Трябва ли да е социална продажбата на топлоцентралите?

Приватизацията в енергетиката е много подходящ пример за изключително трудно случващи се реформи. Последните примери за това са продажбите за тецовете “Бобов дол”, “Варна” и “Русе”. Около ТЕЦ “Бобов дол” започнаха активни полемики, инициирани от миньорските синдикати към КНСБ и “Подкрепа” и Българската минна камара, защо не се продава заедно с мините. Според секретаря на минната камара Петър Петров “по този начин ще се гарантира развитието на въгледобива и задължението на собственика на централата да използва местните въглища”.

Предложението на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране предвижда за един блок от централата да бъде подписан договор за изкупуване на енергията, добита от местни въглища. Представителите на минната камара обаче смятат, че подобно решение е “неудачно и ще доведе до спиране на мина “Бобов дол”. Освен това се отправят и искания за изкупуване на електроенергия на фиксирани цени от НЕК.

Какви са ефектите?

Защо когато се продаваше БТК не беше прието изискване всички абонати на компанията да притежават български телефони? Или защо не се приеме закон (по аналогия от миналото) всички държавни служители да носят български дрехи и обувки, а защо не това да бъде задължение и за частните фирми. Дали това ще стимулира икономиката? Не. Просто ще намали свободата на избор на хората и ще ги лиши от възможността да взимат най-добрите решения за себе си.

Повече изисквания към купувачите на ТЕЦ – по-ниски оферти

Всички ангажименти към бъдещите собственици на ТЕЦ-ове означават, че те ще предложат по-ниски цени за тези предприятия. Ако трябва да използват скъпи български въглища, те ще бъдат по-неконкурентноспособни от местните и чужди предприятия, които нямат подобни задължения.

Освен това защо всички потребители трябва да плащат за скъп ток, за да се субсидират мините в България?

Приватизацията е цел сама по себе си – прехвърляне на активи в по-добрите стопани – частните. Когато с това се търсят други ефекти (примерно социални) се изкривява целият процес, което намалява потенциалните ползи.

Отстъплението води до още претенции

Един от основните проблеми е, че пазарните принципи се нарушават постоянно. Всички партии в България претендират, че са пазарно-ориентирани, но изключенията са повече от правилата. Когато при приватизацията на една топлоцентрала, на купувача се вменят задължения да купува български въглища, очаквано е да има все по-силен натиск от различни страни и при други приватизационни сделки отново да има преференции за други мини в страната.

Решението за приватизацията на предприятията от енергетиката е в откритата продажба на явен търг или конкурс на ТЕЦ-ове, ВЕЦ-ове, АЕЦ “Козлодуй” и други без допълнителни условия към инвеститорите, като купуването на български въглища. Освен това либерализирането на пазара на електроенергия от 2007 г. трябва да означава премахване на всички ограничения по отношение на ценообразуването, вноса и износа.

Институт за пазарна икономика