Цар-партиен лидер равно на трета - четвърта по Рихтер*

Този текст беше написан за вестник "Про и анти" на 2-ри април. Вестникът излезе в петък - 5 април, сутринта, а няколко часа по-късно Националния център по сеизмология констатира серия от земни трусове по 3-4 степен по скалата на Рихтер. Обедният осведомителен бюлетин на БНР на 6-ти април започна със следните водещи новини: "В пловдивска област бяха усетени серия от земни трусове, НДСВ се учредява като партия..."
Без да иска, статията /и особено нейният финал/ се превърна в едно малко доказателство за изключителната ирония на времената, в които живеем. Човек не знае дали да се забавлява или да се ужасява.
Явор Дачков

Царят стана партиец. Пиша това изречение с известен риск, тъй като нищо не може да се каже със сигурност, докато не приключи учредителното събрание на новата партия и партийната принадлежност на Симеон ІІ не стане официален факт. Припомням, че само преди два месеца царят каза, че е изключено да поема каквито и да било организационни или почетни партийни функции. Нищо чудно на поредното събрание отново да се отметне от думите си.

Жалкото е, че премиерът свикна да лъже съвсем безцеремонно. А го прави, защото не среща никаква съпротива. Това е и първото нещо, което трябва да се каже по повод царското решение за партиен живот. Симеон ІІ излъга преди два месеца, когато каза, че няма да става партиен лидер.

Сега към второто, което ми се струва важно. Повечето коментари от страна на журналисти и политици са в посока на отношенията: демократична система-монарх. И това е съвсем естествено. Царят се подчини на демокрацията. Голяма победа. Друг е въпросът какво, или по-точно, кой е изнудил Симеон ІІ да промени коренно позицията си отпреди два месеца. Тепърва ще става ясно дали това е отчаян ход преди напускане или укрепване на дългосрочна позиция в българската политиката. Моето мнение е, че става въпрос за първото.

Нещо друго обаче като че ли остана малко в страни. И то е нелепостта на ситуацията. Ето как звучи новината от седмицата: Цар СимеонІІ става партиен водач на партията Национално движение Симеон ІІ. Шокиращо е, че сме свикнали с абсурда. И дори приехме с облекчение решението на Кобургготски - пое си отговорността. Нищо такова. С този жест Симеон ІІ показа, че не му пука за отговорността пред короната, а какво остава за отговорността към партията. Впрочем до сега не съм видял той да е поел и някаква конкретна отговорност за безобразията на собственото си управление.

Това карнавално преобръщане, обаче, е по-скоро тревожен знак. Както за СимеонІІ така и за българите. Знак за безумието, което далеч не ни е напуснало. Прогонването на това безумие минава през прогонването на Кобургготски.

След всичките абсурди, които този, иначе безпомощен човек сътвори, няма да е чудно, ако ни докара и някое природно бедствие. И това не е въпрос на суеверие, а на приказната логика, по която България се движи през последната година. Така става в приказките. Когато се наруши невидимия ред, видимата земя започва да трепери. Царят стана партиец. Вярно е, че това е по български пошло събитие, но си е достатъчен метафизичен скандал за трета-четвърта по Рихтер.

* Заглавието е на mediapool.bg

Още от България