Изтъкнати юристи и 11 ресорни организации настояват:

Трябва поне 6-месечно обсъждане на НК, преди да бъде приет от кабинета

"Непосилно краткият срок не позволява да проведем реална задълбочена дискусия..."

Трябва поне 6-месечно обсъждане на НК, преди да бъде приет от кабинета

Предвиденият от правосъдното министерство триседмичен срок (2/3 от който по време на празниците – бел. ред.) за обсъждане и внасяне в Министерския съвет (МС) на проекта за нов Наказателен кодекс (НК) е абсолютно недостатъчен за провеждането на широка професионална дискусия по предложените текстове и трябва да бъде удължен.

Затова настояват общо 11 от най-изявените неправителствени организации, специализиращи в сферата на правосъдието и защитата на човешките права, както и двама изтъкнати юристи – професор доктор Антон Гиргинов и доцент доктор Светла Маргаритова.

Те разпространиха във вторник отворено писмо до правосъдния министър Зинаида Златанова, в което отбелязват, че "по същество за дебатирането върху проекта за новия кодекс е оставена една седмица и очевидно не е предвидено време за обсъждане на каквито и да било предложения преди внасянето му за разглеждане в МС".

"Оценяваме стремежа за изпълнение на поетите ангажименти от няколко поредни правителства, но сме убедени, че приключването им преди изготвянето на предстоящия доклад на Европейската комисия не може да бъде самоцел", се казва в писмото, разпространено и до медиите.

В него се припомня, че дискусия по принципите на новия Наказателен кодекс не е провеждана и по време на изготвянето му, което обхвана мандатите на трите последни правителства. Според подписалите писмото юристи, липсата на каквото и да е обсъждане на предложените идеи изключително много затруднява и изработването на мотивирани и задълбочени становища по публикувания текст.

"Както знаем от класическата доктрина за наказателната кодификация, Наказателният кодекс има първостепенно значение за основните права на гражданите. Тъкмо затова проф. Фон Лист е казал това, което знаем от студенти, че Наказателният кодекс е великата харта на свободата. По същата причина отговорността и на законодателя, и на юридическата общност е голяма – не бива да се поемат и минимални рискове некачествен нормативен продукт, който може да има тежки репресивни последици, да стане действащо право", подчертават авторите на позицията.

Отбелязват и че предвидената от ведомството на Златанова една седмица след празниците очевидно няма как да е достатъчна за провеждането на "задълбочено, професионално и публично обсъждане", добавяйки, че то не би трябвало да се провежда и "под формата на изпращане на предложения и коментари на елекронен адрес на Министерство на правосъдието".

"Съзнавайки собствената си отговорност на практикуващи юристи и представители на гражданското общество, ние сме поставени в особено тежка ситуация – от една страна, не можем да останем безучастни, когато се предприема такава съществена нормативна промяна и се чувстваме задължени да представим становища по законопроекта. От друга страна – непосилно краткият срок не позволява да проведем реална задълбочена дискусия на цялостната концепция на законопроекта и на всеки текст – какъвто би следвало да бъде пътят за изработване на компетентния професионален анализ", завършва писмото.

Подписалите го юристи директно се обръщат към министър Златанова с призива - "да удължите срока за обсъждане на проекта за нов НК и да не прибързвате с внасянето му за разглеждане в МС".

"Считаме, че предметът на предложения законопроект и важните му последици изискват поне шестмесечно обсъждане, организирано от Министерство на правосъдието, в което да се включат всички юридически професии. Това би довело до повишаване на доверието в законодателния процес и до разсейване на всички тиражирани в медиите съмнения от последните дни, че краткотрайните политически цели надделяват над държавническата отговорност", завършва позицията.

Те е подкрепена от Съюза на съдиите в България, от "Български адвокати за правата на човека", Българския институт за правни инициативи, Българския Хелзинкски комитет, Центъра за изследване на демокрацията, фондация "Риск Монитор", Програма "Достъп до информация", Института за развитие на публичната среда, Асоциацията за европейска интеграция и права на човека, Центъра на НПО в Разград и от Програмата за развитие на съдебната система.

Публикуваният в последния работен ден преди Коледа проект за нов НК предизвика доста критики сред професионалната общност и правозащитниците заради спорни текстове, нямащи много общо с идеята за модерна европейска наказателна политика, както и заради претупването на задължителната за подобен проект публичност при изготвянето му.

Най-широко неодобрение срещнаха идеята за криминализиране на снимането без позволение, както и твърде общият текст, предвиждащ от 2 до 8 години затвор за"български гражданин, който се постави в услуга на друга държава или на чужда организация, или на организация под чужд контрол, за да ѝ служи във вреда на Републиката".

Още по темата
Още от България

Защо Слави Трифонов не успя да регистрира партията си?