и допринасят за бягането към Европа. В долината Бекаа в Ливан, при границата със Сирия, обаче има няколко училища за бежанци, които са мобилни и може да се превозят обратно у дома - което дава някакво чувство за достойнство на травмирани деца, заедно с негласното послание, че един ден те ще си ходят у дома. Задържането на сирийците на място е жизненоважно за всякакво бъдеще, което може да има тази страна.

Второ, може да се направи повече за защита на цивилните, които са подложени на бомбардировките на Асад по пазари, болници и училища - в бунтовнически райони, но не и на територията на ИД. САЩ и съюзниците им сигурно биха могли да се справят с хеликоптери, носещи варелни бомби, особена след като вече могат да ползват близките турски военновъздушни бази.

Сериозно намерение на Запада да се помогне и защити по този начин може да улесни третата и най-трудна част на една съгласувана стратегия - договаряне на преход за излизане от войната.

Фактическото разделение на Сирия (и на Ирак) също показва, че макар и ИД да е силна в сунитски райони, тя е отблъсквана, когато се опита да навлезе в територия на шиити или кюрди, които смятат, че прогонването на ИД от сунитските земи е работа на сунитите. Като се има предвид, че и в Сирия, и в Ирак армията почти се е разпаднала, както и застрашителния възход на подкрепяни от Иран шиитски милиции в тези две страни, сунитските племенни бойци в Ирак и сирийските бунтовници, които се бият срещу ИД и Асад, се нуждаят от повече подкрепа.

Убеждаването на разочарованите сунити да се откажат от екстремизма обаче трябва да означава преход без Асад и обединяване на най-малко компрометираните елементи от сирийската държава с опозицията и бунтовниците. Дали съюзниците на режима Русия и Иран биха приели някога това? ИД безпокои Иран по западната му граница и Русия в Северен Кавказ. Западът трябва да се възползва това усещане за обща заплаха.

Остатъчният режим на Асад, който се е свил до една четвърт от сирийската територия, сега съществува с благоволението на Иран. След сключеното неотдавна ядрено споразумение обаче Иран не може да спечели легитимността, към която се стреми в един предимно сунитски и арабски регион с подкрепа на режима на Асад. Иска ли Техеран пълен контрол над анклав-парий или по-реалистично влияние в Сирия, с която съседите ѝ могат да съжителстват? Със свиването на режима на Асад Иран трябва да вземе решение.

По БТА.

Споделяне
Още по темата
Още от Свят

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?