Трябва ни баланс между интереса на обществото и правата на отделния човек

Г-н Божиков, как ще коментирате направените вчера от главния прокурор Никола Филчев предложения за промени в Наказателно-процесуалния кодекс?

Аз съм радостен от това, че главният прокурор се ангажира с необходимостта от промени в Наказателно-процесуалния кодекс. Това е въпрос, който многократно сме поставяли на вниманието както на Върховната касационна прокуратура, така и на Върховния касационен съд. Въпросът е да бъдат генерирани съвместно идеи за необходимостта за промени в определени текстове на Наказателно-процесуалния кодекс. Радвам и за това, че предложенията, които главният прокурор прави за промени в НПК, в една немалка част се покриват с предложенията, които ние сме вече направили в изготвения и предложен за съгласуване между министерствата проект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.

Съгласен съм и с това, че при решаването на така щекотливия въпрос, свързан с мярката за неотклонение "задържане под стража", трябва да се търси баланс между защитата на обществения интерес, който е изключително изострен в настоящия момент по отношение на криминогенната обстановка в страната, и правата на обвиняемия. Смятам, че отдавна нашето общество не само вдигна лозунга, а и твърдо гарантира, че държавата ни е правова. След като претендираме за това, ние не можем да не се съобразяваме със законните интереси и с правата на онези лица, които са извършили едно или друго престъпление. Те имат своите права и те трябва да им бъдат гарантирани.

В каква степен предложенията на г-н Филчев се дублират с тези на министерството на правосъдието?

Ще се върна малко назад във времето. Още през февруари т.г. се проведе конференция, посветена на проблемите на реформата в съдебната система. Една от обсъжданите теми беше и реформата в наказателната система. Във форума участваха представители на прокуратурата, академичните среди и министерството на правосъдието. Тогава бяха лансирани една част от идеите, които вчера намираме като потвърждение и лансирани също от г-н Филчев.

Например, сроковете за разследване и за внасяне на обвинителния акт, както и срокът, в който съдът трябва да постанови своето решение. Това е един изключително важен проблем, който е разработен съвсем детайлно в предлаганите от нас промени в НПК. Другият изключително важен проблем е безпричинното връщане на делата от прокуратурата на следствието, от съда на прокуратурата и т.н. Получава се пинг-понгова съдебна система - прехвърляне на дела между тези три институции, от което обществото ни най-малко не печели.

Има и идея, която е заложено в предлаганите промени в НПК, свързана с подобряване на режима за налагане на различните по вид мерки за неотклонение, включително и за най-тежката от тях "задържане под стража". Това е един дискусионен въпрос, дотолкова доколкото представителите на МВР считат, че задължително тази мярка трябва да бъде наложена, когато лицето има две или повече висящи дела. Ние не можем да приемем безрезервно едно такова предложение, но така или иначе в тази насока също имаме направени предложения. Предполагам, че по този въпрос дискусията ще се ускори в началото на септември, за да можем да внесем до средата на месеца нашите виждания за промени в Наказателно-процесуалния кодекс.

Какви са вашите предложения, свързани със сроковете за приключването на делата?

Имаме предложения и са фиксирани максималните срокове. При леките престъпления предлагаме срока от извършването на престъплението до влизането на делото в съдебната зала да бъде две години, а при тежките престъпления - три години.

А имате ли предложения за промени в НПК, свързани със задържането на заподозрени и обвиняеми? Необходими ли са поправки в тази насока, както обяви г-н Филчев?

Ние не считаме, че сегашният режим е лош. Ни най-малко. Задържането като физически акт сега е достатъчно добре уредено, както и органите, които могат да го налагат. Трябва да уточня, че проблемът, който съществува, е свързан с процедурата след задържането. По сега действащата процедура - имаш право на 24 часа, в определени случаи до 72 часа, след което съдът е институцията, която може да се произнесе за мярката за неотклонение. Обикновено тук се получават търканията или трудностите - било поради недостатъчно доказателства, които се предоставят пред съда, било поради липса на законовите предпоставки, за да се наложи правилно мярка за неотклонение задържане под стража.

Действително различните разпоредби, както и г-н Филчев подчертава, се променяха неколкократно. Но според нас сегашният режим е изключително добър. Там единственият проблем, който в момента възниква и е спорен, е колизията ни с МВР. Не бих искал да се спирам на конкретния текст, който предлагаме, тъй като той е в няколко работни варианта. Не бива да заложа върху един от вариантите, който може да се окаже, че няма да бъде предложен в законопроекта.

Аз апелирам професионалистите да не дискутираме чрез медиите, а действително да седнем и в рамките на достатъчен минимален срок от време да изложим своите виждания и да намерим професионален баланс на интересите. Нямаме повече време да бавим тези промени, а от друга страна трябва да създадем онези текстове, които да гарантират поне в следващите няколко години едно ефективно прилагане на наказателно-процесуалните норми в борбата срещу престъпността.

Според Вас къде трябва да бъде този баланс?

Когато професионалистите седнат на масата и са добронамерени, този баланс много бързо ще бъде намерен. Балансът трябва да бъде между защитата на обществения интерес и защитата на личностните права на обвиняемия - и нито едното да бъде накърнено, нито другото. Защото емоционално ние можем да се подведем в момента. Определено общественият интерес диктува по-твърди, по-радикални мерки в борбата срещу престъпността. Контрапунктът е, че тези мерки са необходими, но не трябва да бъдат за сметка или извън закона. Точно тук трябва да се създаде онази норма в закона, която да създаде баланс между едното или другото.

Връщам се и към онова, което г-н Филчев казва. Да, в името на обществения интерес ние трябва да засилим мерките на наказателната принуда, респективно на наказателно-процесуалната принуда. Но не бива да забравяме, че за съжаление в момента страната ни е изправена пред едно сериозно предизвикателство - да отговаря пред Европейския съд за правата на човека по над 80 висящи искови производства. Огромната част от тях е точно за нарушаване в наказателното производство на правата на обвиняемия или подсъдимия.

Смятате ли, че ще постигнете съгласие с МВР по отношение на мерките за задържане на лица с две и повече висящи дела?

Хората са стигали до компромис по къде по-сложни политически въпроси, не толкова юридически. Смятам, че юридически също може да бъде намерено доброто решение. Аз се връщам към моята основа теза - мястото на разговорите е масата, а не медиите. Вече трябва да седнем и съм абсолютно убеден, че в рамките на няколко дни професионално ще намерим както общия език, така и доброто нормативно решение на въпроса.

Склонни ли сте да отстъпите?

Няма нищо лошо или обидно да отстъпиш, когато си убеден в противното. В края на краищата ние затова сме юристи, за да се убеждаваме с аргументи и да вземем едно разумно решение.