Ц. Цачева: Въпросите без отговор в закона за референдумите възпират прилагането му

В отговор на искания за либерализиране на правилата за организиране на референдум, председателят на парламента Цецка Цачева повдигна въпроса кой извършва проверка на валидността на подписите на гражданите и прави преценка за допустимостта на референдума.

"Кой е органът, който ще определи колко от предоставените подписи са на граждани с избирателни права? По сега действащия закон няма такъв орган”, каза Цачева по време на дискусия в понеделник.

"На всички е известно, че в момента има желание или не за референдум за присъединяването или не на Турция в ЕС. Народното събрание ли е компетентният орган, който може да каже дали Турция трябва да е член на ЕС или не?” - попита председателят на парламента.

Граждански организации предложиха намаляване на изискуемия брой подписи на граждани, които могат да инициират национален референдум.

Праговете сега са преодолими само за политическите партии, особено за тези, които получават държавна субсидия, каза Славея Христова, председател на Националната гражданска инициатива за изменение на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.

Гражданските организации предлагат да се намали изискуемият брой подписи на граждани с избирателни права, които могат да инициират национален рефередум, от 200 хиляди на 150 хиляди. Предлага се и от 500 хиляди на 300 хиляди да се намалят необходимите подписи на граждани за иницииране на национален референдум, които задължават Народното събрание да вземе решение за произвеждането му.

От гражданската инициатива предлагат да се намали кворумът за действителност на национален и местен референдум и той да се счита за валиден, ако в него са участвали 20 процента от имащите право на глас.

Славея Христова посочи, че в момента законът предвижда, че националният или местен референдумът се счита за валиден, ако в него са участвали толкова, колкото на последните парламентарни или местни избори. По думите ѝ референдумът не трябва да се сравнява с избори.

Според Цецка Цачева пряката демокрация не е застрашена от тези прагове, защото, по думите ѝ, те и сега са преодолими. Тя отбеляза, че от кратката практика на Народното събрание по закона въпросите без отговор са повече от допустимото за прилагането на нова правна уредба.

Големият проблем е, че липсва компетентен орган, който следи допустимостта на подписите, каза Цачева. По думите ѝ по пътя на закона могат да се допуснат проблеми, които в национален мащаб могат да създадат проблеми в местни структури като кърджалийския регион.

Цачева отбеляза и финансовата страна на произвеждането на референдум, който изисква средства, непланирани в бюджета за съответната календарна година. Според Цачева хубаво е, че има такъв закон, но той трябва да се усъвършенства, за да бъде работещ.

Фактът, че вече има няколко инициативи, е атестация за закона, коментира депутатът от Коалиция за България Янаки Стоилов. Не бих приел "демократичен стерилитет" - не може да имаме пряка демокрация, която е напълно канонизирана, отбеляза той. Стоилов посочи, че само органът, към който е отправено искането за свикване на референдум, може да се произнесе за неговата допустимост, а валидността на подписите се проверява по същия начин, както подписките на партии и инициативни комитети за участие на избори. Според него големият проблем на закона е изискването за участие на референдума, намаляването му на 25 процента ще окуражи много хора.

Донка Михайлова, член на националната гражданска инициатива и бивш депутат, каза че финансовата страна на въпроса за референдумите има същата тежест като въпроса за извънредните избори. Тя припомни, че пряката демокрация създава рискове, но има две бариери - конституцията и закона за прякото участие на гражданите, в който са описани теми, които не могат да бъдат предмет на референдум.