"Цанков камък" е заложен пред седем банки

Хидровъзелът все още е в изпитателен срок, но разходите по него влизат в цената на тока

"Цанков камък" е заложен пред седем банки

От близо година хидровъзел "Цанков камък" е предаден от "Националната електрическа компания " (НЕК) в особен залог пред седем банки заради два кредита от 100 млн. евро и 41 млн. евро. Заемите са теглени през ноември 2003 г. от държавната компания за строежа на проекта, станал популярен с това, че премиерът Бойко Борисов постоянно го дава като пример за корупция на предишния кабинет. Безспорно "Цанков камък" е най-забележителен с това, че негов консултант е лидерът на ДПС Ахмед Доган, който като консултант по хидростроителство е получил 1.5 млн. лв. хонорар от компанията "Минстрой" на Николай Вълканов, който пък преди два месеца получи с помощта на държавата "ГОРУБСО-Мадан" от Валентин Захариев.

Хидровъзелът ще остане заложен пред австрийските "Райфайзен банк Интернешънъл", "УниКредит Банк Оустрия", и "Инвесткредитбанк", белгийската "Фортис Банк", френските "Сосиете Женерал" и "Креди Суис Интернешънъл", както и лондонския клон на "Креди Суис", сочи публикуваният в Търговския регистър договор за залог на търговско предприятие между финансовите институции и НЕК.

Документът е подписан на 30 юни 2011 г. от тогавашния директор на електрическата компания Михаил Андонов, който сега оглавява "Българския енергиен холдинг".

Съгласно договора "Цанков камък", който все още не е въведен в експлоатация, а работи в изпитателен срок, ще остане заложен до окончателното изплащане на двата заема.

Срокът за погасяване на главницата по договора за експортно кредитиране от 100 млн. евро изтича в края на 2019 г., а търговският заем за 41 млн. евро трябва да се плати само след няколко месеца - през октомври 2012 г., обясниха от НЕК пред Mediapool.

 

От НЕК, които поради липса на средства наскоро разсрочи плащане на дълг от 250 млн. евро, взети за строежа на спряната АЕЦ "Белене", отказаха да съобщят каква част от главниците на двата заема са платили от момента на учредяването на залога върху "Цанков камък" досега.

НЕК обявиха само, че си плащат задълженията към банките и че практиката за учредяване на залог срещу вземания е нормална търговска практика, в която няма нищо притеснително.

От подписания на 30 юни миналата година документ става ясно, че към онзи момент по кредита за 100 млн. евро НЕК има да плаща остатък от главница в размер на 88 063 112 евро, а от заема за 41 млн. евро дължимата сума по главницата е 13 126 916 евро.

По-големият кредит е предоговорен с разделяне на размера на главницата. За изплащането на 10 процента от нея се прилага тримесечен плаващ лихвен процент за експортно кредитиране на австрийски износ. За останалите 90 процента се прилага фиксиран тримесечен лихвен процент от 4.1 на сто, а лихвата за забава е 2 процента.

За неплатената част от търговския заем от 41 млн. евро е договорено да се прилага шестмесечния EURIBOR с 3.5 процента годишна лихва и лихва от 2 процента върху всяка просрочена сума от главницата.

 

Съгласно договора за особен залог, всяка от банките заемодателки притежава неделим дял от обезпечителни права върху заложеното имущество, който е пропорционален на дела му от обезпечените вземания. Всяка също така има право да прехвърли своя дял от обезпеченията без да уведомява за това НЕК.

 

Любопитна подробност е, че макар и да се очаква хидровъзелът да бъде въведен в експлоатация в края на годината, изпитателната работа на ВЕЦ-а, чиято мощност е 80 МВ при обявена от Борисов цена на проекта от 1 млрд. евро, започва да се отразява на сметките за ток на бита и бизнеса.

В искането си за увеличение на цената на тока от 1 юли НЕК е включила и разходите за работата на "Цанков камък", а Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ги признава.

Съгласно данните на НЕК, от старта на техническото изпитание на оборудването на ВЕЦ-а до края на април 2012 г., "Цанков камък" е произвел 150 млн. кВтч електроенергия, която държавната компания е използвала за своите нужди.

Споделяне
Прикачени файлове
Още по темата
Още от Бизнес

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?