Цачева прие представител на "шестата раса" и други протестиращи

След като обявиха "постоянна обсада", протестиращите в София опънаха в сряда още няколко палатки в градинката до Народното събрание, а десетина от тях успяха да влязат вътре и да се срещнат с парламентарния шеф Цецка Цачева. Сред тях бе и пловдивчанинът Мирослав Киряков от движение "Съединение", обявил се за представител на "шестата раса". Именно той беше залят с кафе на един от последните протести в Пловдив и това се превърна в медийно събитие.

Киряков е педагог по професия и има център за работа с деца.

"Чуйтe гласа на модерна България. Ние сме представители на шестата раса“, каза той след като влезе в Народното събрание.

Пред медиите разясни, че всички деца, родени след 2000 година, са деца индиго и кристали. "Аз работя с деца и моите деца ми казват това: Васил Левски иска да запазим детето в себе си“, допълни Киряков Според него Левски е бил представител на шестата раса преди 200 години, но останал неразбран.

Киряков не можа да обясни защо протестиращите искат да се национализират ЕРП-та, но си представя нещата така: "Аз като педагог мога да участвам във възпитанието на тази нация. А възпитанието изисква преди да започнеш да градиш нещо, да  изкорениш порочните практики".

Той смята, че политическата система трябва да се смени с трипартийна - лява, дясна и център. Обяснението е нумерологично - "имаме тройката, а тя е обединението в името на Отца и Сина и Светия дух. Пак се връщаме към Дякона, който ни го е задал“, каза Киряков. Трите партии според него трябва да работят в синхрон и в единство, без опозиция, защото сега "опозицията само дърпа назад". Допълни, че опозиция ще са обикновените граждани.

Конференция на площада за въвеждане на граждански политически борд

Едно от събитията, което ядоса другите протестиращи, бе отказът на депутатите да се занимават с нови промени в Изборния кодекс. И по-специално с "авангардния" проект на бившите атакисти Стоян Иванов и Кирил Гумнеров в изборите да могат да участват само инициативни комитети, но не и партии.

"Не искат гражданите! Искат отново тази политическа каста да се възпроизвежда. Ще позволим ли това? Не!", заяви Янаки Ганчев от движение "Орлов мост"

Той съобщи, че в събота протестиращите свикват конференция за въвеждане на граждански политически борд.

"Тъй като днес Народното събрание абдикира и всички политически партии изхвърлиха от дневния ред точката за промяна на Изборния кодекс, с което на практика извършиха едно национална предателство, тъй като поставят в неравнопоставеност гражданските инициативни комитети с политическите партии, в събота, 9-и март, пред храм-паметника "Александър Невски", свикваме национална протестна конференция с точка единствена - въвеждане на граждански политически борд, който ще замести дейността на абдикиралото Народно събрание. От 14 часа", съобщи Ганчев.

Протестиращи поседяха на балкона в НС и бяха приети от Цачева

Десетина протестиращи, които успяха да влязат в НС, бяха снабдени с пропуски от "Атака". Те поискаха да се изкажат в пленарната зала, но след като им бе отказано се качиха на балкона за гости, а след това бяха заведени при Цецка Цачева.

Георги Георгиев от форум "Промяна" представи исканията им: Да се вземат мерки, лишаващи монополите от гарантираната печалба и преференции; да се създаде незабавно фонд за подпомагане на малки и средни предприятия; да се гарантират честни избори чрез максимална прозрачност за извършени разходи в предизборната кампания.

Янко Петров, друг неформален лидер на протестите, каза пред медиите, че не подкрепят за служебен премиер нито една личност, обвързана сега или в миналото с политически партии. Неговите искания към депутатите са за спешен ремонт на Изборния кодекс; незабавен мораториум върху всички разпоредителни действия на правителствата и на всички започнали процедури по приватизационни сделки, обществени поръчки и издаване на концесии до отмяната му от ново НС; незабавен мораториум върху всички изпълнителни и съдебни дела на монополите – ЕРП-та, топлофикации, ВиК, банки, финансови институции и мобилни оператори срещу гражданите до отмяната му от ново Народно събрание.

Янко Петров не бе допуснат до среща с Цецка Цачева. След като излезе обратно при протестиращите, той разказа, че е бил приет и призова в петък цяла България да бъде блокирана. Повече няма да преговаряме с никого, каза още Петров.

Малко по-късно към протестиращите се присъедини и Ангел Славчев, друг неформален лидер.

Сидеров и бившият атакист Гумнеров отидоха при протестиращите

При събралите се стотина протестиращи пред парламента отиде лидерът на "Атака" Волен Сидеров, чието предложение за национализация на ЕРП-тата също бе отхвърлено от парламента в сряда. От мегафона той отправи призиви към обединение и стиковане на исканията.

При протестиращите отиде и независимият депутат Кирил Гумнеров, бивш избраник на "Атака". Той препоръча на събралите се да отидат пред президентството, защото няма вече какво да правят пред парламента.

"От вчера цялата власт реално е в ръцете на Плевнелиев. Тези палатки пред парламента вече не са необходими. Отидете и направете един палатков лагер пред президентството, за да притиснете г-н президента, за да види той, че с действията си, които в момента предприема, той застава срещу българския народ и срещу интересите на гражданското общество и защитава само и единствено статуквото, посъветва Гумнеров.

Постоянната обсада започва със 7 палатки

Протестиращите казаха, че събирането пред НС е било организирано чрез социалните мрежи. Янко Петров посочи, че по отношение на исканията имат солидарна позиция и че не бива да се разцепва изкуствено обществото.

Обявеният преди два дни палатков лагер в градинката до парламента вече се състои от около седем палатки.

Преди началото на "постоянната блокада", обявена от 11 ч. в сряда, Ангел Славчев призова чрез БНР хората от останалите градове да блокират ключови кръстовища до изпълнение на исканията им.

Славчев се съгласи, че исканията за промяна на конституцията не изискват свикване на Велико Народно събрание. В момента всички партии се надпреварват да внасят нашите искания в парламента, за да ги припознаят като "свои" част от протестиращите, коментира той пред БНР.

"Време е в новия парламент да влязат обикновени граждани, които имат морал и достойнство, да се изправят и да защитават правата на нацията. По сегашните закони това е възможно само чрез инициативни комитети с голяма партийна гаранция - 10 000 лв. и 5000 подписа и то само по райони, а не за страната. Това е непосилно за един обикновен човек. Лично аз няма да отида в гражданската квота на никоя партия. Нямаме място и като участници в обществените съвети", каза Ангел Славчев.

Ново сдружение издигна проф. Димитър Иванов за служебен премиер

Междувременно поредната новопоявила се гражданска инициатива "Свободни, можещи и силни" издигна за служебен премиер проф. Димитър Иванов, бивш икономически съветник на президента Георги Първанов. Това веднага предизвика съмнения сред друга част от протестиращите, че зад тази кандидатура стои БСП и бойкотира. Така пропадна и намерението на организаторите събитието да бъде представено като национална среща на всички протестиращи.

Официално зад проф. Иванов застанаха граждански сдружения със странни имена като "Ганди", "Очи" и "Разковниче". Той е подкрепен и от познати лица като Жорж Ганчев, Константин Тренчев, журналистите Георги Коритаров и Светла Петрова, политическия пиар спец Нидал Алгафари, председателя на лекарския съюз Цветан Райчинов, руския бизнесмен Денис Ершов, който бе в управата на "Петрол" и по едно време бе изгонен от България като заплаха за националната сигурност. В залата имаше хора от синдикалните федерации от КНСБ, протестиращите срещу "Синя зона" в София, Федерация на свободните граждани, представители на Камарата на малкия и средния бизнес, както и бившия депутат от БСП Петя Шопова.

Присъства и самият "номиниран" проф. Димитър Иванов, който в последните десет години имаше няколко неуспешни опита да се включи активно в политическия живот на страната, след което се оттегляше в Лондон, където живее от години и има собствен бизнес. За кратко проф. Иванов беше икономически съветник на президента Георги Първанов, след което бързо се оттегли и стана негов яростен критик.

Срещата в гранд хотел "София" бе платена от самия Димитър Иванов. Без забавяне основният организатор Спас Колев, разкри, че предложението за назначаването на икономиста за служебен премиер вече е внесено при президента Росен Плевнелиев. Оказа се, че това е станало още на 25 февруари, пет дни след оставката на кабинета "Борисов".

Мотивите са, че Иванов е експерт от световен калибър, който поел тежката задача да се справи с трудната ситуация. "Не трябва да оставим президента да бъде манипулиран от олигархията", обясни след това Владимир Дичев от "посветените и свободни граждани", които подкрепят Иванов.

Форумът бе обявен като предварително като национална среща на основните граждански сдружения и организации, участващи в протестите. Издигането на Димитър Иванов обаче предизвика разцепление в позициите. Част от организациите обявиха, че никой не ги е питал за проф. Иванов и напуснаха залата, а други като Ангел Славчев и Янко Петров въобще не отидоха.

Ангел Славчев, за който е известно, че допреди две години е бил шеф на младежката организация на БСП, а сега е начело на младежкото крило на "Русофили", се разграничи от Спас Колев, който е член на БСП и е участвал в последния партиен конгрес.

"Аз бях член на партия "Българската левица" допреди 2 години. Оттогава не съм активен в нея и излязох на улицата", разказа Славчев в сряда, за да изясни миналото си.

От срещата, на която бе издигнат проф. Иванов, отсъства и Янаки Ганчев, организатор на ежедневните софийски протести и на палатковия лагер пред НС, който преди два дни каза за Славчев и Петров, които организират неделните шествия, че са "неделни купонджии".

При това нестихващо роене не протестни групи и неформални лидери съвсем естествено беше да се появи и новото сдружение КУР - "Конституционно управление на републиката". Един от неговите учредители е журналистът Иво Тодоров, който обяснява пред в. "Труд", че идеята е вдъхновена от кмета на исландската столица Рейкявик - Йон Гнар и партията му, наречена “Най-добрата партия”. Шест месеца след основаването си тя спечели кметските избори в страната.