Трябвa ли да намалим депутатските заплати

Тези дни темата за депутатските заплати в България отново се завъртя, което ни предизвика да се запитаме високи ли са или не депутатските заплати в страната и как се определят те в Европа.

Според правилника за организацията и дейността на Народното събрание "Народните представители получават основно месечно възнаграждение, равно на три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данни на Националния статистически институт. Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие, като се взема предвид средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие.". Това обаче е само основната заплата.

Отделно, допълнителни средства в размер на две трети от основното месечно възнаграждение, се предоставят на народните представители по чл. 5 за "сътрудници, консултации, експертизи, помещения и други дейности, свързани с работата на народните представители в Народното събрание и изборните им райони". Тъй като тези пари са безотчетни, те или се насочват към партийните каси, или биха могли да се използват за (неофициално) увеличение на месечното възнаграждение. Народните представители получават и "допълнителни месечни възнаграждения за трудов стаж и професионален опит - 1 на сто за всяка прослужена година, за научна степен "доктор" - 10 на сто, за "доктор на науките" - 15 на сто от основното месечно възнаграждение и 10% - за участие в комисия. С всички тези допълнителни плащания реалните заплати на депутатите са 2-3 пъти по-големи от основната им заплата.

Голяма полемика обаче предизвика регулярната промяна на основната заплата на депутатите, която е вързана за заплатите в публичния сектор, и опитът на БСП вместо да увеличи заплатите, следвайки ръста на икономиката и заплатите в страната, да ги намали. Средните брутни заплати в обществения сектор за декември 2017 са 1180 лева по данни на НСИ, от което следва базовите възнаграждения на депутатите да станат 3540 лева. В същото време максималният осигурителен беше оставен непроменен на 2600 лв., той трябва да изчезне или да се вдигне постепенно, за да отчита повишението на заплатите с динамиката на икономиката. Дали депутатските заплати са необосновано високи или не е въпрос на гледна точка, а сравнения с подобни позиции в частния сектор биха били амбизиозно начинание поради естеството и характера на работата на депутатите. Но това, което можем да направим, е да разгледаме най-честите практики при определяне на заплатите в други европейски страни.

Динамика на заплатите в частния и публичния сектор в България, в левове

Източник НСИ

Източник: Mause, Karsten, (2014), Self-serving legislators? An analysis of the salary-setting institutions of 27 EU parliaments, Constitutional Political Economy, 25, issue 2, p. 154-176.; данните са към октомври 2013 г.; информацията от националните парламенти.

*Даннните за средната заплата се отнасят за средната заплата в икономиката, а не конкретно за средната заплата в обществения сектор

Механизми за определяне на основната заплата

Повечето законодателства са обвързали заплатите на депутатите си с тези в публичния сектор по един или друг начин, с изключение на Словакия, която определя възнаграждението на депутатите на "3 пъти средната месечна заплата на работник в националната икономика" ( в частния сектор, а не в публичния).

Някои от страните са въвели система на обвързване на заплатите на депутатите или с други, референтни заплати в икономиката, или коригирането им с инфлацията.Така например, срещат се варианти на определяне на заплатите спрямо референтна заплата, която служи за таван – обикновено тази на висш държавен служител. След това тази заплата се умножава с коефициент за различните постове в държавната администрация и за депутатите. Често е и обвързването на възнагражденията (и бонусите) на депутатите със средната заплата в публичния сектор чрез определени множители. Италия е избрала заплатата на председателя на Касационния съд за таван, а Холандия - заплатата на министър. Член на Бундестага в Германия пък„ получава месечно възнаграждение, базирано на месечния доход на съдия във върховния федерален съд“.

Индексацията на заплатите спрямо инфлацията или въвеждането на друг коефициент на корекция също е често срещана практика. Членовете на долната камара във Великобритания, например, получават заплати, коригирани на 1-ви април всяка година спрямо темпа на нарастване на средните заплати в публичния сектор. В Австрия Сметната палата годишно изчислява „коефициент на корекция“, свързан с инфлацията, при определянето на тавана на заплатите.

Използването на експертни (независими) комитети за определянето на заплатите за конкретни позиции в публичния сектор можем да срещнем например във Великобритания и Швеция. Решенията за размера на заплатите често се правят от съвети на експерти и се базират на сравнения с подобни позиции и задължения в частния сектор.

В много страни (Хърватска, Финландия, България) присъстват и процентни бонуси за години прослужен стаж. Допълнителни разходи за транпорт, жилища и други нужди са предвидени във всички страни, които успяхме да прегледаме. Срещат се и финансови стимули за депутатите да присъстват редовно в пленарните зали под формата на удръжка от заплатата при отсъствие.

Кой определя депутатските заплати?

В по-горе цитирано изследване са откроени четири метода в практиката за определяне на възнагражденията на парламентарните представители и това са: независими органи, парламентарни органи, частично решение на депутатите и изцяло депутатско решение.

Оказва се, че в повечето случаи - 17 от 27-те страни на ЕС (без Хърватска, която не е включена в изследването), депутатите имат правомощието да решават какви да са заплатите им, което не означава, че нямат никакви ограничения. В 10 от тях законодателите взимат предвид някакъв законово заложен механизъм (например референтна заплата на висш държавен служител, коефициент на корекция спрямо инфлацията или някакво друго правило, заложено в Конституцията). Т.е. в този случай, те нямат възможност за дискреция, а само прилагат този механизъм.

В Белгия, Италия, Испания и Словения съществува парламентарен орган, съставен от представители на няколко партии от парламента, които определят заплатите за всички депутати (включително и себе си), като, разбира се, взимат предвид определени критерии и регулации.

В някои страни като Литва, Латвия ,Кипър, Португалия депутатите имат по-големи правомощия сами да определят заплатите си.

Можем концептуално да отделим от последната група страни тези, които използват независими комитети или органи без присъствието на депутати в състава за определянето на депутатските възнаграждения. Към тях спадат Швеция, Великобритания, Ирландия и Малта, макар че всяка страна си има своите особености.

В сравнителен план основните заплати на българските депутати са едни от най-ниските в Европейския съюз и това е нормално заради стандарта на живот, който до голяма степен е определящ за размера на възнагражденията. Едно проучване определя последния метод – на независими комисии като най-ефективен от гледна точка на взимане на решения след задълбочен анализ, взимащ предвид фактори (като стандарт на живот, брой на населението в страната, БВП на глава от населението и др.), определящи до голяма степен размера на заплатите. Друго изследване пък обръща внимание на необходимостта да се вземат предвид спецификите в отделните страни за определяне на оптималния вариант на механизмите за определяне на депутатските заплати.

За депутатските заплати в България

Въпросът за депутатските заплати, освен с обективни икономически показатели, е обвързан и с престижа на позицията и мотивацията на законотворците. Важно е да се отбележи, че логиката зад високите заплати на депутатите е да се осигури изпълнение на задълженията им и равен достъп на хората, които представляват, независимо от финансовото им състояние. Както в страните с най-високи възнаграждения за депутатите, така и в тези на дъното на класацията преобладава и разбирането, че заплатите на депутатите служат за да осигурят определено ниво на независимост и да пазят депутатите от "изкушения", макар че темата за корупцията и качеството на законите далеч не се свежда само до това.

Две съображения се открояват глобално при политическия дебат дали и каква регулация трабва да определя възнагражденията на народните представители. От една страна такава регулация трябва да ограничи ненужните разходи (особено в периоди на криза). От друга тя трябва да гарантира интереса към тази позиция и атрактивността ѝ сред високо квалифицирани и мотивирани кандидати (мениджъри, иноватори, хора с умения и знания да получават толкова или повече в частния сектор). Качеството на законите ще се повиши чрез по-добри механизми за отчетност и надзор, по-високо ниво на включване и ангажираност на гражданите в процеса и много други необходими условия. Депутатските заплати и задаването на правилен механизъм за определянето им са част от тези стимули, но те не са единствен и определено не са водещ.