Трябва ли атеистите да се радват на папа Франциск?

Папа Франциск.

Лъскавият плакат с фотографията на Обама, който обещава надежда и промени, днес е поизбледнял. Разочарованието от войната с използването на дронове, а също така и неудачната подготовка и реализация на реформите в сферата на здравеопазването накара либералите и прогресистите от целия свят да потърсят нова звезда, за да сложат нейния плакат на стената вместо този на Обама.

Оказва се, че вече има явен и очевиден кандидат, който оглавява организацията, която същите тези либерали и прогресисти отдавна смятат за ненавиждаща жените, хомофобска и жестока благодарение на множеството педофилски скандали.

Новият герой на левите е римският папа.

Въпреки че папа Франциск зае високия пост едва през март, той успя да се превърне в необикновено явление. През 2013 година в интернет най-много се говори за него и по този показател той изпреварва теми като Obamacare и националната сигурност. Туитър акаунтът на Франциск заема четвърто място. Името Франческо в Италия е сред най-популярните при новородените. В Рим предупреждават за наплив на туристи, а в храмовете се говори за увеличение на броя пристигнали и всички приписват тези факти на "ефектът на Франциск”.

Лесно е да си представим неговата популярност. Историята за неговата скромност мигновенно се превърна в легенда. Той сам носи чантата си. Отказа се от лукса и великолепието на папския дворец, като предпочете да живее в обикновен хотел.

Когато му предложили традиционните червени обувки, той се е отказал от тях, като звъннал на своят 81-годишен обущар в Буенос Айрес и го помолил да му поправи старите обувки. Франциск беше на гости на президента на Италия, като отиде със син Ford Focus, прекосявайки цял Рим без каквито и да е сирени.

Някой може и пренебрежително да нарече всичко това ефектни жестове или даже театрални трикове за публиката, но в тези постъпки има мощно послание, което свидетелства за неговия основен егалитаризъм или за стремежа му към равенство с останалите.

Папата се избавя от всички външни атрибути на ватиканското богатство и великолепие, събиране векове наред, и връща църквата към към нейното главно предназначение, с което би се съгласил и самият Исус. Той казва, че иска да ръководи "бедна църква за бедните”. Не е важен институтът, а мисията му.

Всичко това ще смегчи и най-горещите атеисти. Но Франциск стигна дори по-далеч. Изглежда, че той иска да направи нещо повече от това да се погрижи за слабите и бедните. Папата се обявява срещу същата тази система, която е виновна за тяхното положение, и която не им позволява да се измъкнат от този порочен кръг.

"Моите мисли са насочени към всички безработни, които често остават без поминък заради егоистичния мироглед, зациклил върху печалбата на всяка цена”, написа той в Туитър през май. Ден по-рано той се изказа негативно за условията на труд в Бангладеш, заради които работници загинаха под развалините на рухнало здание. Той нарече този труд "робски". През септември Франциск каза, че Бог иска в центъра на вселената да се намират хората, обаче ние живеем в такъв световен икономически ред, чийто идол са парите.

Не трябва да се отрича и наличието на определен радикализъм в това послание. Тази директна и упорита атака срещу "разпуснатия капитализъм”, който жестоко отхвърля всичко, което се различава от неговите идеи: от излишната храна до ненужните старци. Това не остана забелязано от враговете на папата. Ако може да се съди за неговите врагове, то следва да отбележим, че Сара Пейлин се изказа осъдително по негов адрес, като го нарече "либерал” , а борещият се за свободен пазар Институт по икономически отношения (Institute of Economic Affairs) се оплака, че на папата му липсва "изискан” подход към тези въпроси, което го отличава от предшествениците му.

Междувременно италианската прокуратура излезе с опасението, че със своята кампания срещу корупцията папа Франциск може да стане мишена на втората по сила и влияние институция в страната – мафията.

Това вече е достатъчно за това да се появят снимки на 76-годишния Франциск на стените в стаите на студентските общежития по цял свят. Освен това той възнамерява да оглави църковната кампания за опазването на околната среда.

Неотдавна той бе видян с активистите, които се борят срещу добиването на шистов газ. А биографът на папата Пол Велели съобщи, че Франциск се е свързал с екотеолога Леонардо Боф, който по-рано бил игнориран в Рим, а системата, известна в миналото като инквизиция, го осъдила на "раболепно мълчание”.

Говори се също, че не сме далеч от времето на папска енциклика за грижовното отношение към нашата планета.

Много леви считат, че всичко това е пракрасно, но е безсмислено, докато папата не оправи положението в собствената си институция. Но и тук се забелязват обнадеждаващи признаци. Ако трябва да сме по-точни, това са просто зашеметяващи признаци.

Неотдавна в интервю Франциск заяви, че църквата е съсредоточила вниманието си върху абортите, еднополовите бракове и контрацепцията. Той вече не иска католическите йерархии да се занимават с такива дреболии. Докато беседвал с репортери по време на полет (което само по себе си е забележително явление) той казал: "Ако човек е хомосексуалист, но търси Бог и действа от добри подбуди, то кой съм аз, за да го съдя”. А неотдавна той реши да направи анкета на католици от цял свят за отношението им по тези сложни теми на съвременния живот, която най-вероятно ще покаже съществуването на паство, чиито обичаи, така да кажем, се различават от католическото учение. Може да се каже, че и в политиката Франциск подготвя почвата за провеждането на реформи.

Свиделство за това е реакцията на писмото, изпратено във Ватикана "за Негово светейшество Франциск” от една самотна жена, забременяла от женен мъж, който я е изоставил. За нейно учудване папата сам й звъннал и й казал, че ако свещениците откажат да кръстят детето й, както се опасявала жената, той сам ще проведе тази церемония (Франциск имал такъв навик, да звъни на хора, които му пишат).

А сега сравнете тази постъпка с предишното отношение на католиците към такива "паднали жени”, за което толкова драматично разказва картината "Филомена”. Франциск заменя жестокостта със съчувствие.

Разбира се той не е идеален. В работата му в Аржентина по време на диктатурата и "мръсната война” се наблюдават пукнатини. "Той започвал като строго авторитетен и реакционен деятел”, казва биографът Велели. Около петдесетте си години обаче Франциск преживял духовна криза, от която излязал напълно преобразен. Той се отказва от външните атрибути на високата църковна власт, отива в покрайнините и "изцапва ръцете си”.

Но във Ватикана го заплашва и друг призив: той е трябва да накара консерваторите в курията да отстъпят и да насочи църквата по пътя на реформите, за да не се върне по стария път след неговото оттегляне. Имайки предвид хитростта и коварството на неговите придворни, няма да му е никак лесно. И тук ще му е нужна всичката подкрепа, която ще успее да си осигури.

Някои ще кажат, че левите и лебералите не трябва да издигат Франциск на пиедестал, че това е инфантилно желание, което със сигурност ще ги разочарова. Но тази потребност е свойствена на човека и едва ли е присъща само на левите. Спомнете си плакатите на Рейгън и Тачър, които и досега украсяват метафоричните стени на консерваторите, въпреки че оттогава минаха вече 30 години.

Папата няма нито армия, нито батальони, нито дивизии: но той има катедра, а също така и използваното от него право най-силно и най-ясно в целия свят да се обяви срещу статуквото.

За да повярваме в това, не е задължително да сме вярващи.

____________________________________

*Джонатан Фридланд има ежедневната колонка в Guardian. Той редовно пише за New York Times, New York Review of Books, води серия предавания на БиБиСи за съвременната история “The Long View”. Фрийдланд е лауреат на много премии в областта на журналистиката. Той е публикувал седем книги под псевдонима Сам Борн (Sam Bourne), пет от които са бестселъри.

**Превод: Красимир Костадинов

Споделяне
Още по темата
Още от Общество